Гръцката диня е като гръцкото море, което много българи избраха пред родното. Не е патриотично да купуваш вносна стока, а не made in BG. Но любеницата на комшиите е по-хубава от нашата - тя е по-сладка, по-червена, а корите са по-тънки, твърдят познавачи от борсата в столичния квартал „Дружба”.  И въпреки че цените са по-високи – 50-60 ст. за кг, купувачи-ценители на сочния плод не липсват.

„Аз съм търговец, но продавам само вносни дини. Първи - още през април, излизат иранските. След това узряват турските. После минаваме на гръцки.  Всички те са много сладки, с тънки кори. Чак след тях идват българските от Любимец, но те приключват много бързо. Най-късни са добруджанските”, обясни пред TrafficNews Маргарита, която държи сергия на столичната борса. Тя от години си има редовни клиенти, които пазаруват от нея, защото са сигурни, че стоката й е качествена. Затова казва, че не може да си позволи компромиси.

„В миналото дините от Любимец бяха прочути в цяла България.  Но ги развалиха от алчност – искаха бързо да изкарат големи печалби", казва Маргарита.

Пред TrafficNews запознати с далаверата разказаха, че най-известните в миналото карпузи са изгубили славата си, защото мургави "генетици" започнали да кръстосват диня и кратуна. Това е растение от семейството на тиквите, а сухият му плод в миналото се е изрязвал в единия край и се е използвал като черпак.  Пишман производители от Любимец присаждали калем от динята на кратуна, за да са сигурни, че плодът ще е твърд и траен. От това обаче иначе сочният плод става жилав и безвкусен. От лошия имидж пък пострадаха всички в Любимец, които се препитават от роденото на бостана.

Сега стопани от южния град се опитват да върнат качеството, като залагат на нов сорт - соренто. В Добруджа пък еспериментират с румънско семе - арашан. 

Маргарита е решила да не работи с български производители и по други причини – твърди, че те не са коректни. „Договарям се с производител от Добрич за 24 тона дини.  Когато дойде тирът обаче се оказва, че 1/3 от стоката е за бракуване, което е за моя сметка.

В същото време - вдигам телефона на гръка – той ми ги дава двойно по-скъпо. Но допуска и 3% фира. Така, ако в тира 1-1,5 тона са с дефекти, аз не съм на загуба, защото не съм ги платила”, обяснява Маргарита.

Според нея не вносът убива българското производство, а това, че българският производител не се е научил как се търгува. "На иранците никой не им знае езика, но и с тях се работи по-добре", казва жената.

Голям проблем е и че нашите стопани не дават фактури, а така търговецът не може да  отчете стоката си.

„Нас, легалните търговци, през ден ни проверяват за какво ли не. А тези, които се пишат производители, но всъщност са прекупвачи – обикновено от малцинствата, никой за нищо не ги закача. Те вземат и субсидии, а касовият апарат за тях е лукс. Но идват инспекторите и си затварят очите. Казват: за какво да им пиша актове, като няма какво да им взема”, оплакват се търговците на борсата в „Дружба”.

А как се познава хубавата диня? „Тя трябва да се усети. За да имаш този усет е нужно да си бил и производител, и продавач”, казва Маргарита, която е от Хасково, но е живяла и във Варна, и в София. Според нея нито шарката, нито кънтенето са гаранция, че като се прибереш вкъщи и разрежеш плода, няма да е зелен, презрял или изветрял.  Номерът с изрязването на триъгълниче, за да се види колко е червена, също не вършел работа, защото и за това си имало търговски трикове.

„Динята е като жена – мнозина я почукват, но в края на краищата един я взема”, шегуват се зевзеците на борсата в „Дружба”.