Трябва ли Община Пловдив да се разшири към съседните общини? Ако отговорът е отрицателен – защо не е нужно това да е се случи, ако е положителен – как ще промени това Пловдив и по какъв начин трябва да се случи това?
Това е петата от поредицата от материали на TrafficNews, която ще засегне 8 въпроса от първостепенно значение за развитието на Община Пловдив.
Идеята е, като обществено отговорна медия, да представим на пловдивчани акцентите в програмите на кандидатите на напълно равни начала. Участниците в анкетата са седем – кандидатите за кметове на ГЕРБ – Здравко Димитров, НФСБ/ВМРО – Славчо Атанасов, БСП – Николай Радев, ЗС „Александър Стамболийски” – Георги Колев, Съюз за Пловдив – Дани Каназирева, Демократична България – Атанас Костов и Кауза Пловдив – Николай Бухалов.
Ето и техните отговори:
Здравко Димитров – ГЕРБ: Сливането на Пловдвив със съседните общини, ще се случи по естествен път. Важно е да сме заедно, за да можем да кандидатстваме и да привличаме средства от ЕС.
Пловдив много скоро ще излезе от тесните си рамки по един съвсем естествен начин и ние трябва да предвидим този процес и да го управляваме. Все повече хора ще идват, ще искат да живеят и работят тук.
Хората от най-близките до града села отдавна се чувстват пловдивчани. Те идват да работят и да се забавляват тук, изпращат децата си на училище в Пловдив, използват пътищата, болниците, въобще - всичко. От друга страна пловдивчани пък използват Родопската яка за разходки и релакс, а много от тях имат къщи или вили. На практика и сега сме едно цяло. Но има две общини, на които административният център им е в Пловдив. Това не е нормално, защото води до раздуване на администрация - кметове, заместници, чиновници, служители, общински съветници. В двете съседни общини имат своя мотив да се противопоставят на евентуално сливане или прекрояване на границите - твърдят, че ако се слеят с Пловдив, ще пропуснат възможността да получават средства по Програмата за развитие на селските райони. Може би е така, но трябва да имаме предвид, че новата кохезионна политика ще отпуска 90 на сто от средствата за междурегионални проекти и ако ние не работим заедно, няма да можем да кандидатстваме и да привличаме средства от ЕС.
В момента се опитваме да компенсираме тесните граници на Пловдив, с дейности, които извършваме на други територии. Проектът за новото Голямоконарско шосе е дейност на територията на община Марица, но ние лобираме за този проект и реално го движим, защото ще подобри трафика в града. Голяма част от Околовръстният път е в зоната на община Родопи, Асеновградско шосе - също. Така, че намираме начин да преодолеем пречката, че тези територии административно не са към община Пловдив. Освен това законът вече ни дава право да пуснем градски транспорт до другите общини, което е още едно предимство за пловдивчани, а и за населението на съседните общини, пътуващо до Пловдив.
Населените места в двете общини до преди 40 години се администрираха под различни форми от Пловдив. Те бяха механично разделени с един Указ на Министерски съвет преди промените през 80-те години на миналия век. Моето мнение по този въпрос е, че двете общини трябва да съществуват, до момента, в който те могат да печелят проекти по програмата за селските райони. Този период обаче изтича и неминуемо тези две общини ще станат райони към Пловдив.
Важно е да сме заедно, за да можем да кандидатстваме и да привличаме средства от ЕС.
Тези средства са ни необходими, защото ръстът на индустрия и хора в Пловдив ще донесе след себе си нужда от нови свързващи пътища, от жп и от нови идеи за градска мобилност, които да не задръстват града. Не трябва да ставаме заложници на местните конфликти да пречат хората от тези общини да живеят по-добре.
Какво и да мислим обаче, не можем да действаме с решения, спуснати отгоре. Хората в двете общини трябва да са убедени, че за тях ще е по-добре да са част от Община Пловдив и за това трябва да бъде организирано широко обществено допитване.
Аз лично разреших като областен управител референдум по този въпрос в Ягодово. Тогава вариантът за приобщаване към Пловдив бе отхвърлен, но мисля, че в най-скоро време сливането ще се случи по естествен път.
