Ден преди комунистическия преврат 09.09.1944 г си спомняме за Методи Шаторов (известен като Шарло). Тойе роден в прекрасния български град Прилеп през 1898 година. От малък се увлича от привлекателните по това време леви идеи, поради което животът му е наситен с динамика.

Участва в Септемврийското въстание (което не се провежда на територията на Македония). Талантът му е забелязан и благодарение на него се издига до член на ЦК на БКП, а след това и до завеждащ задграничният комитет на БКП в Париж. Там става член и на комунистическия интернационал (Коминтерн). 

Продължавайки битката срещу капиталистическия строй, той заема сериозни постове в комунистическото движение на Югославия. През 1941, след рухването на държавата, той се свързва с ръководството на Българска работническа партия-комунисти и заявява желание за обединение на македонската и българската комунистическа партия. 

Това му желание хвърля в ужас югославските комунисти, чиято цел е изличаването на българщината в Македония. Въпросът към коя партия трябва да принадлежат македонските комунисти е отнесен до Коминтерна. Организацията се произнася в полза на Югославската комунистическа партия (ЮКП), а на Шарло е обяснено, че трябва да се бори против българските окупатори – за освобождение на Югославия.

Методи Шаторов е смаян. През целия си съзнателен живот се е борил срещу капитализма като социален строй, но никога не е имал никакво съмнение по въпроса каква е етническата му принадлежност. Той е българин, който иска да продължи борбата, но да я продължи като българин, а не против българите. 

Твърдата му позиция по този въпрос, както и авторитетът, който има води до изключването му от ЮКП и свалянето му от поста на ръководител на македонските комунисти. Шарло се връща в старите граници на България и става партизанин, като предвид опита му, дори е определен за командир на пазарджишките партизани. 

Но неговите стари врагове и врагове на българщината не са му простили. Той е застрелян в битката при Милеви скали край Велинград точно преди 09 сепетември 1944. До ден днешен има множество неясноти за причината за смъртта му. 

Немалко изследователи посочват, че той е разстрелян по заповед на Сталин и Тито заради това, че се е осмелил да бъде открит българин въпреки тяхната изрична забрана. В подкрепа на това е фактът, че Шарло е прострелян в гръб. 

Интересна подробност е, че въпреки тежката рана той остава жив няколко дни и продължава да се бори за живота си. Смъртта му настъпва след 09.09.1944. За това какъв е по националност, а и като човек Шарло много показателни са думите, изречени по негов адрес: Югославският диктатор Йосип Броз Тито казва „Драги другари, постъпката на "Стария Българин", който беше отговорен за нашата работа в Македония се показа не само антипартийна, но и контрареволюционна. 1. Той саботира издаването на прокламацията на ЦК на ЮКП и зае националистическа позиция. 2. Той скъса всички връзки с ЦК на ЮКП след окупацията и не се отзова на поканата да дойде с известието на ЦК. 3. Той зае неприятелска позиция спрямо другарите сърби, зае позиция, която с нищо не се различава от позицията на македонската реакционна буржоазия.“ 

Цвятко Узунов, назначен за министър на вътрешните работи на Македония в кървавата за българите 1944-1945 година коментира Шарло „Теорията (на Шарло), че българската фашистка войска не била окупаторска, и актът да се предаде оръжието на окупаторската власт... открито отрича националния въпрос на Македония и в неговата великобългарска душа Македония значеше само една българска покрайнина, където живеят българи, а не македонци, със свои отделни национални отлики и чувства... 

Оттук е ясно защо Шаторовото ръководство приканваше македонския народ чрез листовки към подмяна на българската фашистка власт, а не към въоръжена борба за прогонване на българските окупатори от нашата земя. Тези теории, както и подобни други бяха възобновени и през 1942 г., та дори и до края на освобождението на нашия народ... 

И днес ние сме принудени да се борим против схващанията на някои хора, които поради все още неразчистени великобългарски илюзии измислят и разпространяват разни теории против нашия език, против нашата националност, фалшифицират нашата национална история и подбуждат против Народна република Македония.“ 

А партизанката Вера Ацева заявява: „... Ако се чете внимателно и ако се гледа с политическо око, ще се види, че дълбоко в душата си М. Шаторов е българин. Той говори за Македония, но в подтекст за българска Македония, български македонци. Не казва български, но се подразбира, цялото му поведение през лятото на 1941 година като секретар на Покраинския комитет е ориентирано към това Македония да бъде съставна част на България. Аз лично го познавам — работила съм с него, била съм член на Покраинския комитет и затова мога по-добре да преценявам“. 

Комунистическият режим в бивша Югославия има основна и сериозна заслуга за потъпкването на българщината в Македония. Но работейки по линията на създаването на нова нация, комунистическият режим смазва и не малко македонски комунисти, които са се борили за промяна на социалния строй, без да спират да бъдат българи и без да имат съмнение в това. 

*Настоящата статия няма за цел да реабилитира комунизма. Тя е опит да се покаже какво е отношението на комунистическата идеология към българщината.

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.

Снимка: Знамето на Съветския съюз развяно от покрива на Райхстага в Берлин

Още новини ТУК

TrafficNews.bg