Как човек, признал пред съда, че е участвал в организирана престъпна група за разпространение на наркотици, днес се представя като спасител на спорта и обяснява, че прави всичко „за децата“ на „Кючук Париж“?
Как същият човек се озовава на общински спортни събития редом до представители на местната власт, неговата фондация е представяна като партньор?
Как стадион „Тодор Диев“ се превръща в снимачна площадка за ПР и бъдеща политика кариера, под оглушителното мълчание и любезно съдействие от кмета Костадин Димитров и администрацията му?
Същият този човек непрекъснато спекулира с името на Костадин Димитров, лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и „връзката му“ с последния Ричард Алибегов. И тук въпросът е знаят ли тримата какво пише в окончателното съдебно споразумение на Иван Пашов?
Ако скандалът с петричкия „Ескобар“ Огнян Атанасов, който бе помилван от Илияна Йотова разтърси държавата, то даването на цял стадион и пълна подкрепа за Иван Пашов, не е ли индулгенция от страна на местната власт?
Защото тук не става дума за слухове, недоказани обвинения или политическа компроматна война. Става дума за вина, призната лично от Пашов пред пред Специализирания наказателен съд, и за наказание, одобрено с окончателен съдебен акт.
Акцията през март 2017 година
Историята започва на 16 март 2017 година. След предварително наблюдение и използване на специални разузнавателни средства полицията и Специализираната прокуратура провеждат операция срещу група, за която разследващите твърдят, че се занимава с разпространение на кокаин и амфетамини в Пловдив.
Задържани са шестима души: Атанас Сейзински и брат му Тодор Сейзински, който по това време е общински съветник в община Садово, Георги Крачев, Димитър Мишев, Росен Иванов и Иван Пашов.
Според изложената тогава от прокуратурата версия братята Тодор и Атанас Сейзински продавали кокаин и амфетамини в автосервиза си. При извършените претърсвания било открито количество кокаин.
Разследващите твърдели още, че наркотиците били доставяни от Хасково, като кокаинът се купувал на цена около 80 лева за грам и след това се продавал за около 150 лева. Според обвинението участниците използвали кодови думи при разговорите си – амфетамините били наричани „свински пържоли“, а за кокаина се използвал изразът „големия приятел“.
След акцията Специализираният наказателен съд оставя петима от обвиняемите в ареста. Георги Крачев е поставен под домашен арест заради тежка форма на диабет.
За Пашов задържането продължава три месеца – от 16 март до 15 юни 2017 година. След освобождаването му е определена гаранция от 10 000 лева, която по-късно е отменена с одобряването на споразумението.
От обвинението до признатата вина
Производството достига до Специализирания наказателен съд, а подсъдими по него са Атанас Сейзински, Тодор Сейзински, Георги Крачев, Димитър Мишев, Иван Пашов и Росен Иванов.
В края на 2018 г. петима от тях решават да не продължават процеса по общия ред, а да признаят вина и да сключат споразумения с прокуратурата. Производството срещу тях е отделено в ново дело.
Така Иван Пашов и още четирима признават вина за участието в ОПГ-то, като става свидетели по делото, където единствено обвиняем остава Росен Иванов. Той пък в последствие е признат за невинен по обвиненията.
Какво признава Иван Пашов?
С споразумението той се признава за виновен, че от началото на септември 2016 г. до 16 март 2017 г. в Пловдив е участвал в организирана престъпна група. За участието си в ОПГ Пашов получава наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с четиригодишен изпитателен срок.
Второто престъпление, за което Иван Пашов признава вина, също е пряко свързано с наркотиците.
На 16 март 2017 г. в заложна къща в Пловдив той е придобил и държал 19,221 грама кокаин с активен компонент 65,4%. В съдебното споразумение изрично е записано, че кокаинът е държан с цел разпространение и в изпълнение на решение на организираната престъпна група. За това Пашов приема наказание от три години лишаване от свобода с петгодишен изпитателен срок.
След определянето на едно общо наказание той остава с три години лишаване от свобода, условно, с петгодишен изпитателен срок.
Споразумението е постигнато на 11 декември 2018 г. и е одобрено от съда на 20 декември 2018 година. Пред магистратите Пашов заявява, че разбира обвиненията, признава се за виновен, доброволно е подписал документа и е наясно с последиците.
Димитър Мишев, който изглежда работи заедно с Пашов, също е задържан с кокаина пред заложната къща.
Останалите също получават сходни присъди след споразуменията.
Десетки снимки преди ареста
Преглед на публично видимото съдържание във Facebook профила на Иван Пашов показва още един детайл от отношенията между част от обвиняемите.
В периода преди акцията от 16 март 2017 г. Пашов е публикувал десетки снимки с Димитър Мишев и Георги Крачев – двама от мъжете, които впоследствие също признават вина за участие в същата организирана престъпна група.
