Това е рубриката, в която ще ви припомним какво се е случило на днешния ден - любопитни факти и истории, както и събития, дали отражение по света и в България.

На днешната дата през 1961 година общото събрание на ООН излиза с декларация за забрана използването на ядрено оръжие. Осем години по-късно, отново на 24 ноември, СССР и САЩ ратифицират договор за неразпространение на този тип оръжия. 

Открит е остров Тасмания

На 24 ноември 1642 година холандският мореплавател Абел Тасман стига до бреговете на острова, който днес наричаме Тасмания. Той е първият европеец, открил острова. Първоначално го нарича на губернатора на Нидерландска Индия – Земя на Ван Димен. Матю Флиндърс и Джордж Бас за пръв път забелязват, че тази земя всъщност е остров, докато преминават през Басовия проток през 1798 – 1799 г.

Преди около 42 000 години обитатели на острова станали аборигените. Днес коренното население е разделено на 9 етнически групи.

По времето на британската окупация и колонизация през 1803 г. губернаторът на Нов Южен Уелс изпраща лейтенант Джон Боуен да основе малък военен пост на острова. Той се установява на източния бряг на река Деруент, заедно с 49 души. Сред тях са 24 затворници, от които 3- жени. Целта е да се предотвратят всякакви евентуални претенции на френски изследователи, които по това време изследват южноавстралийското крайбрежие. Няколко месеца по-късно второ селище е основано от капитан Дейвид Колинс и неговите 308 затворници на западния бряг на реката. По късно то прераства в днешния Хобър – главният град на острова.

Островът попада на пътя на силните западни ветрове, наричани Ревящите четиридесет. Това е и единственият австралийски щат, който не се намира в континенталната част – всъщност, островът е по-близо до Антарктида /само на 2 500 км./, отколкото до северните части на континента. За разлика от останалата част от Австралия, климатът там е относително хладен, с 4 сезона.

Днес Тасмания е известна като убежище на тасманийския дявол. 

В миналото той е бил дом и на тасманийския вълк, който изчезва преди около 80 години, след като е избит от правителствените ловци. Въпреки че видът е обявен за изчезнал, учени твърдят, че са наблюдавали няколко индивида в Северен Куинсланд.  След заселването на европейците е унищожена голяма част от биоразнообразието на острова.

Местното население пък е напълно унищожено през 19 век. Напрежението между европейци и аборигени нараства, най-вече зарази конкуренцията в лова на кенгурута. През 1810 година изследователят Джон Оксли споменава, че избягали затворници нанасят „много жестокости” на местните. В отговор аборигените нападат ловците, дошли от Стария континент. Постепенно напрежението нараства.

Насилието ескалира след средата на 1820-те години в така наречената Черна война. Докато коренното население е докарано до отчаяние от намаляващите запаси на храна, както и от отвличанията на жени и момичета, европейците предприемат нападения като начин за отмъщение и потушаване на местната заплаха. Според някои историци до въоръжения конфликт се стигнало най-вече заради ненаситния апетит на многобройните затворници от мъжки пол, заселени на острова, към жените на аборигените.

През следващите няколко години нападенията на аборигените зачестяват. Впоследствие губернатор Джордж Артур издава известие, според което на колонизаторите е разрешено да убиват кореняците, ако те се намират в собствеността им, или пък ги нападнат. Това води до 200 убийства на аборигени само за 8 месеца, като отмъщение за 15 жертви от страна на колонизаторите. След още 8 месеца броят се удвоява. Губернаторът обявява военно положение, което остава в сила през следващите три години.

През 1832 година почти всички останали местни са прокудени на остров Флиндърс. Много от тях умират от инфекции. Четири години по-късно белите заселници организират акции за избиване на местните аборигени. От тях остава само 1 живо момиченце, което било наречено Лала Рук и държано като атракция.Унищожаването на аборигенните на Тасмания се описва като геноцид от много историци.

Публикуван е един от най-важните трудове на Дарвин

Чарлз Дарвин пръв дава идеята за еволюцията на всички видове от общ прародител. Според теорията му това се е случило с течение на времето посредством естественият отбор. Фактът, че еволюцията съществува, е приет още докато Дарвин е жив, но теорията му за естествения отбор започва да се приема за основно обяснение на еволюционния процес през 30-те години на XX век. 

Теорията на Дарвин е в основата на съвременната биология. Тя е публикувана в "Произдодът на видовете", който излиза през 1859 година. Като доказателства за твърденията си Дарвин описва данните, които събира по време на пътешествието си с кораба „Бийгъл“ от 1831 до 1836 г.

Българите превземат столицата на Косово

На 1 ноември 1915 година започва т. нар. Косовска операция. Българските и сръбските войски водят сражения в продължение на повече от месец по време на Първата световна война. 

На 9 ноември българските части навлизат в Косово. Сръбската армия опитва контратака срещу Враня и Куманово, за да се съедини с англо-френските войски, но е отблъсната. Шеста и Девета пехотна дивизия от Първа армия без особена съпротива превземат Прищина на 24 ноември. Косовската операция завършва на 4 декември с овладяването на Дебър и Дяково. 

В крайна сметка, при Косовската операция войските ни проникват на 170 км. в Южна Сърбия и Македония. Не е постигната обаче една от основните цели - унищожаването на сръбските военни части. Макар и с големи загуби, те успяват да се изтеглят. 

В Косово е установено българско управление.

Втората бомбардировка над София 

През 1943 година столицата е атакувана от 60 бомбардировача и около 30 изстребителя. Те пускат общо 156 бомби. По време на атаката загиват деветима души, а 29 са ранени. Един от тях е летецът Мито Дисов, чийто изстребител пада, след като отсича опашката на един от бомбардировачите. Общо са свалени 20 противникови самолета. 

87 жилища в района на Централната гара са опустошени от падналите бомби. 

Бомбардировките над България продължават почти 4 години - от 1941 г. до 1944 г. Убити и обявени за безследно изчезнали са общо 4208 души. Само в София са разрушени 12 657 граждански обществени и жилищни сгради.

По време на бомбардировките в цялата страна загиват 22 наши летци и един немец, паднал, докато защитава София. 

През 1943 година са бомбардирани 24 населени места. Убити са 436 души. Американското и английското разузнаване обаче са на мнение, че поставените цели не са изпълнени, а резултатите от бомбардировките са незадоволителни. Основният фактор за това е отбраната на българската авиация.