Екстремните жеги се превръщат в заплаха за производителността на Европа

Моник Мозли е свикнала с високите температури във фабриката за хранителни продукти в Йоркшър, където работи, но рекордната гореща вълна през юни прави условията непоносими.

„Произвеждаме топли готови храни и температурите над 30 градуса са нещо обичайно“, казва тя пред The Guardian. „Благодарение на нашия синдикат работодателят ни осигурява допълнителни почивки, но не навсякъде е така.“

Последната гореща вълна, обхванала Великобритания и голяма част от Западна Европа, поставя сериозни предизвикателства пред работодателите и служителите им – от задушни офиси, затруднен транспорт и затворени училища до опасни строителни площадки, където работниците са изложени на риск от обезводняване, топлинен удар и други инциденти, пише Profit. 

Все повече се приема, че зачестяващите периоди на екстремни горещини оказват сериозно влияние върху производителността и застрашават и без това слабия икономически растеж на Европа. Икономисти предупреждават, че климатичната криза ще забави още повече икономическото развитие, ако европейските държави не адаптират остарелите си сгради и инфраструктура.

Робърт Маркс, водещ икономист по климатичните въпроси в Oxford Economics, заявява, че температури от порядъка на 38–42 градуса „вероятно ще доведат до значителни загуби на производителност и ще нарушат работата в строителството, земеделието, производството, търговията на дребно, хотелиерството и други отрасли, които не могат да осигурят защитена работна среда“.

„Тези сектори формират 27% от икономическата активност във Великобритания и средно 35% в Западна Европа“, посочва той. Според изчисленията му четиридневна гореща вълна „може да намали тримесечния ръст на производителността на труда с 1,5 процентни пункта във Великобритания и с до два процентни пункта в останалата част на Западна Европа“.

Според проучване на Международната организация на труда най-големите загуби на работни часове в Западна, Северна и Южна Европа до 2030 г. ще бъдат в земеделието и строителството.

Изследователи от застрахователната група Allianz също предупреждават, че екстремните горещини се превръщат в „структурен икономически риск“ за Европа. Техният анализ показва, че Франция, Испания и Италия са сред държавите, които са най-уязвими към нарастващите икономически загуби от топлинния стрес. Причината е, че производителността рязко намалява при температури над 30 градуса, докато едновременно с това се увеличават разходите за охлаждане на машини и сгради.

При най-негативния сценарий на изследването Франция може да загуби 240 млрд. долара икономическа продукция между 2026 и 2030 г., следвана от Италия със 147 млрд. долара и Испания със 120 млрд. долара. Това се равнява на кумулативна загуба до 7% от брутния вътрешен продукт.

„Горещата вълна не е изключение, а посока, в която вървим“, коментира Катарина Утермьол, ръководител на отдела за тематични и политически изследвания в Allianz Investment Management и съавтор на анализа.

„Екстремните горещини струват скъпо на всички ни – като работници, като бизнес и като данъкоплатци. Има огромна разлика между държавите, които се адаптират, и тези, които чакат. Време е да спрем да възприемаме това като летен проблем и да започнем да го разглеждаме като постоянно предизвикателство пред икономическата политика.“

Спорове за условията на труд

Горещата вълна отново изостря отношенията между работодатели и служители. Макар британските разпоредби да определят минимална работна температура – 16 градуса в офис или 13 градуса при тежък физически труд – законът не предвижда максимална допустима температура. Причината е, че някои работни места, като кухни и леярни, по принцип работят при високи температури.

Вместо това британската Агенция по здраве и безопасност при работа (HSE) препоръчва работодателите да поддържат „разумна“ температура за служителите.

За строителните площадки важат отделни правила. В закритите помещения и зоните за почивка трябва да се осигурят подходящи температури, а работниците следва да бъдат защитени и от неблагоприятните атмосферни условия.

HSE препоръчва работата да се пренасрочва за по-хладните часове на деня, да се осигуряват по-чести почивки, свободен достъп до студена питейна вода и възможност работниците да свалят личните си предпазни средства по време на почивките.

