През 1905 е роден Мистер Сенко−българският илюзионист с интересна съдба

Името му е Евстати Христов Карайончев, в обществото обаче той е по-известен като фокусника Мистер Сенко. Историята на живота му започва от родния му град – Враца. Още съвсем млад, Евстати губи родителите си и остава сирак.

Тежката действителност го принуждава да се грижи сам за себе си. Работи упорито, за да може да изкара прехраната си, а често пъти парите му не са достигали. Легендарният български илюзионист дълги години преживява като един най-обикновен продавач на кифли и лимонада.

Решава да замине за столицата, където има по-голям шанс да си намери работа. С пристигането си в града разбира, че в местния цирк търсят метачи. Той се явява пред собствениците и те го приемат на работа. Именно тук настъпва и обратът в живота на младия Евстати. Докато пребивава в София, на българската сцена гостува един известен френски илюзионист, подвизаващ се с псевдонима си “Мистериозния Турчин”.

По стечение на обстоятелствата, асистентът на фокусника се разболява тежко и за помощ той се обръща към младия врачанин. Евстати е изключително любознателен, всеотдаен и всячески показва интереса си към илюзионното изкуство. Французинът вижда пламъка в очите на младежа и решава да го направи свой ученик. За кратко време той показва на Евстати пътя към магията.

Скоро обаче “Мистериозния Турчин” си заминава, завещавайки на момчето една илюзия. Именно с тази единствена илюзия Евстати започва да обикаля България следвайки новата си мечта. Започва да прави представления на обществени места – училища, площади, плевни, дори автобуси. Към него се присъединяват още изпълнители, а Евстати сам измисля реквизита за тях.

Прякорът на младият фокусник още отначало бил “Сенко”. В чест на своя пръв и единствен учител, той започнал да се нарича “Мистериозния Сенко”. По-късно, при изработването на плаката за негово представление обаче става печатна грешка и от този момент българите започват да го наричат, както е по-лесно, “Мистер Сенко”.

Евстати от своя страна приема това за свой официален псевдоним. С течение на времето, илюзионистът създава свой собствен спектакъл, като представя над двадесет илюзии и четиридесет фокуса.

Някои от най-известните от тях са „Електрическият стол“, „Разрязване на жена с циркулярен трион“ и „Сваляне на главата“. Изпълнението им често е хвърляло публиката във възторг, а понякога и страх. Мистер Сенко придобива огромна популярност в България, а трупата му вече се е разраснала и наброява десет души.

Славата му достига и световна известност, кулминацията на която е 1961г. Тогава, в град Индианаполист, щата Индиана, на българина е връчена специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите.

Повод за отличието е именно номерът със “Свалянето на главата”, измислен от Евстати. Демонстрацията на номера е заснета, а на нея присъстват много американски холивудски звезди. Това води и до голямата популярност на фокусника в целия свят.

В следващите години от живота му той става почетен член на асоциациите на илюзионистите в Германия, Франция и САЩ, френското сдружение му връчва своята най-висока награда – орден “Робер Худен”.

 

Мистер Сенко получава почетно гражданство на Париж и София, а в България става почетен президент на клуба на илюзионистите. Родната власт също признава успехите на Евстати. Получава званието “Герой на социалистическия труд” и ордените “Георги Димитров”, “Народна република България”, “Кирил и Методий” и др.

Смъртта си среща през 1987г., на 26 юли в столицата. В историята остава като един от най-значимите и легендарни български фокусници, а делото му е вдъхновение за много други.

 

През 1924 г.  е открита гробницата на Тутанкамон

Небхеперура Тутанкамон е египетски фараон от Осемнадесетата фараонска династия.

В Долината на царете в древната религиозна столица Луксор (на 700 км. южно от Кайро) се намира най-популярната гробница в света-на египетския фараон. Откритието е направено от английския археолог Хауърд Картър.

Тутанкамон се възкача на престола твърде млад - едва 8-годишен и умира на 19 г. Той е последен наследник на могъща фамилия, управлявала Египет векове наред. Младият фараон става един от най-известните владетели на Древен Египет след откриването на гробницата му, макар че не е оставил забележима следа в своето управление. Популярността му се дължи както на уникалността на разкритието (до този момент всички известни царски погребения, а и не само царски, са разграбени от иманяри), така и на т.нар. „проклятие на фараона“. Слухът за него се разпространява след смъртта на лорд Карнарвън, финансирал експедицията. Според слуховете „смъртта долита на бързи криле при тоя, що е дръзнал да наруши спокойствието на фараона“.

Тутанкамон е син на Аменхотеп IV от негова сестра с неизвестно име (открита е мумията ѝ, условно наречена KV35YL). Първата жена на фараона Нефертити родила пет дъщери, една от които с име Анхесенамон след възкачването си на престола се жени за Тутанкамон, така че съпругата му е била неговата полусестра.

Младият фараон не заема престола веднага след смъртта на баща си. Между тях царува фараонът Сменхкара. Някои теории сочат, че Сменхкара е Нефертити, която след смъртта на съпруга си приема мъжко име и в продължение на няколко години управлява еднолично като фараон, след което отстъпва престола на Тутанкамон.

Повечето изследователи твърдят, че ранната му смърт е предизвикана от удар в тила, доказателство за което е откритата при оглед дупка в черепа. Според други изследователи, младият фараон е починал следствие на гангрена на левия крак, съчетана с усложнения от малария. Тялото му е било положено в четири позлатени ковчега, поставени един в друг, три саркофага, всички положени в ковчег от червен кварцит.

Саркофазите и всички предмети, открити в гробницата, са изложени в Историческият музей в Кайро. Те наброяват над 1700. Много други с по-малка стойност се пазят в складовете. Две дълги зали и едно по-малко помещение са изпълнени с многобройните експонати. Безспорно най-ценният артефакт е позлатената погребална маска на Тутанкамон, инкрустирана със син лазурит.

 

През 1809 г. е роден английски биолог и физиолог Чарлз Дарвин. На този ден се чества и официалният ден на Дарвин

Чарлз Робърт Дарвин  е английски биогог, естественик и физиолог, останал в историята като създател на теорията на еволюцията, наричана поради това и “дарвинизъм”.

Роден е на 12 февруари 1809 в Шрусбъри в семейството на англикани. Завършил семинария и известно време учил в престижния "Кеймбридж" с намерението да продължи живота си като англикански пастор. През 1831 г. 22-годишният Дарвин е поканен да прави компания на капитана на кораба на британския кралски флот "Бийгъл”. В продължение на пет години корабът с официално изпратен естествоизпитатели изучавали флората и фауната по крайбрежието на Южна Америка. Наблюденията събудили интереса и на младия Дарвин, който поел функциите на естественик и с времето започнал сам да се възприема като такъв.

На 22 ноември 1859 година 51-годишният Дарвин издава книгата "Произход на видовете", в която излага аргументите и предпоставките за своята еволюционна теория.

Въпреки досега непрекъсващите дискусии, еволюцията била приета още докато Дарвин бил жив. Идеята му за естествения отбор като основна движеща сила в природата пък се наложила едва през 1940 г., когато била успешно обединена с генетиката.

През 1871 г. е публикувана книгата му "Произход на човека и половия отбор". Желаейки да обоснове еволюцията на човека, Дарвин излага в нея спорната хипотеза за произхода на човека от приматите.

На 19 април 1882 г. Дарвин умира на 73-годишна възраст в Дауни, графство Кент. Погребан е с държавни почести редом с Исак Нютон и Джон Хершел в Уестминстърско абатство.