Има мъже, които са родени да флиртуват и само поглед е необходим, за да покорят жените около себе си. Компилация от тези качества са събрани в бармана Димитър Марчев от Пловдив, по-известен като майстора на свалките. Той избягва познатите клишета и използва свои собствени похвати, като гарантира, че успеваемостта е на 99%.

Сисо, както го наричат приятелите му, работи от малък като барман, твърди, че обича работата си и… красивите жени! Дългите години зад бара несъзнателно са го накарали да овладее перфектно тайната на едно от най-древните изкуства- флиртът…

Постоянно обграден от женска компания, снимките в личния му профил спокойно могат да бъдат сравнени с тези на легендарния Хю Хефнър.

Какви са тайните на перфектната свалка, как се постига този завиден успех сред жените и какви са били най-неприличните предложения, които е получавал Димитър Марчев, прочетете в  следващите редове.

- От колко време работиш като барман?

- Бях много малък 14-15 годишен, така се стекоха обстоятелствата..  Не ми се искаше особено да работя това, но нямах избор. Започнах в едно квартално заведение в Пловдив, там ме обучи един мъж Николай (Ники ако четеш това благодаря ти! ), който доста ме мъчеше и безброй пъти ми е идвало да си хвана багажа и да се прибера вкъщи. Радвам се, че не го направих, защото именно тогава получих основата, която надграждам до ден днешен.

В течение на времето съм работил в почти всеки тип заведение и в един момент осъзнах, че тази работа ми носи удоволствие и удовлетворение да виждам как с едно кафе,капучино,коктейл и т.н. можеш да оправиш настроението на някого. Обичам работата си и я върша с удоволствие! Благодарен съм и на хората, които ми гласуваха доверие в заведението, което работя вече две години! Продължаваме напред.

- Мислиш ли, че самата ти професия е афродизиак за жените?

- Мисля,  че всичко зависи от човека зад бара.. личността, която си и харизмата, която носиш. Има много намръщени клиентки!  Моята работа е да ги накарам да се усмихват, тъй като съм разбрал, всяка жена има нужда от внимание, с което да погалиш егото й. Другото са подробности.

- Каква е тайната рецепта за перфектна свалка?

- Хмм перфектна свалка? За мен такова понятие не съществува. Има много заучени фрази, на които една дама няма да се "върже". Според мен отношението играе ключова роля, както и приятния външен вид. Работата зад бара изисква доста умения и едно от тях е да си психолог и да знаеш как да им говориш. Но определено самият факт,  че си барман събужда интерес у нежната половина.

- По колко съобщения от жени получаваш на ден?

- Неписан закон е, че мъжът трябва да направи първата крачка. Но от доста време насам, като че ли жените поеха контрол и са доста по настъпателни в започването на разговор било то в социалните мрежи или навън... Нямам идея по колко, не си ги броя, но сигнала за получено ново съобщение понякога започва да дразни хората около, та сами си преценете.

Разбира се, предпочитам да съм любезен и отговарям на всяка дама…освен на тези със zdr ko pr.

- Гониш ли някаква рекордна бройка, или нещата просто се случват?

- НЕ! Количеството не определя качеството... Когато бях по зелен се пусках във всякакви лудории... с годините и това, което ти поднася живота приоритетите се сменят. Мога да определя бройката си като доста „стабилна”, но в момента "гоня" съвсем други неща – любов, семейство, ако е рекъл "шефът".

- Кое е било най-неприличното предложение, което си получавал?

- Хахах трудно ми е да определя някое като НАЙ.  Смело мога да твърдя, че съм имал доста такива и продължавам да ги получавам ежедневно. Канили са ме да се погрижат за мен преди работа, да ми изпият телесната течност, предлагали са ми пари и са ме търсили за резервация не само за места на бара…Веднъж една девойка ме хвана за ръка и директно ми каза да ме води някъде!

- Колко е „твърде много“ и колко е „твърде малко“?

- Такова понятие изобщо съществува ли? Човекът е с незадоволими потребности!  И все пак трябва да знаеш къде да сложиш точка, за всичко си има мярка и граници.

- Тройки, четворки, петици…?

- От опит глава не боли са, казали хората…