Кризата, предизвикана от Ковид-19, доведе до спад на клиентите в големите търговски вериги, понижение на оборотите – по-слабо при хранителните вериги и по-ясно изразено при нехранителните, промяна на потребителските навици на хората и затруднения в отношенията на веригите с ключови партньори като търговски центрове, държавата и общините. Големите ритейлъри у нас не са допуснали дефицит на стоки и са запазили всички свои 20 000 служители.
Това показват резултатите от анкета на тема „Как карантината повлия на модерната търговия?“, в която взеха участие осем от членовете на Сдружението за модерна търговия (СМТ). Пет от компаниите са хранителния сектор, а три от нехранителния, като някои от тях бяха принудени да затворят част от магазините си по време на извънредното положение.
Участниците в анкетата, които са сред водещите ритейлъри в България с пазарен дял от над 30%, отчитат над 23% среден спад на броя на клиентите в рамките на първите шест месеца на 2020 година. Цифрите варират межди 10% и 50% за различните вериги за различните периоди на кризата, предизвикана от корона вируса. По-малкият брой клиенти и затварянето на част от магазините са довели и до спад на оборотите от средно 11% за осемте компании през първата половина на годината.
Участниците в проучването споделиха, че след първоначалния пик на презапасяване, хората са започнали да пазаруват по-рядко, но по повече артикули и по-прагматично. По време на извънредното положение веригите са успели бързо да адаптират бизнес моделите си и не са допуснали дефицити от хранителни и други стоки от първа необходимост. Членовете на СМТ не са освободили служители заради Ковид-19 и така повече от 20 000 българи са запазили работните си места.
В кризата българите пазаруваха стоки от първа необходимост
През първата половина на годината беше отчетен среден спад от над 23% на броя на клиентите в обектите на участниците в анкетата. При хранителните вериги, чиито магазини работиха по време на кризата цифрите варират между 10% и 50% или средно - малко над 16%. Това понижение се дължи основно на стремежа на хората по-рядко да посещават обществени места и на въведените ограничения на броя на пазаруващите в магазините.
При трите нехранителни вериги, които по време на карантината затвориха 36 от своите 59 магазина, понижението на броя на клиентите е средно с малко над 30%.
По време на кризата, предизвикана от Ковид-19 българите са пазарували основно продукти от първа необходимост на добри цени като храни, варива и консерви, хигиенни материали и продукти на промоция.
Друга промяна на потребителските навици е свързана с пазаруването по предварително подготвени списъци, с цел да се прекарва по-малко време в магазините, и покупката на повече продукти. В сектор „Направи си сам“ хората са проучвали артикулите онлайн и са посещавали търговския обект, за да видят и тестват на място конкретни стоки.
Оборотите спаднаха средно с над 11%
По време на извънредното положение оборотът на участниците в анкетата е спаднал средно с над 11%. При някои от хранителните вериги спадът е минимален, при други е 5%-10%. В началото на кризата, при презапасяването със стоки, са били отчетени ръстове на оборотите, които са били последвани от по-съществени спадове в периода април-май.
В сектора на търговията с нехранителни стоки средният спад е с повече от 30%.
Повече от 20 000 служители запазиха работните си места
Данните от анкетата показват, че по време на извънредното положение всички повече от 20 000 служители на осемте търговски вериги са запазили работните си места. По-голямата част от тях са изпълнявали задълженията си така, както и преди пандемията, някои са ползвали част от платения си отпуск, а други са били на четири часов работен ден. Нито една от веригите не се е възползвала от възможността да изпрати хора в неплатен отпуск.
Само две от компаниите са се възползвали от мярката 60/40. Останалите 6 вериги не са кандидатствали за подкрепа от държавата и заявяват, че са предпочели да се справят сами с предизвикателствата на кризата.
Още от категорията
Цената на "Беркут" падна до най-ниската си стойност от 6 години насам, ще се намери ли купувач?