Християните в Пловдив и селата Горна махала и Ново Железаре го познават като отец Тодор. Ежедневно при него идват болни и страдащи хора, самотни майки с малки деца и му разказват за болката си, а свещеникът е готов да помогне на всеки. Малцина обаче подозират, че след като свали расото, хаджи Тодор Николаев облича униформа на охранител и застъпва на портала в пловдивска фирма. Лишава се от сън, но парите са му нужни, за да се грижи за 9-годишния си син. „Давид се роди в седмия месец. Лекарите му поставиха стар антибиотик, който повреди слуха му”, с мъка разказва пред TrafficNews.bg бащата.

Според уверенията на медиците, момченцето е здраво. Единственият проблем е с чуването, а от там – и с говора. За да може да общува нормално с останалите, всеки вторник и петък с детето работи специален учител. През юни на семейството предстои да закупи за трети път слухови протези, които струват 3800 лева.  

„Досега ги взимахме от една датска фирма, сега ще заложим на швейцарска. Те са по-качествени, с по-голяма акустика. С тези протези Давид може да улавя около 20-25 процента”, обяснява отец Тодор. Малчуганът ходи в масово училище. Децата го приемат, помагат му, обичат го. Той също ги обича.

„Много е умен, спортист. Тренира джудо и вече има три медала. Също така е добър художник. Ходи на специална школа по рисуване. Учи се отлично”, горд е бащата.    

Отец Тодор е родом от Северна България. Завършил катедра "Теология" при Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". В Шумен среща съпругата си Гълъбина, с която са заедно вече 26 години.  Десет години е свещеник в Троян, но заради рехабилитацията на Давид идват да живеят в Пловдив. Губят две деца и сега единственият смисъл за тях е момченцето. Заради него ходили даже до Израел - да се докоснат до Светите места и да помолят Бог да му помогне да развърже езика и да отпуши ушите му. И Давид да бъде като всички други дечица. Поклонили се и на гроба на цар Давид.

„Синът ми опря едното  ухо на саркофага, после другото. Разплака се и започна да говори нещо, което не можах да разбера. Всички там го заобичаха и дори му купиха ризка да се потопи в река Йордан”, разказва отецът.

Той приема проблема на сина си като изпитание и го свързва с един грях, извършен от неговия прадядо. Навремето, още в турско робство, основателят на рода дядо Никола бил намерен като дете от жените на бея. И отгледан от тях. Когато станал на 18 години, една сутрин паднал на колене и заплакал. Когато го попитали защо плаче, той казал: Искам вече да имам свое семейство, кравичка, волове, каруца и невеста. А беят му отговорил: Намери си невеста, всичко друго имаш от мен.

Така го задомяват и беят му подарява 40 декара ниви. Когато обаче през пролетта орял нивата си, се скарал със съседа дядо Янко, понеже заорал една бразда от синора. „Моят прадядо го вижда, скача с ножа и го наръгва на 25 места. И го убива на камъка, разделящ двата имота. Целият камък се облял в кръв. Дъщерята на дядо Янко не можела да чува и да говори. Но едвам разбираемо проклела убиеца и наследниците му: Детски глас да не чувате и да онемеете всички. И в нашия род 17 деца са били или глухи, или глухонеми. Ето че стигна и до моята глава. Загубих две деца. И третото идва седмак, не може да чува и да говори. Затова тези кървави ниви ги продадох, за да помогна на детето си. Сега Давид започва да чува и да говори по малко”, казва поп Тодор.     

Вярата също е помогнала на момченцето. Всеки ден, щом тръгва на училище, Давид се прекръства три пъти. Иска да помага на баща си в службата. А на празници дори чете от Псалтира. „Всички миряни в църквата му се радват”, казва свещеникът. И добавя: „Бог ни е завещал три велики думи: Вяра, Надежда и Любов, оприличени като три дъщери на една майка София (мъдрост).  Сам Бог казва: Нека вярата да ви спохожда винаги във вашия живот, надеждата да ви крепи до последния миг и любовта да ви сплотява. Като че ли любовта към ближния малко изчезна напоследък. Но Бай боже да дойдат добри времена. Пожелавам Бог да протегне ръката си над всички добри хора, над всички християни, да им дарява това, което те искат”.