1291 г. три централни швейцарски кантона подписват Федерална харта. Така Ури, Швиц и Унтервалден полагат основите на Швейцарската конфедерация. Документът гарантира „вечния съюз между трите гористи кантона” и общата защита срещу всякакви външни врагове и е познат и като Пакта от Рютли.

При подписването му присъстват представители и на трите кантона, а като повод за сключването на съюза се счита смъртта на Рудолф I Хабсбургски, дал на кантоните големи права. Швейцарците очаквали наследниците на владетеля да си ги поискат обратно и се постарали да предотвратят подобно развитие.

Автентичността на пазената и до днес харта обаче е спорна. Повечето историци са на мнение, че тя е фалшификат от 14 в. През 1991 г. обаче пергаментът беше подложен на радиовъглероден анализ, който го датира между 1252 и 1312 г. със сигурност от 85%. Дори и да е фалшив, документът е продукт на годините, последвали създаването на съюза, но не и на модерната швейцарска държава, появила се на картата на Европа през 19 в.

През първите години след създаването на съюза водещ е кантонът Швиц, който впоследствие дава и името на конфедерацията, което става факт от около 1320 г. Флагът на страната също е продукт на флага на този кантон. През последвалите векове конфедерацията се разширява бавно чрез войни и присъединяване на нови кантони. Най-важните в ранната история на страната са битките при Семпах (1386 г.), в която са разгромени австрийските рицари, битката при Дорнах (1499 г.), когато е победен императорът на Свещената римска империя Максимилиян, и битката при Капел (1531 г.), в която са победени реформистите на Хулдрих (Улрих) Цвингли. Днес Швейцария се състои от 26 кантона.

1461 г. Едуард IV е коронован за крал на Англия. Той остава на трона до 9 април 1483 г., с прекъсване от няколко месеца в периода 1470-1471.

Едуард IV е роден 28 април 1442 г. в Руан, Франция. Той е син на Ричард Плантагенет, 3-ти херцог на Йорк и Сесили Невил. Претенциите на херцога на Йорк за английската корона през 1460 г. са в основата на конфликта, ескалирал в т.нар. Война на розите (между фамилиите Йорк и Ланкастър). Когато бащата е убит в битката при Уейкфийлд, Едуард, като най-голям от живите си братя в момента, наследява тези претенции.
С помощта на Ричард Невил, 16-и граф на Уоруик, Едуард преодолява съпротивата на фамилията Ланкастър, успява да постави под контрол столицата и е обявен за крал през 1461 г. в Лондон.

По това време Хенри VI и съпругата му Маргьорит Д’Анжу се намират в северна Англия. Едуард затвърждава позициите си с решителна победа същата година в битката при Тоутън, в която армията на Ланкастър е напълно разгромена.

1619 г. във Вирджиния, САЩ, са докарани с кораби първите африкански роби. Холандски търговци докарват първите негри поради недостиг на работна ръка в Джеймстаун. С това се слага началото на използването на чернокожа работна ръка в английските колонии на американския континент.

Всъщност още с откриването на Америка там са закарани и първите негри. Когато испанците по време на втората експедиция на Христофор Колумб основават първото си селище на карибския остров Испаньола през 1494 г., между заселниците има и двама чернокожи. В началото на колонизирането на Америка испанците вероятно не са възнамеряват да прехвърлят роби от Африка. Но непокорните местни жители (индианците) често вдигали бунтове, като отказвали да се подчиняват на колонизаторите и да вършат черната работа. Ето защо испанците започнали да търсят нови източници на работна ръка.

През 1501 г. испанските монаси Фердинанд и Исабела дали официалното съгласие на църквата колонизаторите свободно да внасят чернокожи роби във владенията си в Новия свят. От остров Испаньола робството бързо се разпространило по другите острови - Куба, Ямайка и Пуерто Рико, както и в колониите на сушата - Мексико и Перу. Накрая то обхванало цяла Латинска Америка.

Любопитен факт е, че за разпространяване на робството спомага едно събитие в Африка. След като през 1591 г. мароканците разрушават Гао, столицата на Сонгхай, в Западна Африка се образуват много малки държави като империя Бамбара със столица Сегу, царство Каарта пак на народа бамбара, царство Кхасо на народите фула и малинке и империя Кинедугу със столица Сикасо. Тези държави стават източник на безплатна работна ръка. Отначало португалски търговци, следвани от французи и англичани, започват търговията с роби, която е считана за почтено занятие.

