Българските власти са предприели стъпки за съдебно преследване и наказване на длъжностни лица, извършили посегателства върху човешките права, но правителствените действия са недостатъчни и безнаказаността е проблем. Това посочва в частта за България най-новият, 43-ти годишен доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права по света.

В резюмето на 33-те страници, посветени на България, се посочва, че основните проблемите във връзка с човешките права в страната включват физическото малтретиране на арестанти и затворници от страна на длъжностни лица; тежките условия в затворите и местата за задържане; корупцията, неефикасността и липсата на отчетност в съдебната система; лошо отношение към мигрантите и хората, търсещи убежище; корупцията във всички правителствени подразделения и насилието срещу етнически малцинства.

Над 40% от хората в българските затвори се оплакват от физическо насилие от страна на властите, се уточнява в доклада. Като пример се посочва арестът на бившата кметица на столичния район "Младост" Десислава Иванчева и заместничката й Биляна Иванова, обвинени в корупция, които бяха държани на улицата четири часа, докато силите на реда брояха парите от подкупа, който се твърди, че те са получили, уточнява "Свободна Европа".

В доклада се изтъква, че арестуваните често не получават адекватни медицински грижи, а условията в затворите са много тежки. Отбелязва се също, че сигналите за полицейско насилие често не се проверяват, а отговорните не се наказват.

Макар правителството да разполага с механизми да разследва и наказва злоупотребите и корупцията, използването им е било неадекватно, а безнаказаността е представлявала проблем, отбелязва докладът.

Законът гарантира свободата на словото, включително на печата, и правителството като цяло спазва това право. При все това се запазва безпокойството, че корпоративен и политически натиск, съчетан със засилващо се и непрозрачно съсредоточаване на медийна собственост и разпространителски мрежи, както и правителствено регулиране на ресурсите и подкрепата за медиите, е нанесло сериозни вреди на медийния плурализъм, подчертава текстът.

Според данните, използвани при съставянето на доклада, 81% от регстрираните случаи на реч на омразата са към ромското малцинство. Отбелязва се, че трите партии от "Обединени патриоти", които са част от управляващата коалиция, използват риторика, която насажда нетърпимост към ромите, турците и други малцинства.

Не са регистрирани случаи на физическо насилие с мотив антисемитизъм, но се увеличават коментарите и публикациите в социалните мрежи с такава насоченост. Дискриминацията спрябмо ЛГБТ общостта остава сериозен проблем.