Младият бесарабски българин Иван Минков загина във войната в Украйна.  Роден и израснал в село Криничне, той остава без баща в ранна детска възраст. Израства с баба си и дядо си.

 „Сърцето ми се къса. Той беше златно дете“, разказа неговата баба пред камерите на bTV.

Иван е призован за военна служба и след завършването решава да се посвети на военното дело. Договорът му с армията е за три години. За година и половина служи в антитерористичната операция в Мариупол. Там е отличен с медал за военни заслуги. На 25 януари навършва 20 години, а на 27 януари се прибира за последен път вкъщи за отпуска си.

На 10 февруари е изпратен в град Чернигов на границата с Беларус в сухопътните войски.  Украинците са на позициите си, но са обкръжени от руската окупационна армия. При опит за евакуация колата, в която пътува Иван, е трета в конвоя. Руската армия започва да обстрелва колоната и взривяват първата кола. Останалата част от колоната обръща и се връща на позициите си. Украинските войници успяват да се укрият, но руската армия взривява сградата, в която са те.

Иван остава под развалините на сградата, до които дълго няма достъп. Близките му дълго се надяват, че може да е жив, че някой от местните жители го е спасил или може да е в плен, но жив.

Иван има приятелка, на която е смятал да предложи брак. Сега тя разказва, че той ще остане първата ѝ любов. Украйна винаги ще помни подвига му, а едно българско село в Украйна ще го увековечи като преименува улица в негова чест. Местните жители събират пари за паметник на младият войник Иван Минков.

„На 24 февруари в нашата страна стана много страшно. Много майки престанаха да виждат своите деца и мъже“, разказва учителка на Иван, която скърби за загубения млад живот.