Около 183 хил. младежи не работят и не учат, а чакат семействата им да ги издържат. Те не попадат в графата бедни, защото месечната им издръжка е между 400 и 3000 лева на месец. Това показват данните от анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) за младежите извън системите на заетост, образование или обучение.

По-голяма част от тях разчитат на по-скромни суми - между 100 и 500 лв.

Над 20 хил. получават от семейството си издръжка между 500 и 600 лв., а за други 30 хил. джобните на месец са между 600 и 700 лв. Така тези две групи разполагат с повече пари, отколкото връстниците им на минимална заплата, съобщава 24 часа. 

Нейният размер е 710 лв., но след удръжките чисто остават 550,94 лв.

Останалите получават дори по-високи доходи от активните млади, въпреки че не работят и да не учат. Макар и малък, има кръг от неактивните младежи с доходи между 2000 и 3000 лв. на месец. (Виж графиката).

 

При тази група богати пасуващи основните причини за неактивност на пазара на труда са две. На първо място е наличието на алтернативен доход, който е достатъчно голям, за да нямат нужда да работят. Тук обаче се броят и хора, които се грижат за болни близки, както и млади майки, обясняват експертите. Специфична група са и жените, които разчитат на високата заплата на мъжа си.

Общо у нас между 330 и 340 хил. млади хора между 15 и 34 г. не работят и не учат. Живеят предимно при родителите си, като често са от големи семейства, където помагат и пенсиите на баба и дядо. По този начин на младежите не им се налага да плащат и за сметки и храна.

Според последното проучване на Евростат малко под

половината от младежите у нас живеят с родителите си,

а близо 15% от домакинствата са на самотни родители.

България е в челото на класацията за неработещи и неучещи младежи в ЕС. Повече такива има само в Италия, Румъния и Гърция.

Притеснителен е делът на тези, които не искат да работят и не учат, а чакат семействата им да ги издържат с минимални суми до 400 лв. на месец - около 163 хил. младежи. Те са в риск от социално изключване, защото получават доходи под линията на бедност, която е 413 лева. Имат ниско образование, като голяма част от тази група е с основно. Това е причината те да не участват в образование и заетост - и двете изискват възможност за инвестиране на средства, което често не е по силите на бедните домакинства. Тази група се нуждае от конкретна подкрепа, в това число и финансова, за да се върнат младежите на пазара на труда, обясняват експертите от ИПИ.

Профилът на неактивния млад българин е женски, сочат данните на института. Най-често става дума за жена между 25 и 29 г. с основно образование, която на месец има странични доходи от 100 до 400 лв. Живее в Южния централен район - Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян или Хасково. Характерно е, че тази група жени се препитава и от заплатата на съпруга си, а не само на родителите си. Най-често те вече имат две деца. “Именно грижата за деца и майчинството играят важна роля за задържането на жените извън пазара на труда и образованието”, обясняват експертите. Връстничките им, които учат или работят, обикновено не са женени и живеят с родителите си до по-късна възраст или самостоятелно без деца.