14 октомври отмина някак незабележимо, а това е една от датите, на които си заслужава да се замислим над поуките от историята. Вече повече от 130 години в съзнанието ни се говори само и единствено за освободителката Русия. А някои факти се премълчават.

Днес ще се върнем на една случка отпреди точно 100 години и два дни. България тъкмо е влязла в Първата Световна Война, известна, като „Голямата война“, като за разлика от всички останали, тя не се е вторачила в чужди земи, а цели само и единствено да освободи своите братя, които страдат под чуждо владичество.

Справедливостта на българската кауза обаче няма значение за останалите държави, чиито цели са противоположни – да се обогатят за сметка на съседите си. Именно в тази ситуация се намира и Руската империя. Освободителката застава на страната на нашите врагове и обявява война на България.

Както можете да си представите, обществото е в шок. Никой не може да повярва, че точно освободителката е тази, която ще се присъедини към враговете, които се борят за обединението на българските земи и освобождението на сънародниците си под чужда власт. Шокът е още по-голям, когато 12 руски бойни кораба, придружавани от няколко спомагателни съдове приближават Варна. Градът (който след 1878 става част от България благодарение на немския канцлер Бисмарк) е бомбардиран от флота, командван от адмирал Новицки.

Резултат от действията на братята-освободители са 9 жертви, 24 ранени и щети за огромната сума от над 2 000 000 лева (важно уточнение е, че към онзи момент българският лев е бил една от най-стабилните и сигурни валути не само в Европа, а въобще). Атаката на руските кораби продължава малко повече от час, а причината за нейния край е помощта, която получаваме от своите съюзници.

Научавайки за бомбардировката, две немски подводници се отправят към Варна и атакуват агресора. Руските кораби са принудени да бягат, а флагманът „Три Светители“ е торпилиран и потъва край нос Калиакра. Още по-озадачаващ за много от хората, които цял живот са гледали на руските интереси като на български, е фактът, че след началото на бомбардировката два турски кораба се насочват към Варна, за да защитят града от смъртоносния обстрел на руската артилерия. Те обаче не участват в боя, тъй като германските подводници вече са изгонили врага.

Вечерта немските подводници акостират на пристанището, а екипажите им са посрещнати с благодарност и ръкопляскания. Днес, 100 години по-късно, този факт продължава да тъне в забвение. За него се говори между другото, и то от хора, които имат смелостта да надникнат под повърхността на официалната история. Тези хора, за които историята е наука, а не пропаганда, каквато пропагнада всички ние сме учили  в училище, преподавана ни от казионни историци, разглеждащи историята не от обективна, а от русофилска гледна точка.

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.

Още новини ТУК

TrafficNews.bg