Едва през 19 в. европейските и американските правителства приемат закони за забрана на робството, въпреки че в някои части то съществува до края на века. В САЩ за освобождаването на 4 милиона роби се води кръвополитната Гражданска война (1861-1865 г.), взела над 600 000 жертви. Бразилия е последната страна, приела закон за забрана на робството 1888 г.

1774 г. Джоузеф Пристли открива кислорода. Роден през 1733 г., Пристли изследва газовете от 60-те години, като печели слава с изобретяването на газираната вода, с творбите си върху електричеството и с някои други по-маловажни открития.

Изолираният от него непознат газ той нарича де-флогистон, което впоследствие е отхвърлено от научната общност. Пристли демонстрира откритието си в Париж пред Лавоазие, броени дни след като го е направил, а след завръщането си в Англия през 1775 г. продължава експериментите и открива, по неговите думи, „витриолен киселинен газ”, всъщност серен двуокис.

През март Пристли представя откритията си в писма до Кралското общество и в статия на страниците на сп. „Философикъл транзакшънс”. Според заключенията му новооткритият дефлогистиран газ е „5-6 пъти по-добър от обикновения въздух за дишане и разпалване”. Ученият доказва твърденията си в специално изградена за целта лаборатория.

Любопитен факт е, че за откритието претендират и французинът Антоан Лоран Лавоазие, и шведът Карл Вилхелм Шееле. Газът получава съвременното си название - кислород, през 1777 г. именно от… Лавоазие.

1834 г. отменено е робството в Британската империя. 770 280 роби станали свободни граждани.

Робството в индустриални размери е било основен източник за богатство в Британската империя, експлоатацията е в основата на търговията със захар на Западната Индийска компания и на памучните плантации в Северна Америка. От нея печелели не само робовладелците, а и инвеститорите в транспортирането на африканци за роби.

Кампанията срещу робството започва в края на 18 в. Тя довежда първо до отмяна на робството, което става със закон през 1808 г., а 26 години по-късно (1834 г.) с акт на парламента е обявена еманципация на робите. Именно този закон дава възможност за компенсация на робовладелците, но не дава и пени репарация за бившите вече роби.

Освен това законът предвижда само децата под 6 години да бъдат незабавно освободени, останалите са третирани като „чираци”, които в замяна единствено на безплатна храна и подслон са задължени да работят по 40 часа и половина. Това продължило до 1840 г. След няколко сериозни бунта срокът бил изтеглен и през 1838 г. окончателно са освободени 700 000 роби от Западната Индийска компания, 40 000 в Южна Африка и 20 000 на Мавриций.

1885 г. в Санкт Петербург е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лева. Днес тази банкнота се съхранява в Историческия музей Габрово.

В първите години след Освобождението в обращение на територията на България се намират главно сребърни монети, голяма част от които са физически обезценени.

Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението на страната, когато на 4 юни 1880 г. е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети.

Приетият през 1880 г. Закон за правото на резание монети в Княжеството предвижда фискалното счетоводство да се води в левове, определя количеството злато, сребро или мед в различните монети и ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лева. Левът има стойност, равна на тази на френския франк. Допуска се използването на монети, както на Латинския валутен съюз, така и на други страни, които държавата приема по утвърдени от Министерството на финансите курсове.

В края на 1884 г. парламентът дава възможност да бъдат емитирани сребърни монети за още 10 млн. лева, като за тази цел са претопени голямо количество рубли в монети, събрани от държавата като данъци. През следващите две години правителството и Българската народна банка (БНБ) успяват окончателно да изтеглят от обращение руските сребърни монети.

БНБ започва да емитира банкноти през 1885 г. Първата емисия е сравнително малка (213 000 лева) и е зле приета от хората. Причина за това е както недоверието в новите хартиени пари, така и златното покритие на банкнотите.

Първата българска банкнота носи номер 000001. Номиналът й е 20 лева, размерите - 150 на 97 мм, а върху нея има воден знак на БНБ. Лицето на банкнотата представлява кафяво каре върху светла охра, а в левия ъгъл е изобразен държавният герб.

1907 г. британският генерал Робърт Бейдън-Пауъл основава скаутското движение. Първият скаутски лагер се провежда на остров Браунси.