Славчо Атанасов – НФСБ/ВМРО: Пловдив не може да съществува, в този си вид, окован от изкуствени граници
Много пъти съм казвал и всеки знае, че Пловдив е притиснат в границите си, затворен от табела до табела. Това е изкуствено създадено положение, една сериозна недомислица, от която за града ни произтичат сериозни негативи. Изкуствените съседни общини трябва да влязат в рамките на Пловдив, това е категорично. Защото индустриалните зони, които се изграждат там, се правят заради големия град и неговите предимства. Каква е логиката тогава те да са в друго териториално деление. Няма такава логика. Пловдив ще получи сериозен тласък за развитие, когато бъде освободен от „оковите“ на собствените си граници, ще се отворят огромни възможности за инвестиции, бизнес, инфраструктура. Ползите са във всички посоки. За хората, които живеят в тези изкуствени общини също, защото развитието и обновлението ще се усети най-напред при тях. Най-малко в пътната и нова инфраструктура от градски тип. И всички останали предимства, които носи големият град.
Тези промени са регламентирани в Закона за административно-териториалното устройство на РБ. В името на обективността трябва да кажем, че присъединяването на двете общини към Пловдив не зависи единствено от кмета на града. Нужна е воля от страна на Министерски съвет, Народно събрание, Президентство.
Тук трябва да подчертая, че при присъединяването си към Пловдив двете съседни общини ще запазят своята автономия – ще имат избираеми кметове. Но отново ще се върна на важния въпрос – Пловдив не може да съществува, в този си вид, окован от изкуствени граници. И отново в името на обективността ще кажа, че това е битка на всички кметове досега.
Николай Радев – БСП: Законите позволяват и днес кметът на Пловдив да търси и намира възможности за реални взаимодействие със съседните общини
Към момента законовата база не позволява Община Пловдив да поиска разширяване към съседните общини. Това може да се случи, ако техните жители пожелаят присъединяване. Считам, че Пловдив се задушава от изкуствено поставените му граници и са необходими законодателни промени и ново териториално деление. Обсъжда се и предстоящ нов закон на териториалната структура, но до тогава може и трябва да се разчупи феодалния принцип на общинското управление. Целенасоченото и непрекъснато взаимодействие на общините е условие за оптимално развитие. Законите позволяват и днес кметът на Пловдив да търси и намира възможности за реални взаимодействие със съседните общини чрез междуобщинско реално сътрудничество, с изграждане на постоянни или временни съвместни структури, комисии и др. за решаване на общи проблеми в интерес на хората.
Георги Колев – ЗС „Александър Стамболийски”: Задължително „Родопи” и „Марица” трябва да са в Пловдив! Тази ограниченост е дълбоко несправедлива и е време да бъде поправена
Присъединяването на общините „Марица“ и „Родопи“ към Пловдив е просто задължително, защото Пловдив е най-малката община в България и включва само града от табела до табела. И защото за 30 години от бранд в туризма и историята Пловдив се е превърнал в индустриален център, но всъщност цялата индустриализация е извън чертите награда. Ние се превръщаме в една туристическа спалня на работещите в индустриалната зона, но данъците на тази индустрия не влизат в пловдивския бюджет. От месеци се говори за завод на „Фолксваген“ у нас, но ако сега собственикът на „Ауди“ влезе при кмета на Пловдив и каже: „Искам да произвеждам коли тук“, той ще трябва да бъде пренасочен към Община „Марица“ или Раковски. Тази ограниченост на Пловдив е дълбоко несправедлива и е време да бъде поправена.
При това създаването на нови и нови малки общини и изкуственото отделяне на административни единици като „Родопи“ и „Марица“, чиято цялост с Пловдив е естествена, противоречи не само на здравия разум, и на европейската политика. Тя е за окрупняване не регионите, а не обратното. Известно е, че у нас има 28 области, но само 6 региона за планиране. Една по-крупна административна структура има резерви за решаване на дисбалансите – Пловдив няма свободни терени, които да предлага на инвеститори, но пък „Родопи“ и „Марица“ нямат ресурс за задължителни за 21 век услуги като например обществения транспорт. Добър пример в това отношение е тенденцията линиите от градския транспорт на Пловдив да бъдат удължавани до села като Труд, Войводиново и т. н. Това безспорно е необходимо, но става трудно, когато градският транспорт трябва да излиза извън границите на дадена община. Ако „Марица“ и „Родопи“ се върнат към Пловдив, решаването на проблем като този би било въпрос на едно решение на Общинския съвет. Така че следващият кмет на Пловдив трябва да потърси лоби в парламента и да настоява за промени в Закона за административно-териториалното устройство на Република България, докато те се случат и Пловдив отново стане една голяма община с много възможности.
