Час пик - загуба на време, псуване, клаксони. Общо взето такава е текущата ситуацията с трафика в Пловдив. И преди си беше зле, но откакто ограничиха движението по ключови булеварди заради ремонти, положението съвсем се забатачи. Сега пловдивчани отделят много повече време, за да стигнат до работа, а живеещите в кварталите „Кючук Париж“ и „Христо Смирненски“ прекарват поне 40 минути в трафика – веднъж сутрин и веднъж вечер.
За да си представите сериозността на ситуацията ще кажем, че най-минималната загуба са нервите и времето. Съвсем друг въпрос е какъв е ефектът от всичките тези изгорели газове, отделяни от автомобилите в задръстванията. А ако отделиме момент да анализирате, ще забележите, че във всичките тези коли - има по един до двама души.
Всичкият този транспортен хаос, който е погълнал Пловдив, може много лесно да бъде преодолян. Това няма да стане с иновативни методи, а напротив – с нещо просто и измислено преди десетилетия. Ако дори една трета от гражданите зарежат превоза на четири колела и вместо това се качат на две – веднага ще се усети подобрение. Всъщност подобрението ще бъде най-вече за самите граждани, предпочели алтернативен превоз. Този на велосипедите!
А дали пловдивчани ще поискат да се избавят от ситуацията и ще се качат на колело?
За начало следва да споменем, че Пловдив разполага с една от по-добрите веломрежи в страната. Самата инфраструктура има много пропуски и сериозна нужда от подобрение, но за тях ще ви разкажем по-късно. Въпреки недостатъците, градът е сравнително компактен и дава възможността да стигнеш до различни точни за средно време от 10 до 20 минути. Примери – от Съдийски до бул. „Васил Априлов“ отнема 10 минути. От „Каменица 2“ до Гребна база 20 минути. От „Тракия“ до Капана – 25 минути. От „Коматево“ до Центъра – 30-35 минути.
От друга страна, разходите, които ще трябва да отделите за този вид транспорт, са незначителни. Особено сравнени с тези, които шофьорите отделят след поскъпване на горивата.
Ако вече разполагате с велосипед, то значи трябва да инвестирате двуцифрена сума за профилактика и ремонт. В случай обаче, че трябва тепърва да закупите колело, то определено ще трябва да отделите по-сериозна сума на фона на тези, с които се търгуваше преди години.
„Инфлацията удари и нашия сектор. При някои велосипеди, специализираните планински байкове например, цените скочиха с по 1000лв. Така велосипеди, които струваха 4000, вече са 5000лв.. При градските колела също има увеличение, между 10 и 30%“, разказва Иван, механик в магазин и сервиз за велосипеди на бул. „Мария Луиза“ в Пловдив.
Оказва се, за да се сдобиете с ново и качествено колело, ще трябва да отделите бюджет между 1000 и 2000лв.. Затова и много от потребителите предпочитат да заложат на велосипеди втора ръка, разказва Панайот – собственик на сервиз за ремонт и сглобяване на нови велосипеди под тепетата. Такива има много на пазара и цените за запазени и качествени започват от 500-600лв.
„В случай, че заложите на колело втора ръка, трябва да сте внимателни. Не се изкушавайте по такива, които струват 200лв., тъй като ще се наложи да инвестирате много пари в ремонт след това“, съветва той. Много от неговите клиенти вече идват без определени претенции за цвят или модел на колело, а по-скоро вече коментират с приоритет добрата цена.
Повлияха ли ремонтите и тежкият трафик върху разбирането на пловдивчани за алтернативен транспорт?
Проверка на TrafficNews показва, че няма никакво засилване на интереса към купуване на нови или втора ръка велосипеди. Дори значително по-добра алтернатива в настоящата ситуация, карането на колело не се оказва предпочитан вариант за живеещите под тепетата.
От началото на годината до момента продажбите са незначителни – при това не само за големи, но и за детски велосипеди. Това разказва пред медията ни Георги, собственик на магазин и сервиз за колела на бул. „Христо Ботев“ в Пловдив. Локацията на магазина му позволява да наблюдава всеки ден засилващите се задръствания, които заключват шофьорите в капан.
Макар утежнения трафик тази година Георги е продал не повече от десетина велосипеди, повечето от тях за деца. Опитът му го е направил по-скептичен относно приемането на „западняшкия“ модел на велосипедиране, т.е. масово използване на колелото като основен способ за придвижване в градска среда:
„Пловдив няма добра мрежа от велоалеи. Така нямам как да създадем у хората културата на велосипедисти! Трябва да се почне от училищата, болници, пощи, институции – местата, на които пловдивчани ходят, за да обслужват ежедневни ангажименти. Тук има алейки от някъде, до някъде – нищо повече. И разбира се, задръстванията ще бъдат големи, няма как да е иначе. Можеше да сме добре, но нямаме воля. Освен това самите управляващи режат възможността да възпитаме в пловдивчани култура на колоездачи, когато не създават условия“, казва Георги, докато разговаряме възможно ли е скоро пловдивчани да погледнат на велосипеда като транспортно средство, а не такова за развлечение.
„Ремонтите в Пловдив няма да накарат пловдивчани да променят навиците си. Хората негодуват, сърдят се, но това няма да ги качи на колело. Българинът е свикнал дори до магазина да ходи с колата си. Така няма да се променим“, заключва той.
Не на това мнение обаче е колегата му Панайот, за когото споменахме по-рано. Той разказва, че последните години прекарва основно на колело, макар домакинството му да разполага с няколко автомобила. Според него в последните години има промяна в навиците на пловдивчани и броя на колоездачите се е увеличил. Но не може да каже същото за последните няколко месеца, откакто ремонти блокират улици и булеварди. Малцина са тези, които са прибягнали до ремонт на колелото си по това време от годината и това са основно хора в велосипедна култура, които знаят че профилактика е по-добре да се направи извън активния велосезон.
Той обаче смята, че Пловдив разполага е прилична по състояние мрежа от алеи. Отчита обаче нуждата, тя да стига до повече локации в града и извън него – особено индустриални зони. Припомняме, че такова предложение вече е входирано на по инициатива на велосипедисти в Пловдив и областта. По него обаче все още не е водено обсъждане от страна на градската управи и общинския съвет.
Повече за това къде Пловдив греши в начина си да мотивира гражданите да изберат алтернативен начин на придвижване, очаквайте в следващата публикация. В нея ще ви срещнем с българка, която от години живее в Лайпциг. Каква е разликата между двата града, споделя тя!