Дейвид Д'Соуза, директор „Професионална практика“ в Chartered Institute of Personnel and Development, отбелязва:

„Много организации, които имат такава възможност, вече използват гъвкави форми на работа. Но това не е възможно навсякъде и е много по-голямо предизвикателство за хората, които трябва да бъдат на място или да носят специално защитно облекло. В подобни ситуации гъвкавостта е от полза както за работодателите, така и за служителите.“

В няколко района на Великобритания, включително Южна Англия, служителите по сметосъбиране започват работа значително по-рано от обичайното. В Бристол например някои екипи започват обходите си още в 4:00 сутринта.

В Италия, където части от страната са под червен код за опасни горещини, регионът Лацио, включително Рим, забранява на строителните работници и куриерите да работят между 12:30 и 16:00 ч. в сряда. Въпреки това местни медии съобщават, че много куриери по доставки на храна не са спазили разпореждането и са продължили работа.

Макар много служители в офисите да получават възможност да работят дистанционно в най-горещите дни, това не важи за медицинските работници, хлебарите, транспортните служители, продавачите и редица други професии, които изискват физическо присъствие.

Независимата пивоварна Elusive Brewing в графство Бъркшир спира производството през по-голямата част от седмицата.

„Не искаме да варим бира при такива условия. Температурата в пивоварната надхвърля 40 градуса и това не е безопасно за персонала“, споделя собственикът Анди Паркър. „Нашият пивовар дойде още в 5:00 сутринта в понеделник, за да приключим до обяд. Отменихме и производството, планирано за петък, и го преместихме за следващата седмица.“

Натиск за законови промени

Горещата вълна възобнови и дебата за неравния достъп до гъвкава работа, който се засили след пандемията.

Британските синдикати от години настояват сегашните препоръки да бъдат заменени със законово определена максимална работна температура, но досега правителството и бизнес организациите отхвърлят тази идея. Конфедерацията на британската индустрия (CBI) вместо това призовава към „разумен подход“.

„Работодателите имат задължение да се грижат за своите служители, включително като управляват рисковете, свързани с високите температури“, казва Матю Пърсивал, директор „Бъдеще на труда и уменията“ в CBI.

Синдикатът на хлебарите, работниците в хранително-вкусовата промишленост и сродните отрасли, Пожарникарският синдикат и природозащитното движение Extinction Rebellion призоваха работещите да се включат в стачка в най-горещия ден от седмицата.

Макар държави като Франция и Германия отдавна да са свикнали с по-високи летни температури, и там няма законово определен максимален праг за работа.

Френските власти обаче въведоха нови правила още миналото лято, които задължават работодателите да променят организацията на труда, да ограничават проникването на слънчева светлина в работните помещения и да осигуряват прясна питейна вода.

В Германия работодателите са длъжни да предприемат мерки за охлаждане на работните места, когато температурата в помещенията надхвърли 30 градуса, а при достигане на 35 градуса се прилагат още по-строги изисквания.

Испания отива още по-далеч. Работници, които не могат да стигнат до работното си място заради екстремните условия, имат право на до четири дни платен отпуск, а ако е необходимо по-дълго прекъсване, работодателите могат временно да преустановят трудовите им договори.

Във Великобритания работещите се сблъскват и с отменени влакове, след като властите препоръчаха хората да пътуват само при „абсолютна необходимост“, както и с повече технически повреди и затворени училища.

Катрин Милс, адвокат по трудово право и съдружник в Sharpe Pritchard, посочва, че служителите нямат автоматично право на отпуск, ако училището на детето им бъде затворено.

„Британското трудово законодателство все пак дава на служителите законово право да вземат разумен период неплатен отпуск при неочаквано прекъсване на грижите за зависим член на семейството“, обяснява тя. По думите ѝ целта на този отпуск е да даде време на родителите да организират алтернативни грижи за децата си.