Най-много снимките той е с Димитър Мишев. Двамата имат и общи снимки в тогавашната заложна къща на Пашов. На кадрите те са заедно на различни места и събития – най-често по дискотеки и заведения.
В този период Иван Пашов е познат в Пловдив като бившия борец, а неведнъж той се забъркваше и в различни скандали. Точно в периода, в който е обвинен за ОПГ, той влезе в медийното пространство, след като нокаутира велинградски хотелиер в пловдивска дискотека.
Сблъсък в Галакси! Пашата нокаутира велинградски хотелиерПри сблъсъка бизнесменът си глътнал езика
Тези факти имат значение и за сегашния внимателно подреден публичен образ на Пашов. В него има спорт, деца, благотворителност, бизнес и обещания за обществена промяна, но напълно отсъства една съществена част от биографията му – признатото участие в ОПГ и връзките му с други хора, признали същото престъпление. Няма и образа на „бивш борец“, който раздава правосъдие по дискотеки.
Къде започва лицемерието?
Всеки човек има право да промени живота си. Изтърпяното наказание, включително условното, не представлява доживотна забрана за обществена дейност. Правото допуска поправяне, реабилитация и втори шанс.
Но вторият шанс не означава изтриване на историята. Още по-малко означава тя да бъде скрита зад снимки с деца, спортни турнири, благотворителни кампании и внимателно изграждан образ на „добър самарянин“.
Точно тук започва лицемерието.
Не може човек да е признал, че е участвал в ОПГ за престъпления с наркотици и че е държал кокаин с цел разпространение, а години по-късно да използва децата като морален щит за своите обществени и със сигурност политически амбиции.
Продаваният наркотик от групата е влизал във веригата и накрая никой не може да контролира дали той няма да стигне до непълнолетни. Затова въпросът за децата е преди всичко морален.
Когато си участвал в механизъм, който поставя наркотик на черния пазар, не можеш години по-късно да превръщаш думата „деца“ в билет към общественото доверие. Поне не и без публично да разкажеш истината за собственото си минало, да поемеш отговорност и да обясниш какво си променил.
При Иван Пашов виждаме друго – шумно изграждане на образ, но мълчание за ОПГ-то и кокаина.
В същото време Община Пловдив мълчаливо му съдейства и дава всичко, което пожелае - от превземане на общинския стадион до превърщането му в огромно рекламно пано за публичния му образ.
Самото словесно разграничаване очевидно вече не е достатъчно.
Фондацията участва в спортни прояви, Пашов се появява редом до представители на местната власт, а публичното представяне оставя впечатление за специално партньорство с Община Пловдив. Така парадният вход към пловдивския спорт постепенно се отваря.
И тук Община Пловдив не може да се скрие зад обяснението, че приема помощ от всеки желаещ. Общината не може да е трамплин в частна пиар кампания. Когато местната власт легитимира някого чрез общи прояви, снимки, благодарности и достъп до общински бази, тя носи отговорност кого допуска до себе си.
Знаел ли е кметът?
Знаел ли е Костадин Димитров, че човекът, с когото е разговарял за спортна фондация и стадион "Тодор Диев", е признал вина за участие в ОПГ и държане на кокаин с цел разпространение?
Направила ли е Община Пловдив елементарна проверка, преди нейни представители да застават на общи събития с Пашов и фондацията му?
Какво точно е дала фондацията за всяко от тези събития – пари, награди, логистика или единствено присъствие и публичност?
Кой разрешава използването на стадион „Тодор Диев“, по какви критерии се изготвят графиците и защо частно лице започва да демонстрира поведение на фактически стопанин на публичен имот?
Това не са въпроси за правото на Иван Пашов да посещава спортни мероприятия. Това са въпроси за репутационната отговорност на Община Пловдив.
Защото децата не са декор за изчистване на биографии, а спортът не е пералня за обществен имидж. „Спартак Пловдив“ не е ракета носител за лични или политически амбиции, а стадион „Тодор Диев“ не е снимачна площадка за поредния самопровъзгласил се спасител.
Иван Пашов има право на втори шанс, но и не и право да иска от обществото да забрави първия му избор.
А Община Пловдив няма право да се преструва, че не вижда противоречието – между признатото участие в ОПГ за наркотици и днешното позиране като закрилник на децата.
Ако кметът и администрацията действително вярват в прозрачността, трябва да кажат ясно: какви са отношенията им с Иван Пашов и неговата фондация, какъв достъп им е предоставян и защо човек с подобно съдебно минало получава публична легитимация именно през спорта и децата. Също лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов наясно ли е с биографията на Иван Пашов, ако - да, смята ли че партията и Община Пловдив трябва да застанат зад него в битката му "спорта и децата"?
До получаването на тези отговори остава тежкото усещане, че в Пловдив една условна присъда се превръща в условна памет, а достатъчно снимки с деца могат да прикрият дори ОПГ и кокаин.
Темите на Traffic News
