Нова законодателна инициатива на Министерството на регионалното развитие и благоустройството предизвика сериозни възражения от страна на Камарата на архитектите в България (КАБ). Причината е предложението за промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), което предвижда специален режим за инфраструктурни обекти, изградени без необходимите строителни книжа.

Според архитектите под претекст за решаване на натрупани проблеми с държавната инфраструктура се създава възможност за своеобразна амнистия на незаконното строителство, при това не само на публични, но и на частни обекти.

В официално становище до Министерския съвет от 12 октомври Управителният съвет на КАБ предупреждава, че предложеният законопроект противоречи на основни принципи на правовата държава, създава неравнопоставеност и може да насърчи бъдещи нарушения в строителството.

Основният спор е около член от законопроекта, който позволява на определени инфраструктурни строежи без строителни книжа да получат статут на търпимост. Това означава, че при изпълнение на предвидените условия те няма да подлежат на премахване или забрана за ползване.

Особено съществено е, че новият режим обхваща строежи, започнати или завършени до влизането в сила на бъдещия закон, без да поставя по-ранна крайна дата за изграждането им. Така под действието му биха могли да попаднат и инфраструктурни обекти, строени през последните години.

Незаконното строителство след 2001 година също влиза в обхвата

Архитектите обръщат внимание, че действащият режим на търпимост се отнася до строежи, изградени преди 31 март 2001 г., докато новото предложение значително разширява времевия обхват на тази възможност.

Според КАБ изразът „строежи, за които няма строителни книжа“ означава първоначална липса на необходимата документация, а не случаи, в които съществуващите документи впоследствие са изгубени или унищожени. От тази гледна точка организацията приема, че законопроектът фактически е насочен към незаконно изградена инфраструктура след 2001 година.

От Камарата припомнят, че българското законодателство дълго време е допускало различни амнистии на незаконното строителство, но тази практика не е решила проблема. Напротив, според архитектите тя е допринесла за разрастването му.

С измененията в ЗУТ от 2003 г. възможностите за узаконяване са силно ограничени именно с цел да се прекрати практиката първо да се строи в нарушение на закона, а впоследствие да се търси начин обектът да бъде запазен.

КАБ предупреждава, че новото предложение поставя под съмнение този принцип.

Не само магистрали и язовири, но и частни съоръжения

Друг сериозен проблем според архитектите е широкият обхват на законодателното изключение.

МРРБ мотивира промените с необходимостта да се реши статутът на значими инфраструктурни съоръжения, включително пътища, мостове, железопътни линии и язовири, които имат голямо обществено значение.

Предложените текстове обаче не се ограничават единствено до тези обекти. Те обхващат различни елементи на техническата инфраструктура – транспортни съоръжения, водопроводни и канализационни мрежи, електропроводи, трансформаторни постове, подстанции, пречиствателни станции, хидротехнически и брегоукрепителни съоръжения и други.

В този кръг попадат и инфраструктурни обекти, които могат да бъдат частна собственост.

Именно това предизвиква едно от най-сериозните възражения на КАБ. Според организацията няма достатъчно аргументи защо извънредният режим трябва да бъде приложим към толкова широк кръг строежи, вместо да се ограничи до конкретни обекти с доказано обществено значение.

Камарата определя предложението като „брутален пробив“ в установените правила срещу незаконното строителство.

Дори започнати процедури за премахване могат да бъдат спрени

Особено важен момент се съдържа в друга разпоредба на проекта. Предвижда се при подаване на заявление за установяване на търпимост висящите административни производства за спиране на строителството, забрана за ползване или премахване на съответните инфраструктурни обекти да бъдат спирани.

Ако впоследствие бъде издадено удостоверение за търпимост или разрешение за довършване на строежа, тези производства ще бъдат прекратявани.

Процедурата все пак предвижда проверки и представяне на документи, включително обследване на конструкцията, технически паспорт, доказателства за собственост или право на строеж и положителни становища от контролните органи.

Това обаче поставя въпроса какъв ще бъде ефектът върху вече констатирани нарушения и върху възложителите, които са допуснали строителство без необходимите разрешения.

Държавата трябва да санкционира нарушителите, а не да променя правилата

В позицията си архитектите признават, че проблемът с незаконно изградените инфраструктурни обекти е сериозен. Премахването на вече построени пътища, мостове или други съоръжения с национално значение би могло да доведе до значителни икономически загуби и да засегне интересите на голям брой граждани.

Според КАБ обаче решението не е в създаването на общ законов механизъм, от който могат да се възползват широк кръг възложители.

Организацията предлага евентуалното изключение да се отнася само до конкретни инфраструктурни обекти от висока категория, които да бъдат изрично определени от Народното събрание.

Наред с това КАБ настоява извършителите на незаконното строителство да бъдат санкционирани, независимо че даден обект може да бъде запазен заради обществения интерес.

В становището, подписано от председателя арх. Борислав Владимиров, се поставя и въпросът за отношението на държавата към собствените ѝ закони. Докато от гражданите и бизнеса се изисква стриктно спазване на сложните процедури за проектиране и строителство, публични възложители също са допускали изграждане на обекти без необходимата документация.

МРРБ: Проблемът трябва да бъде решен

В мотивите към законопроекта регионалното министерство посочва, че в страната съществуват инфраструктурни обекти с липсващи строителни книжа, които са били допустими по действащите към момента на изграждането им или по сегашните правила.

Липсата на уреден статут възпрепятства тяхното довършване, експлоатация и поддържане. Според ведомството премахването на важни съоръжения, които обслужват обществени нужди, би било икономически необосновано.

Именно затова се предлага създаване на специална процедура, при която след технически проверки и представяне на необходимите документи завършените обекти да могат да получат удостоверение за търпимост, а незавършените да бъдат довършени с одобрен проект и разрешение за строеж.

Така двата подхода се разминават по съществен въпрос – докъде трябва да стигне изключението от общите правила и кой трябва да понесе отговорност за вече допуснатите нарушения.

Проектът на ЗУТ е публикуван за обществено обсъждане на 18 септември, като срокът за становища изтича на 19 октомври 2026 г.

Остава въпросът дали след критиките на архитектите държавата ще ограничи обхвата на предложения режим, или ще запази възможността за предоставяне на статут на търпимост на широк кръг публични и частни инфраструктурни обекти.