През лятото на 1907 г. Бейдън-Пауъл, заедно с няколко помощници, събира двадесетина момчета, синове на приятели и хлапета от всички слоеве на обществото и отива с тях на лагер на остров Браунси в залива Пуул, графство Дорсет, Южна Англия. Това е и първият скаутски лагер. В тези години само армията излизала на лагер на палатки и за това опитът е бил необичаен и рискован.

Бейдън-Пауъл разделя момчетата на патрули под водачеството на едно по голямо измежду тях. По време на лагера момчетата имали всичко, за което само можели да мечтаят - плуване, проследяване, походи, игри и особено приказки около лагерният огън, където слушали захласнати разказите на Бейдън-Пауъл за неговите безкрайни приключения.

Лагерът завършва успешно и за генералът той е доказателство за правотата на неговият метод и показва, че най-ефективният начин да се учи скауткрафт и да се възпитават добри граждани е чрез практика и игри. И още, че когато се окаже доверие на момчето, то най често ще се постарае според силите си да го оправдае.

Бейдън-Пауъл завършва и издава книгата „Скаутство за момчета”, печатана най-напред като подлистник през 1908 г. По начало той очаквал този материал да бъде от полза на младежите от училищата и съществуващите вече организации, без да е мислил да създава нова, своя, младежка организация. Противно на очакванията му, книгата веднага става едно от най търсените четива и младежите почват сами да изграждат патрули и да се обединяват в отряди.

1924 г. след сливането на няколко клуба е основан футболен клуб „АС Монако”. „Асосиатион Спортив дьо Монако Футбол Клюб” се превръща в професионален клуб през 1948 г.

И въпреки че клуба е от Княжество Монако, той е регистриран и винаги се е състезавал във френския футболен шампионат. Това се дължи на факта, че Монако е прекалено малка по територия, и не притежава други футболни клубове.

През 1933 г. отборът е поканен от френската лига да се присъедини към професионалните клубове. Първият сезон в елита е неуспешен и клуба от Княжеството се връща при аматьорите. През 1948 г. Монако се класира във френската Лига 2 и отново придобива своя професионален статус. Следват доста добри резултати, като клуба заема винаги едно от челните места. През 1953 г., печели промоция за френската Първа лига.

През 1960 г. Монако печели първия си професионален трофей - Купата на Франция. Следващата година става шампион, а през 1963 г. за първи път в своята история печели дубъл.

1936 г. в Берлин Адолф Хитлер открива 11-те Летни олимпийски игри. Игрите продължават до 16 август. След като нацистите идват на власт в Германия, те виждат в олимпийските игри идеална възможност за разпространяване на идеите им и придобиване на широка известност. Единственият друг град кандидат за домакин е Барселона.

Това е първата олимпиада, на която е въведена церемонията по внасяне на олимпийския огън. Най-много медали печелят домакините, но доминацията им не е пълна поради наличието на спортисти като Джеси Оуенс, който печели четири златни медала. Хитлер пък открито показва недоволството си от постиженията на американските цветнокожи атлети - Джеси Оуенс и Корнелиус Джонсън.

На тези игри за пръв път се провежда турнир по баскетбол. На финала отборът на САЩ побеждава отбора на Канада с рекордно ниския резултат от 19:8. Мачът се провежда на открит мръсен терен в дъждовно време, но срещата е наблюдавана от около 1000 зрители.

1944 г. Армия Крайова започва Варшавското въстание срещу нацистката окупация на Полша. Въстанието започва като част от общонационално въстание, наречено „Операция Буря”.

Първоначалните планове на Армия Крайова за общонационално въстание, което да се свърже с британските сили, са променени през 1943 г., когато става ясно, че Червената армия първа ще изтласка германците от Полша. Разкритията за Катинското клане довеждат до скъсване на полско-съветските отношения през април и те никога не се възстановяват напълно. Въпреки съществуващите съмнения за военната рационалност на едно голямо въстание, планирането му продължава.

Ситуацията се изостря, когато успехите в „Оерация Багратион” (съветската офанзива в Беларус) водят Червената армия до старата полска граница през юли 1944 г. В този момент трябва да се вземе решение - или да се започне въстанието в тази трудна политическа ситуация при риск за проблеми със съветската подкрепа, или да отпадне плана за въстание и да се остави съветската пропаганда да описва Армия Крайова като колаборационистка и неефективна.

Неотложността на решението излиза на преден план, когато става ясно, че след успешното сътрудничество при освобождаването на различни градове като Вилнюс, пристигащите след това части на НКВД или разстрелват, или изпращат в ГУЛАГ повечето полски офицери и войниците, които не се съгласяват да се присъединят към Съветската армия.

