Нашата планета добре крие белезите си от астероиди. Всъщност това е не е много хубаво, тъй като доказателствата за предишни удари на астероиди могат да ни помогнат да планираме по-добре следващия катастрофален удар.

Всъщност главният учен от Центъра за космически полети "Годард" на НАСА Джеймс Гарвин смята, че може да сме разчели погрешно следите от някои от по-сериозните удари на астероиди, които са се случили през последните милиони години.

Ако той е прав, вероятността да бъдем ударени от нещо неприятно може да се окаже по-голяма, отколкото предвиждат сегашните оценки.

Както Гарвин се изрази красноречиво по време на презентацията си на неотдавнашната конференция по лунна и планетарна наука: "Това би било в диапазона на сериозните събития, които се случват."

Най-известният от всички метеоритни удари - убийственият за динозаврите удар, пробил дупка в земната кора край днешния полуостров Юкатан преди около 66 милиона години - се откроява с опустошителните си последици за живота на Земята.

Това е било 10 км широко чудовище, подобно на това, което се е ударило в нашата планета преди около 100 млн. години.

И все пак далеч по-малки удари могат да разпръснат достатъчно прах, за да хвърлят мрак върху планетата и потенциално да доведат до години на глад. Според някои оценки астероиди с километрична ширина падат на повърхността на Земята под формата на взрив от топлина и прах средно на всеки 600 000 години, плюс-минус.

Разбира се, няма график за подобни събития, а оценките са толкова добри, колкото са добри данните, които използваме за прогнозиране.

Макар че можем да сканираме небето за доказателства за скали, достатъчно големи, за да ни причинят болка, геоложките записи са като тиксо с действителни метеоритни удари, простиращи се назад във времето.

За съжаление този запис става все по-труден за разчитане, колкото по-назад се връщаме, благодарение на динамичните ветрове, водата и тектониката на Земята, които постоянно се отразяват на нейната повърхност. Дори и по-скорошните събития могат да бъдат трудно интерпретирани поради натрупването на прах и биология.

Гарвин и екипът му използват нов каталог от сателитни изображения с висока резолюция, за да разгледат отблизо изветрелите останки на някои от най-големите ударни кратери, образувани през последните милиони години, в опит да оценят по-добре истинския им размер.

Въз основа на техния анализ редица от тези кратери имат слаби пръстени отвъд това, което обикновено се смята за външния им ръб, което ги прави по-големи, отколкото се предполагаше досега.

Например за вдлъбнатина с ширина около 12-14 км в Казахстан, наречена Жаминшин, се смята, че е създадена от метеорит с диаметър 200-400 м, който е паднал на Земята преди около 90 000 години - най-скорошният удар, който потенциално може да предизвика събитие от типа "ядрена зима".

Въпреки това, въз основа на новия анализ, това и без това голямо събитие би могло да е било още по-катастрофално, оставяйки кратер, който всъщност е с диаметър по-близо до 30 км.

Преизчислени са и диаметрите на ръбовете на три други големи кратера, като всички те са удвоени или утроени по размер. Последствията са дълбоки, като предполагат, че на всеки няколко десет хиляди години отгоре се спускат обекти с размери километри.

Въпреки че е добре от време на време старите модели да се разклащат, тези новооткрити пръстени може да не са непременно вълни от удар.

Възможно е те да са отломки, изхвърлени от удара, които се спускат обратно надолу в концентриран модел. Или пък може изобщо да не са нещо съществено - просто фантом в данните.

Гарвин не е убеден, че полетата от отломки все още биха били ясни след толкова много години на изветряне и ерозия. И все пак науката не се движи на базата на едно-единствено наблюдение.

Това е хипотеза, която заслужава дебат. Докато сме заети с изграждането на системи, за да се опитаме да избегнем сериозен сблъсък с астероид, шансовете за това, че пътят на Земята ще бъде чист още известно време, са големи.