Години наред  магазинът между входовете на №44 и 46 на централния пловдивски булевард "Княгиня Мария Луиза"  беше като кръпка върху фасадата на стария, но красив блок. Облицован с тъмнокафяви плоскости от еталбонд, той контрастираше с визията на сградата, строена 50-те години на миналия век. Преди месец там започна ремонт и плоскостите изчезнаха. Ако хората с по-високи естетически критерии са се надявали фасадата да бъде възстановена в предишния й вид, вече са жестоко разочаровани. 

Разликата е съществена, но в никакъв случай не е в полза на естетиката. Фасадата на магазина е облицована с бели гланцирани плоскости от еталбонд, абсолютно несъвместими с външния вид на сградата. 

Репортер на TrafficNews разговаря със собственици на жилища в сградата, които коментираха, че никой не ги е търсил и не е искал съгласието им. Обитателите на блока са предидимно възрастни хора, които казват, че магазинът под блока е частна собственост и никой не ги е питал дали са съгласни да бъде облицован. Примирени, те смятат, че след като помещението е частна собственост, те нямат думата. Не знаят чия собственост е помещението, чули, че ще се превърне в стоматологична клиника. 

Въпросният блок не е паметник на културата, но въпреки това по Закона за устройство на териториите има регулация при преустройство на фасадата. 

Репортер на TrafficNews се свърза с архитекта на "Централен" Петър Петров, като му предостави снимки от въпросната фасада. 

"Намесата е неестетична и абсурдна. За съжаление сградата не е защитена и сме безсилни да спрем подобна инвазия, освен ако нямаме сигнал от живеещите в блока. Когато видя такова нещо, се питам къде изчезна чувството за естетика на българина, защо правим такива грозни неща? Давам си ясна сметка, че проблемът е многопластов. Изчезнало е естетическото ни чувство за красота, което би трябвало да носим. И тази прекрасна красическа сграда е пример. А такава брутална намеса показва, че обществото ни има проблеми. Това е като да отидеш с потури на опера или с фрак на хорото! Това е язва, заплаха за здравето на обществото" коментира арх. Петров. 

Той коментира, че преди година е водил кореспонденция с кмета на града да се задвижи процедура за статут на някои от знаковите сгради от времето на социализма. Като пример той посочва Братската могила,  Централна поща, Тримонциум, Дома на техниката, някои от сградите по булевардите "Цар Борис Трети Обединител", "Княгиня Мария Луиза" и "Марица" . 

"Имах съгласието на предишната администрация, но за да се реализира е необходимо комисия от експерти да набележи сградите, да ги обследва, да събере исторически данни за тях, да се уточни с какъв статут ще бъдат и какъв ще бъде режимът за съхраняването им. Едва тогава този списък може да се изпрати в Министерството на културата, за да може списъкът с паметници на културата, който за Пловдив не е актуализират десетки години, да се допълни. Смятам, че трябва да работи специално звено , което да следи какво се случва със сградите, които са ценни за Пловдив", допълни архитектът. Той каза, че само по сградите , подадени от него, има 2-3 години работа.