Натрапчив страх, неконтролируема тревожност, социална изолация. Все повече хора страдат от някакъв вид фобия, която променя модела им на поведение и значително влошава качеството на живот. Изпадайки в паническо състояние, те изпитват реални телесни симптоми като силно сърцебиене, изпотяване, световъртеж, главоболие, гадене. И дори да осъзнават, че проблемът е психологичен, трудно могат да се справят с него.

TrafficNews потърси за коментар психиатъра д-р Веселин Герев, който в поредица от материали ще разкаже за най-често срещаните фобии, на какво се дължат и как да се справим с тях.

 

Епидемията от COVID-19 отключва у много хора страх да не се разболеят. При някои от тях той се разраства до такава степен, че пречи на ежедневните дейности и променя изцяло начина на живот.

 „Фобията е страх от конкретен обект, от конкретна ситуация или събитие. Покрай пандемията много хора започнаха да се движат с маски, да странят един от друг, да поддържат дистанция с тези, с които се разминават. За съжаление, и до днес, след края на пандемията, това все още е факт. Има хора, които все още се движат с маски по магазини и театрални салони. Този вид силен страх от заразяване с някакъв вирусен или бактериален агент си е една сериозна фобия”, посочва д-р Веселин Герев.

Хипохондрията, или фобията от болести, прави страдащия социално изолиран. Той изпитва огромна тревога, безпокойство и страх да не би някой около него да го зарази с някакъв агент. И съответно изпитва безпокойство за собственото си здраве и сигурност.

„Това го кара да променя тотално модела си на поведение. Той има избягващо поведение – заобикаля хората, отминава ги, не иска да се ръкува. По време на пандемията се въведоха някакви животински начини на поздрав като удар с юмрук или подритване по крака, с което ние на практика не сме свикнали, защото контактът е много важен. Когато стиснеш ръката на някого, ти усещаш неговата емоция – дали е изпотен, дали има топлина в тази ръка и т.н. Всичко това се свързва с някакъв тип съответно емоционални преживявания в човека, с когото се ръкуваш. Другото нещо е носенето на предпазна маска. Постоянното миене на ръцете не е лошо, но ние по принцип си мием ръцете. И използването на дезинфектанти. Много хора си дезинфекцират ръцете дори след като натиснат копчето в асансьора или пипнат дръжка на врата, което е израз на техния страх, че могат да бъдат заразени”, обяснява специалистът.

По думите му, най-страшен е психическият феномен на тези състояния, защото остава трайно. Това е един посттравматичен стрес и ако човек е забравил да си сложи предпазните средства или не спази ограниченията, които психиката му налага, изпада почти в панически състояния. Те водят до редица телесни симптоми като силно сърцебиене, изпотяване, световъртеж, главоболие, подкосяване на краката, гадене, повдигане, топка в корема. Страх, безпокойство, тревога до неузнаваемост, натрапчиви мисли в главата за заразяване със съответния вирусен или бактериален причинител.

„Другият момент е закупуването и постоянното правене на тестове. Това е психологическата компонента. Самата фобия започва да предизвиква множество натрапчиви мисли. Може да се стигне дори до т.нар. депресия от фобия, която е много интересно състояние. Човек се самообвинява, че е „допуснал грешка” и това може да му коства живота”, казва психиатърът.

Неговите наблюдения показват, че обикновено този тип фобии отминават, след като преминат и психотравмените ситуации. В зависимост от тежестта изчезват в рамките на шест месеца до година, тъй като психиката има свойството да се самоочиства.

„Невинаги обаче е така. Нека не забравяме, че от такъв тип състояния страдат по принцип тревожните хора и тези, които изпитват панически страх, защото това са черти на характера. Такъв е личностният профил на хората с подобни проблеми. И когато я има тази предиспозиция, състоянието става клинично. Може би у някои хора този тип фобия ще остане за цял живот. Човекът тотално снижава нивата си на социално функциониране, на качество на живот и съответно самата фобия се върти като натрапчива мисъл в главата му. Това предизвиква биохимични промени в неврона и когато те станат постоянни, обсебващи, водят и до натрапчиви действия. Човек започва постоянно да мие ръцете си, да се дезинфекцира до такава степен, че да си разрани кожата. Това са тежки състояния и този човек трябва да бъде диагностициран от психиатър и да му се приложи някакъв тип лечение. С натрупването на т.нар. патологични реакции в мозъка се задействат биохимични механизми, които могат да бъдат „разбити” само по биохимичен път”, допълва д-р Веселин Герев.