Внезапната кончина на колоритния фен на Ботев Георги Георгиев - Челсито разтърси футболната общност под тепетата. Добрякът с внушителен вид си отиде едва на 46 години, а случилото се след трагедията ни остави едно ясно послание, което вероятно мнозина са разбрали:  Футболът е само една игра. Няма нужда от омраза!

Малко са били случаите в последните години, в които фенове на Ботев и Локо са се обединявали за някаква обща кауза. Мачовете между двата отбора винаги са били подвластни на спортната злоба, която често е прераствала в ненужна ненавист по трибуните или по улиците на града. Този мач бе различен.

Феновете на  Локо  недвусмислено засвидетелстваха своята съпричастност към скръбта на близките и приятелите на Челсито. И отдадоха своята почит на един човек, който милееше за любимия си отбор. Някои от тях  дойдоха на централни гробища, за да се сбогуват с емблематичния запалянко. Едно от момчетата дори сложи жълто-черна фланелка – заради Челсито.  Да почетат Георги от София бяха пристигнали  и поддръжници на Левски и ЦСКА. Ето какво написа бившият тартор на черно-бялата агитка Велин Терзиев – Нежния, който в момента е в чужбина:

Пред смъртта всички сме равни. Небесното царство е бяло от костите на мъртвите и не можеш да разбереш,кой е бил цар и кой е бил войник! Живота е толкова кратък за да го пропиляваме и изпълваме с омраза! Днес съм на 2000 км от България и след ,като прочетох новината за Челсито бях наистина много натъжен! Познавах го ,но да кажа,че съм бил близък с него, не съм, а се чувствам все едно ми е бил пръв приятел!Замислих се ,върнах годините назад, спомени…. наистина осъзнах,че въпреки различията на всички нас най-напред сме хора и след това всичко останало! Аз съм от Локомотив, той от Ботев ….За първи път чувствах някой близък, а всъщност до вчера ми е бил съперник! Осъзнах,че магията наречена „пловдивски футбол“ няма как да съществува без нас, феновете на Пловдив! Знам, че някой неща са неизбежни в едно съперничество,въпреки това е по-добре да решаваме нещата с достойнство и доброта ! Наистина живота е кратък и има неща,които няма как да върнем назад!

Не по-малко силни са и думите, изречени специално за TrafficNews.bg на друг от черно-бялата агитка – Тишо, който също присъстваше на погребението: Омръзна ми да се събираме по лоши поводи. Ние сме българи, трябва да си поддържаме българското. Бяхме в Хърватия на един мач на националите преди няколко години. Когато ни нападнаха местни ултраси, единствените хора, които застанаха до мен бяха Челсито и Божо от Ботев. Феновете на Левски и ЦСКА се разделиха и ядоха бой. За мен Челсито беше идол на много хора по простата причина, че никога не си предаде идеята и душата за нищо на света. Той беше бохем и живееше за любимия си отбор.  Едно време ходехме заедно по мачовете – имам около 300 мача с агитката на Ботев навън.  Нямаше такива побоища. Който иска да си премери силите – в залата. Целият град се изнесе на този финал. Тогава цветовете нямаха значение. За мен Локо е библия, аз живея за този отбор. Когато разбрах за кончината на Челсито,  първия човек, на когото се обадих беше Божо – за да изкажа съболезнованията си и да му предложа с помощта си. Ние феновете сме едно семейство с разделени възгледи за отборите и трябва да се подкрепяме. Ние сме братя. Отиде си един истински мъж и голям пич. Няма да се роди човек като него. Учил съм с брат му, много са ми близки. Винаги съм го чувствал  като част от нас. Луд, с неговата доброта и хумор. Кога не е бил усмихнат? Пак повтарям – цветовете нямат значение, каза Тишо.

Силни думи, към които няма какво повече да добавим. Освен, може би, онова, което пишеше на огромния плакат, разпънат от феновете на Локо по време на мача с Дунав снощи в Русе: Почивай в мир, Челси!