Може ли нацистки бункер да стане зелена, социална, културна, креативна, урбанистична и архитектурна туристическа атракция? Може. Достатъчни са 60 млн. евро, няколко авангардни инженерни, ландшафтни и артхрумвания и около 5 г. Толкова са били нужни, за да бъде преобразена до неузнаваемост една от най-потискащите някога сгради в северния германски град Хамбург. От юли миналата година тя е едно от най-посещаваните места във втория по големина град в Германия и третото най-голямо пристанище в Европа след Ротердам и Антверпен.

Всичко започва в далечната 1942 г. Само за 300 дни 1000 работници принудително издигат в прочутия район “Сейнт Поли”, недалеч от центъра, гигантско съоръжение, предназначено за противовъздушна отбрана. Всяка от страните на бетонния куб е дълга 75 м, а стените му на места достигат до почти 4 метра дебелина.

До 25 000 души наведнъж са намирали убежище в бункера от въздушните удари по време на Втората световна война.

След края на конфликта сивият колос, изиграл ключова роля в един от най-мрачните периоди на германската история, приютява за известно време жители, чиито домове са разрушени от бомбардировките, а после - няколко медии, музикален клуб и дори класически оркестър, пише 24 часа. Въпреки това си остава все същото неприветливо бетонно леговище с мрачна слава.

Бункерът носи толкова лоши спомени на хората, които живеят наоколо, че има гласове да бъде съборен заедно с други по-малки зловещи бомбени убежища. Идеята отпада след изчисленията на инженери, че взривяването на суперстабилния бункер ще причини необратими щети на сгради и инфраструктура в района.

Така - допреди няколко години, когато група ентусиасти решават да вдъхнат нов живот на смазващата бетонна грамада. Инвестиционен проект, предложен от частен инвеститор, има амбицията да превърне бившия бункер в съвременно пространство, което хем отдава почит на жертвите от миналото, хем подтиква бъдещите поколения към креативност, а не към разрушение.

Реконструкцията, която започва през 2019 г., продължава цели 5 години. За да се сбъдне мечтата за ново пространство, към сградата са прибавени още 5 етажа с обща височина около 20 метра, а бункерът е опасан с разнообразни инженерни съоръжения и своеобразни “планински пътеки”. Долната пътека започва от нивото на земята, а горната се държи от платформи, монтирани от външната страна на фасадата. 24-те стоманени рамена, които държат пътеката, са дълги между 2 и 3 метра и тежат по около 5,5 тона всяко.

Необходима добавка към новата сложна инженерна конструкция са две бетонни стълби, чието предназначение е да свържат долната и горната пътека. Тъй като стълбите тежат по около 14 тона всяка, единственият начин да бъдат монтирани са гигантски кранове, докарани на място. Според изчисленията на проектантите общата тежест на добавените съоръжения е около 420 тона.

Един от най-впечатляващите акценти на замисъла е обществена градина на покрива, достъпна за всеки, който успее да изкачи 335-те стъпала или да покори “планинските” пътеки, чиято обща дължина е около 560 метра.

“Планинският” преход минава през зелен оазис от около 20 000 дървета, храсти и други растения, подбрани и посадени под вещото ръководство на учени и специалисти по озеленяване. Растенията в откритите части и най-горните етажи достигат площ над 10 хил. квадратни метра.

Успешното изкачване до покрива отвежда любопитните до най-високата обществена градина в Хамбург на 58 метра над земята. Усилието е възнаградено и с още един бонус - 360-градусова панорамна гледка във всички посоки на града.

“Планинските” пътеки, по които може да се ходи от 7 сутринта до 11 вечерта през лятото, и покривната градина, която може да побере едновременно 900 души, не са единствените, които преобразяват стария бункер.

Зала за спортни и културни събития, изложбени площи, творчески лаборатории, Hard Rock хотел, ресторант, бар на 3 етажа с жива музика, бистро с екоиме “Зеленото бобче”, мемориал за жертвите на нацисткия режим, Втората световна война и работниците, участвали в издигането на съоръжението, са част от хрумванията, които трансформират напълно 83-годишното нацистко съоръжение, което отваря врати през юли миналата година.

Това не е първата стара, грозна и ненужна сграда, която заживява втори живот в северния германски град. Тя обаче е първата, която поставя Хамбург с особен акцент в световната карта на климатичната адаптация, постигната в големи градове. Откакто през 2012 г. градът успя да си проправи място като европейска зелена столица, не спира надпреварата за вскакви климатично щадящи идеи. През есента на 2024 г. Хамбург се сдоби и с друго прозвище - “голямото дърво на енергийния преход”. Към традиционното изложение за иновации в използването на вятърна енергия, което се провежда тук от години, се прибавиха още няколко “зелени” събития, които проправят пътя на Хамбург да стане хъб за зелен хидроген в Западна Европа. Пак Хамбург стана инициатор за ускоряване на прехода към зелена авиация по време на първата по рода си конференция за устойчиво развитие. Стартъпите, които разработват зелени технологии, в Хамбург буквално никнат като гъби. Така че зеленият бункер не е сам и изглежда, си е точно на мястото. Ако перифразираме прочутата новела на Селинджър - градът ми хубав, сградите ми - зелени.