Колко струва Община Пловдив да си откупи един парцел от 16 дка, който е потънал в неясните публично-частни партньорства от предишни управления? Историята вече помни такъв случай, след като Общинският съвет в Пловдив даде зелена светлина да се закупят 5 дка на Форума за 5 млн. лева, продадени за по-малко от милион.
Казусът в Кършияка на пръв поглед е същият. Парк от 16 дка потъва в дружеството „Пълдин туринвест” през 2006 година, а повече от 10 години се върти из фирмите, управлявани от Георги Гергов. През целия този период пространството е зелена площ с дървета, пейки, детска площадка.
В един момент обаче дървосекачи влизат в пространството и започват да бутат дървета наред. Хората изпадат в паника, че и без това в задушения от строежи квартал ще изникне поредният жилищен мастодонт. През това време излиза и информация, че парцелът е продаден преди 2 години на нова фирма с 2 лева капитал, регистрирана в село Мулдава. Спрягат се дори имената на инвеститор, който е известен с грандоманските си проекти в жилищното строителство.
Отпорът е и мигновен: за два дни се събират десетки жители на квартала, които организират протест и излизат с ясното послание – Общината да си откупи имота, без значение на колко милиона е оценен той.
Така ли обаче стоят нещата и това ли е единственият изход?
Цялата тази хронология е до болка позната в цялата страна, като подобни случаи имаше във София, Бургас и други големи градове. Един малко по-различен казус обаче имаше и във Варна. Там за една „дупка” в сърцето на морската столица се платиха повече от 40 млн. лева.
Историята с парцела във Варна е почти идентичен с този край хотел „Санкт Петербург” – публично-частно партньорство, вдигане на капитала и озоваването на парцела в ръцете на частна фирма, в случая отново със собственост на Георги Гергов. Разликата е, че пловдивският бизнесмен до края си бе явен собственик на терена край морето.
Кое е другото идентично нещо в двата случая – и в Пловдив, и във Варна се използват страховете на хората, за да се притисне властта, която да извади милиони за имот, доскоро бил публична собственост.
Организацията по искането за плащането на частника за терена в Пловдив пък бе скоростна. За кратко време се пуснаха в пространството редица имена на крупни строители, които едва ли не имат и проект. Други изтъкват, че е въпрос на време багерите да влязат, говори се за геодезисти, огради и заравняване на терена…
Дали обаче това не е класически случай на диверсия?
Само за пример, ако преди 6 месеца собственикът на терена бе отишъл при градските власти и бе казал – дайте ми Х милиона лева за него, оттам вероятно щеше да получи само усмивка. Сега нещата са по-различни – 6 месеца преди изборите, хора от цял квартал напират Общината да спаси зелените терени на Пловдив, като си върне имота. Готови са с гражданско неподчинение и блокиране на булеварди… Може ли властта да не се притесни пред подобна угроза?
Трябва да се обърне и внимание на думите на новия собственик на парцела – Байрям Солак. Той заяви, че е купил парцела „защото се продава“. Коя фирма, още повече с 2 лева капитал, купува неизползваеми 16 дка? Странно, нали?
Какво може да се прави с терена?
В момента – нищо! Въпреки че в кадастъра е записано, че имотът е за комплексно застрояване, в ОУП ясно е отредено, че тази зона е за озеленяване. С други думи – НЕВЪЗМОЖНО е в момента да се сложи и една тухла, без да е променен статутът на терена. За да се случи това, то трябва да мине през гласуване в Общинския съвет. Едва ли има политическа формация в Пловдив, която би си сложила главата в торбата, за да промени статута на въпросния терен. Новият ОУП също се изготвя в момента, а за него ще има обществено обсъждане и проект, който може да се види от всички граждани.
На практика собственикът на имота в момента може да си има зелена площ за вечни времена, но нищо повече. Подразбира се, че този терен е непродаваем, а единственият купувач може да е в лицето на Община Пловдив.
Кметът на района Ральо Ралев над 10 пъти заяви пред протестиращите, че купуването на терена от Общината е най-конструктивното решение и той веднага ще го предложи. Той нахвърля и няколко хипотези как в бъдеще собственикът можел да осъди Общината и съдът да постанови промяна на статута на имота. Това обаче ОТНОВО трябва да мине през гласуване в Общинския съвет, а никой съд не може накара местен законодателен орган да приеме едно или друго решение. С други думи – входирането на това предложения може да продължи десетилетия, а гласуването му винаги да е отрицателно.
На практика казусът е изправен пред две хипотези – да се платят ли милиони от джоба на пловдивчани за един терен, на който нищо не може да се прави, или да има граждански контрол върху решенията на Общинския съвет.
И така, докато хората се страхуват да не загубят зеленината си, вероятно някои чертаят планове как да извлекат максимална полза и цена от цялата схема. А играчите, които я подготвят, на пръв поглед изглеждат в различни отбори, но май само на пръв поглед…
Бел. авт. TrafficNews.bg работи по установяване на бизнесмените, които стоят зад тази обществена манипулация и други техни проекти. Очаквайте продължение