В началото на лятото на 1944 г. според германските планове Варшава трябва да бъде укрепената точка в района и да бъде задържана на всяка цена. Построени са укрепления и в района са концентрирани войски. Този процес се забавя след неуспешния опит за убийство на Адолф Хитлер, но към края на юли 1944 г. войските са приблизително готови. На 27 юли губернаторът на Генералното губернаторство Ханс Франк нарежда 100 000 полски мъже на възраст от 17 до 65 години да се явят на следващия ден в няколко места във Варшава. Те трябва да бъдат използвани за строителството на укрепления за Вермахта във и около града. Този ход е приет от Армия Крайова като опит за неутрализиране на нелегалните сили и тя призовава жителите на Варшава да не се подчиняват.

Официалната съветска пропаганда твърди, че полската съпротива „изчаква на спокойствие” и не се бие срещу общия неприятел. Докато съветските войски наближават Варшава през юни и юли, съветските радиостанции настояват общонационално въстание във Варшава да прекъсне комуникационните канали на германските части, останали на десния бряг на Висла. На 29 юли 1944 г. първите съветски бронирани части достигат предградията на Варшава. Въстанието е одобрено от полското правителство в Лондон на 25 юли. Страхувайки се от германски наказателни акции след бойкота на строителството на укрепления и считайки, че времето е ценно, на 1 август 1944 г. генерал Тадеуш Бор-Коморовски нарежда пълна мобилизация на силите на Армия Крайова в района на Варшава.

Въстанието започва официално по светло - в 17.00 ч. („часът W”) на 1 август. Въпреки че германците не успяват да разберат, че нарасналата активност е свързана с подготовка на въстание, и не разработват план за справяне с него, те са предупредени, според някои сведения от полякиня, един час преди началото. Липсата на изненада, внезапната промяна в плановете, липсата на опит в дневни боеве и непълната мобилизация стават пречка за постигането на първите цели на въстанието.

Полските войски се съпротивляват на водените от немците войски до 2 октомври (общо 63 дни). Приблизително 85% от града е разрушен по време на градската партизанска война и след края на въстанието, когато германската армия по заповед на Хитлер изгаря града квартал по квартал.

1960 г. Кипър получава своята независимост. Историческото събитие идва след въоръжената национално-освободителна борба на кипърците в периода 1955-1959 г. Така се слага край на продължилото близо един век британско колониално господство на острова.

Кипър е поставен под британско управление с англо-турската конвенция от 1878 г. По време на Първата световна война Великобритания денонсира споразумението и всички турски претенции върху острова и го обявява за британска колония. Турция признава тази анексия с подписването на Лозанския договор от 24 юли 1923 г. След Втората световна война в британските колонии, включително и в Кипър, се засилват настроенията за независимост.

През 1955 г. Лондон става инициатор за провеждане на тристранна конференция с участието на Гърция и Турция, на която да бъде обсъдено самоопределението на Кипър и неговия бъдещ статут, но тя завършва с неуспех. Следва въоръжената борба на кипърците против британското господство.

В началото на декември 1958 г. в Цюрих започва нов кръг преговори, които продължават в Лондон вече с участието и на представители на кипърските гърци и кипърските турци. Така се стига до Цюрихско-Лондонското споразумение за независимостта на Кипър. То е подкрепено с три договора - Договор за основаване, Договор за гаранциите и Договор за съюза.

Гаранционният договор, подписан в Никозия на 1 август 1960 г. между Кипър, Гърция, Турция и Обединеното Кралство, задължава другите страни да гарантират независимостта, териториалната цялост и сигурността на Кипър. Документът разрешава прилагането на сила за запазване на статуквото и в тази си част е използван като основание за военната инвазия на Турция на острова през 1974 г

Денят на независимостта на страната обаче се чества официално с военен парад на 1 октомври.

1968 г. Хасан ал Болкиах е коронован за 29-и султан на Бруней. Освен короната и поста на министър-председател Болкиах е и министър на отбраната и финансите.

Основателят на сегашната династия е третият султан на Бруней - арабинът Шариф Али от Таиф, който се оженил за местна брунейска принцеса. Той донася на острова и исляма и построява много джамии.

Брунейската конституция от 29 септември 1959 г. предоставя върховната власт на султана, а след размириците от 1962 г. включва специални прерогативи при извънредно положение. Дефакто извънредното положение от 1962 г. не е отменено, но се подновява всеки две години и е все още в сила. Султанът се провъзгласява за „непогрешим” в рамките на брунейските закони.

