През 1970 г. започва строежът на АЕЦ Козлодуй

 

АЕЦ Козлодуй" ЕАД се намира на 200 км северно от българската столица София и на 5 км източно от град Козлодуй, на брега на река Дунав. Атомната електроцентрала “Козлодуй” е първата атомна централа в България и в Югоизточна Европа.

Началото на българската ядрена енергетика се поставя на 15 юли 1966 г. с подписването на спогодба за сътрудничество между България и тогавашния Съветски съюз за изграждането на атомна електроцентрала. След подробен технико-икономически анализ площадката за строеж е избрана на р. Дунав, в близост до гр. Козлодуй.

Проектите за централата са изготвени съвместно от “Топлоелектропроект” – Москва, и “Енергопроект” – София. Основното оборудване е доставено от Съветския съюз, а отделни съоръжения – от тогавашните Германска демократична република, Чехословакия и Унгария. Първата копка за строежа на АЕЦ “Козлодуй” е направена на 14 октомври 1969 г. През месец април 1970 г. започват широкомащабни строителни дейности за изграждането на уникaлното и до днес за страната ни съоръжение, в което участват над сто хиляди строители и монтажници.

На площадката на централата са осъществени няколко изцяло български проекта, които се внедряват за първи път в световната практика при строителството на атомни електроцентрали. Някои от тези технически решения, са значителни инженерни постижения, към които проявяват голям интерес и специалисти от други страни.

На 6 април 1970 г. започва изграждането на главния корпус на АЕЦ “Козлодуй” с дължина 240 м, ширина 105 м и височина 40 м. В него са разположени реакторната зала, машинното отделение, вентилационният център и електрическите устройства на 440-мегаватовите блокове. През юни 1972 г. от Съветския съюз пристига първият реактор, а на 20 ноември същата година той е спуснат в шахтата си.

Въвеждането в експлоатация на първия ядрен енергиен блок на АЕЦ „Козлодуй” през 1974 г. записва важно национално постижение в съвременната история на страната – началото на ядрената енергетика не само в България, а и в Югоизточна Европа.

 

Българска православна църква почита успение на Света Методий Славянобългарски

На 6 април Православната църква отбелязва смъртта на св. Методий Славянобългарски. Св. Методий бил по-голям брат на славянския равноапостол Константин Философ - св. Кирил. В ранната си младост избрал военно поприще и 10 години управлявал една славянска област, подвластна на византийския император.

Той обаче почувствал Божието призвание, отказал се от високото си положение и постъпил в манастир, намиращ се в планината Олимп - Мала Азия. След време при него дошъл и по-малкият му брат Константин. От тогава те били неразделни до смъртта си и заедно извършили великото и забележително дело - създаванетo на славянската писменост и на християнската просвета всред славяните. Св. Методий се чества и на 11 май заeдно със Св. Кирил.

На 6 април се отбелязва и успението на Св. Ехтихий. Св. мъченициТимотей и Диоген.

Имен ден празнуват всички с името Страхил.

 

През 1814 г. Наполеон I Бонапарт абдикира, след което е заточен на остров Елба

Докато политиката на Наполеон в първите години на управлението му се ползва с поддръжката на населението (оживление в икономиката, ръст на заплатите, равни възможности – Бонапарт изглеждал като спасител на Франция, а военните победи носели чувство на гордост), то към края тази подкрепа отслабва – войните, които продължават близо 20 години, предизвикват недоволство, наборите в армията се състоят от все по-малко и все по-млади и неопитни войници. Френската промишленост се намира в икономическа криза, а буржоазията не вижда смисъл от завоеванията на Наполеон и се настройва против него и семейството му (бракът с австрийката Мария Луиза, въпреки родения наследник, е крайно непопулярен във Франция). Агресивната външна политика на Бонапарт настройва срещу него цяла Европа – в Испания се води партизанска война, в Германия има патриотични настроения, кампанията в Русия е загубена.

По време на движението на руската армия на запад новата антифренска коалиция бързо нараства. В Битката на народите край Лайпциг срещу Бонапарт воюват руснаци, шведи, австрийци, саксонци, прусаци. Наполеон претърпява поражение и след влизането на съюзниците в Париж се отказва от престола (1814 г.). През нощта на 12 срещу 13 април 1814 г. във Фонтенбло, оставен сам със своите придворни (с него са само няколко слуги, лекар и генерал Коленкур), Наполеон решава да сложи край на живота си. Той поема отрова (която носи винаги със себе си след поражението при Малоярославец, когато едва не попада в плен), но тя се оказва слаба поради дългото съхраняване и Бонапарт оцелява. По решение на монарсите на съюзниците той получава в свое владение малкия остров Елба в Средиземно море. На 20 април 1814 г. Наполеон напуска Фонтенбло и се отправя на заточение.