Дани Каназирева – „Съюз за Пловдив”: Няма нужда от общини, които служат единствено за разпределяне на партийно удобни постове
Тази тема е моя тема и категорично считам, че съм изключително подготвена, тъй като моята докторска дисертация е точно местната власт в условията на членство на България в Европейския съюз. Категорично считам, че Община Пловдив не може да остане от табела до табела. Този овехтял тоталитарен режим на свръхцентрализация и създаването на едни административни единици, едни общини, които служат единствено за разпределяне на партийно удобни постове, по който начин се източва бюджета на един регион, трябва да му се сложим край, ако искаме да се доближим дори и малко до европейския модел на управление. Тук ще дам само един пример – България и Дания, които са близки по размери - България имаме 265 общини, докато Дания има едва 5 области и 98 общини, тоест на 1/3. Когато България стана член на Европейския съюз имаше редица изисквания към нея, едно от тях беше и провеждане на децентрализация. България е разделена на 6 статистически единици, но това е само на хартия. Продължихме да се управляваме по този стар, изключително тромав модел на управление, така че считам, че Община Марица и Община Родопи задължително трябва да бъдат присъединени към Пловдив. Цялото население от тези две общини, които затварят Пловдив, използват инфраструктурата на Община Пловдив, но данъчните постъпления постъпват в техните общини, въпреки че всичко се случва тук в града ни.
Николай Бухалов – „Кауза Пловдив”: Общините "Родопи" и "Марица" да станат райони на Пловдив
През последните години многократно е повдиган въпроса за присъединяването на общините „Родопи” и „Марица” към Пловдив. Знаете, общинските центрове на „Родопи” и „Марица” се намират в град Пловдив. В същото време, териториалните граници на Община Пловдив съвпадат с границите на града, което създава проблеми с пълноценното функциониране на община Пловдив. Според мен, двете общини трябва да станат район „Родопи” и район „Марица”. За да се направи тази транформация, е необходимо да се промени закона, защото не зависи от Община Пловдив.
Атанас Костов - "Демократична България”: Пловдив, „Марица” и „Родопи” могат да работят добре и без да се сливат административно
Индустриалното развитие на града и региона създаде две нови измерения, различни от традиционното административно деление на страната. Първото е възникналото естествено обединение на база икономически реалности и интереси от малки общини в “Тракия икономическа зона”. То включва както близките до града (община “Родопи”, “Марица”), така и по-далечни мини общини - например Първомай. Тези общини имат общ интерес при развитието на главния град и икономическия регион около него, като всички изглежда са готови да работят в посока към него, без да е нужно да обединяваме някои от тях административно.
Второто ново е демографията на града от икономическа гледна точка, която излиза от рамките на града (общината). Това са хора, които ежедневно пътуват до града или до индустриалните зони, като много от тях идват и от съседни области. От тази гледна точка регионът се простира сред население от около 800,000 души. Този също толкова естествен процес не може да бъде обхванат от вливането на съседните общини в град Пловдив. В същото време отделни по-малки общини биха могли да създават някои предимства за икономическото развитие, например чрез решаване на общия на административно-териториално ниво проблем - пловдивско летище. Въпреки ограничения капацитет за административно обслужване в сравнение с големия град, технически е възможно един инвеститор да получи по-бърза услуга в една малка община. Това е още по-възможно, когато тези общини дигитализират някои от процесите си, а това ще стане рано или късно. Вероятно е разумно да се споделят ресурси по работата с инвеститори и фокусирани дебати за публично-частни партньорства (тук пак темата летище Пловдив), но това отново не изисква сливане на общини. Не на последно място, трябва да се има предвид, че има здравословна конкуренция между общините и един кмет на малка община осъзнава, че той може в една или две сфери да бъде по-атрактивен дори от големия град. Това създава стимули за разумно приоритизиране на местно ниво.
Дали е необходимо обединяване на общините е въпрос на национална политика. Ние от “Демократична България” в рамките на няколко месеца ще представим нова карта на българските общини, където ще дадем своите решения. Но днес едно е сигурно - независимо от въпроса за разширение на Пловдив, ние считаме, че устройственото планиране следва да бъде извършено на територията на общините Пловдив, Марица и Родопи съвместно. Тази колаборация на административно ниво може да доведе до оптимизиране на административния капацитет, подобряване на бизнес средата и стимулиране на инвестициите.
Акценти
БЛИЗНАЦИ - Годишен хороскоп 2025
Откриха кучето на изчезналия 13-годишен Ники от Конаре
Темите на Traffic News