1975 г. 33 европейски страни, САЩ и Канада, подписват в Хелзинки Заключителния акт от споразумението за човешките права. С документа фактически се създава Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

В този документ са уредени редица ключови споразумения във военно-политическата област, в сферата на икономиката, опазването на околната среда и човешките права и са фиксирани основните принципи за поведението на държавите спрямо техните граждани („хелзинкският декалог”), а също и в отношенията помежду им.

Предшественик на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) е създаденото в началото на 70-те години Съвещание по сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ), представляващо многостранен форум за диалог и преговори между Изтока и Запада.

1981 г. в САЩ започва излъчване музикалният телевизионен канал MTV. Първият музикален продуцент на канала е Боб Питман. По-късно той става изпълнителен директор на MTV Networks.

Най-запомнящите се мигове в ранните години на телевизията са световната премиера на видеото на Майкъл Джексън „Трилър”, което се превръща в емблема на канала; концертите, посветени на борбата срещу СПИН-а, както и дебютът на Видео музикалните награди на MTV.

Телевизията е залагала през годините, освен на видеоклиповете, и на собствени продукции и шоута. Сред тях са Beavis and Butt-head, The Osbournes и Jackass. MTV може да се похвали и с номинираните за Оскар филми „Murderball” и „Hustle and Flow”.

През 1987 г. MTV излиза извън Америка и основава и канал за територията на Европа. Днес каналът е наблюдаван от над 1,4 млрд. души по света в 179 държави.

В България:
1879 г. създадена е Дунавската военна флотилия, с което се поставя началото на българските Военноморски сили (ВМС). Бойното кръщение на Дунавската флотилия и морска част става при защитата на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

До 1885 г. Дунавската флотилия попълва състава си с подарени от Русия и закупени от Франция кораби. Допълнително през 1884 г. от Русия за флота на България е направено дарение от две миноноски, 40 котвени мини, 100 учебни мини, 10 прътови мини и голямо количество взривни материали и минни принадлежности се поставя началото на Минната част на флотилията и подготовката на специализирани кадри за поддръжка и използване на въоръжението.

Организационно Дунавската флотилия и Морска част включвала Русенско адмиралтейство, на което били подчинени Катерните команди, Корабната работилница, Портовата рота, Минната част, Метеорологичната станция и Флотския духов оркестър.

Към началото на Съединението корабите не са били въоръжени и не е съществувал план за тяхното използване. Днес ВМС са един от четирите вида въоръжени сили в структурата на Българската армия, наред с Военновъздушните и Сухопътните войски и Националната гвардия.

1912 г. в София е сформирана Аеропланна рота - първата самолетна част в България. Първоначално тя се състои от един самолет тип „Блерио XXI”, с мотор 70 конски сили.

През 1911 г. правителството взема решение за закупуването на самолети и подготовката на летци и аеромеханици в Англия, Франция, Германия и Русия. През август 1912 г. от Франция се завръща и първата група български летци.

Създадената Аеропланна рота използва за летище полето на север от Централната гара в София. На 16 октомври 1912 г.е изпълнена първата бойна задача със самолет, поради което този ден се смята за рождена дата на военната авиация на България.

На 1 юни 1916 г. въздушните войски са групирани в отделна Въздухоплавателна дружина, състояща се от две Аеропланни отделения, разположени в летища Белица и Удово. След Първата световна война (1914-1918), според Ньойския мирен договор, България се задължава да унищожи всички български самолети и да не притежава военна авиация. Тогава се създават Гражданската авиация, аеропланно училище, а през 1925 г. в Божурище Държавна аеропланна работилница - първото българско самолетостроително предприятие.

1990 г. Желю Желев е избран от 7-то Велико народно събрание за председател (президент) на Република България. Той заема тази длъжност до избирането му и заемането на длъжността президент на Република България от януари 1992 г.

На президентските избори, проведени през януари 1992 г., Желев е избран (с 44,66% от гласовете на първия тур и с 52,85 % на балотажа) за президент на Република България. Негов вицепрезидент е Блага Димитрова.

Желев ръководи делегацията на СДС на Кръглата маса (3 януари 1990 - 14 май 1990 г.), на която се договарят основните параметри на българския преход и се взема решение за провеждането на многопартийни избори и свикване на Велико народно събрание, което да изработи нова Конституция на Република България.