Стоте дни

През пролетта на 1815 г. напуска остров Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. „100 дни“. Реставрацията на монархията във Франция е премахната. По време на военната кампания през юни армиите, под командването на Наполеон и на маршалите Мишел Ней и Емануел Груши, нанасят последователни поражения на пруско-саксонските и англо-холандски войски при Лини, Катр-Бра и Вавре. На 18 юни битката при Ватерло е загубена поради отдалечаване на резервните корпуси на Груши в преследване на отстъпващата пруска армия на Блюхер. Немците правят обходна маневра и пристигат на полесражението в критичния момент за да подкрепят защитата на англичаните, командвани от херцог Уелингтън. След загубата при Ватерло Наполеон повторно се отказва от властта и е заточен на остров Света Елена.

На Света Елена

На Наполеон е разрешено да подбере съпровождащи офицери, които да се качат с него на английски кораб – Анри Гасиен Бертран, Шарл-Тристан Монтолон, граф Емануел де Лас Каз и Гаспар Гурго. В свитата на Наполеон има общо 27 души. На 7 август 1815 г., на борда на кораба „Нортъмберленд“, бившият император напуска Европа, съпровождан от девет кораба и с ескорт от 3000 войници, които ще охраняват Наполеон на Света Елена. На 17 октомври 1815 г. Наполеон пристига в Джеймстаун – единственото пристанище на острова. За местообитание на Наполеон и свитата му е определена просторната къща Лонгуд Хаус (бивша лятна резиденция на генерал-губернатора), разположена на възвишение, на 8 километра от Джеймстаун. Англичаните правят всичко възможно за да направят бягството на Бонапарт от острова невъзможно. Къщата и прилежащата ѝ територия са оградени с каменна стена в протежение на шест километра. Около стената са поставени часови по такъв начин, че да могат да се виждат един друг. На върховете на околните хълмове са разположени други, които съобщават със сигнални флагчета за всички действия на Наполеон.

Отначало императорът възлага големи надежди на смяната на европейската (преди всичко на британската) политика. На Наполеон е известно, че наследницата на английския престол, принцеса Шарлота (дъщеря на принц-регента, бъдещия крал Джордж IV), е негова страстна поклонничка. Но принцесата умира при раждане през 1817 г.

Новият губернатор на острова, Хъдзън Лоу, още повече ограничава свободата на императора: поставя граници на разходките му, изисква от Наполеон да се показва пред караулния офицер не по-малко от два пъти на ден, старае се да ограничи контактите му с външния свят. По този начин Наполеон е обречен на бездействие – здравето му се влошава, за което той и свитата му обвиняват нездравословния екваториален климат на острова, разположен на 160 южна ширина и на 2800 km на запад от брега на Ангола.

По това време Наполеон се отдава на старото си хоби – шахмата, с което запълва част от времето си. Три от партиите му от 1804 до 1820 г. влизат в историята като шедьоври.

Смъртта на Наполеон

Състоянието на Бонапарт неизменно се влошава – от 1819 г. той боледува почти непрекъснато. Често се оплаква от болки в дясната страна, краката му подпухват. Лекуващият го лекар поставя диагноза хепатит. Наполеон подозира, че това е рак – болестта, от която е починал неговият баща. През март 1821 г. състоянието му толкова се влошава, че той вече не се съмнява в близката си смърт. На 13 април 1821 г. Наполеон продиктува своето завещание – вече не може да се придвижва без чужда помощ, болките стават все по-остри и мъчителни.

Наполеон Бонапарт умира на 5 май 1821 г. (събота) в 17 часа и 49 минути. Погребан е близо до Лонгуд в местност, носеща името Долината на върбите.

През 1840 г. крал Луи-Филип, отстъпвайки на натиска на бонапартистите, изпраща делегация на Света Елена, която да изпълни последната воля на Наполеон – да бъде погребан във Франция. Тленните му останки са пренесени до Дома на инвалидите в Париж, където се намират и до днес в саркофаг, изработен от карелски червен кварцит върху постамент от зелен гранит. Материалът за направата на саркофага е подарен на френското правителство от руския император Николай I.

По-късно са публикувани „Мемоари от остров Света Елена“ и „Мемоари“ на Наполеон, продиктувани по време на заточението.