Изключително интересни археологически разкопки и откриване на знакови за Пловдив обекти предизвикаха интереса на пловдивчани и гостите на града през 2024 г. Кои обекти вече са част от туристическата карта и с какво като открития археолозите допълниха историята на древния Пловдив, ще ви разкажем в обзорния си материал, който включва публикациите ни през годината.

ГОДИНА НА ОБЕКТИ С ПОТЕНЦИАЛ ЗА ТУРИСТИЧЕСКА АТРАКЦИЯ

Точно на 18 април – Международния ден за опазване на паметниците на културата отвори врати за посетители Късноантичната сграда „Ирини”.

Античната улична мрежа с кръстовище и късноантична сграда „Ирини“ – днес експонирани in situ (на място) в подлез „Археологически“, са открити от археолозите Здравко Каров и Мина Боспачиева при спасителни археологически проучвания през 1983 – 1984 г. при реконструкцията на някогашния бул. „Георги Димитров“ (днес „Цар Борис III Обединител“) и изграждането на колектор и подлезно съоръжение.

След проучването археологическите структури и мозайките са реставрирани и консервирани, а представителната част на сграда „Ирини“ е обособена като самостоятелна зала, за да се осигурят необходимите условия за съхранение и експониране на разкритията. Античните улици – cardo (север – юг) и decumanus (изток – запад), са нивелирани, консервирани и служат за основна артерия на подлеза, а помещенията от античните сгради покрай тях са приспособени за използване като магазини.След като години наред артистът и предприемач Жорж Трак стопанисваше обекта, Община Пловдив си го взе след края на концесията и сега недвижимата културна ценност е част от серийния обект заедно с Малката и Голямата базилики, който бе вписан в индикативната листа на ЮНЕСКО.

Изящната красота на "Ирини" радва пловдивчани и туристи от днес

На 19 ноември бе отворен за посетители друг обект  недвижима археологическа ценност от национално значение – Източната порта.

„През 1977 г. на това място е трябвало да бъде построена стоматологична поликлиника, но дейностите спират след откритието, че има археология. Нека отдадем почит на първите проучватели Лилия Ботушарова и Елена Кисякова. Много съм щастлива, защото над 40 години този обект беше незаслужено пренебрегван. Последните проучвания направихме заедно с колежкатаархеолог Боряна Здравкова-Груйчева. Проектът е изключително впечатляващ. Изработен е от арх. Галина Пировска, която скоро ни напусна, но тук е нейното семейство. Изключителна работа свърши и реставраторът Никола Стоянов. Източната порта е от изключително значение. Тук е най-широката антична улица в България. Настилката, върху която стоите, е оригиналната. Антична улица с впечатляващи римо-коринтски колони. Обектът се превръща в още една перла от туристическата огърлица на Пловдив”, каза пред присъстващите археологът проучвател Мая Мартинова-Кютова.

Откриха Източната порта на Филипопол - перлата в туристическата огърлица на Пловдив

Още един красив обект – Одеонът на Филипопол, вече посреща посетители, след като бе отворен със специална церемония на 4 декември. Знаковата за Пловдив археологическа ценност е открита през 1988 г. от бившия директор на Археологическия музей Здравко Каров и археолога Мая Мартинова-Кютова. Именно тя разказа част от историята на недвижимата културна ценност.

„Началото на разкопките беше през далечната 1988 г. С прекъсвания работата по разкриването на археологическия паметник продължи 10 години. Имахме големия шанс на това място да няма големи сгради с дълбоки фундаменти, които да увредят археологическия паметник. Одеонът притежава всички елементи на малък театър – сценична част, орхестра и кавея. Покрит е с едноскатен покрив. Тук са заседавали градските магистрати – най-висшият орган, който е можел да контактува директно с императора. Трибуните са събирали 350 човека. Одеонът е функционирал от I до IV век“, разказа Мая Мартинова.

Откриха официално Одеона на Филипопол

АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ РАЗКОПКИ – ИЗТОЧНИК НА НОВИ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Основите на антична крайградска вила от римската епоха (2 век) бяха разкрити след спасителни разкопки в основите на Бетонния мост. В началото на юли, след бутането на моста за модернизация на жп-съоръжението, беше разкрит първоначално древен некропол, а малко по-късно – и основите на масивна луксозна сграда, както и пещ за строителна керамика. Вероятно при предишни строителни дейности в района ценната археология е била увредена, затова археолозите сега трябваше да работят под основите на сградата.

Въпреки че не бяха открити ценни предмети или находки, проучването даде възможност на археолозите да научат подробности за живота на обикновените хора. Неразрушените гробове, които бяха открити, са от по-ранен период и в тях телата са кремирани. Любопитното тук е, че в единия гроб антрополог разкри погребение на млада жена, вероятно свирела на арфа – тя е имала странни ошипявания, а археолозите откриват в гроба останки от инструмент, наподобяващ арфа, която се е използвала по това време в Египет, както и пироните, които опъват струните. Другата любопитна находка е изоставено огнище, затрупано с пръст, в което археолозите намират скелета на цяло печено прасенце. Не е ясно защо то е било изоставено в огнището, но се смята, че е възникнал пожар, който е нямало как да бъде овладян по друг начин, затова хората, обитавали вилата са затрупали с пръст.

Античната вила е съществувала няколко столетия, като във времето вероятно е сменяла предназначението си, защото е била достроявана и надграждана. В късен етап към нея е построена пещ за строителна керамика – керемиди и тухли, а водещият проучването археолог Петър Зидаров сподели, че това е може би най-голямата откривана такава пещ за керамика у нас. Открит е и добре запазен луксозен дълбок кладенец, изграден от керамика. Той също е сменял предназначението си, като в последтсвие е бил запълнен с предмети и запален. Сред намереното вътре е и малко офицерско сгъваемо столче от римско време.

Под Бетонния мост: Откриха и огнище с печено прасенце от римско време

Фрагмент от изключително интересен надпис от постамент на древна статуя откриха археологът Десислава Давидова и колегите ѝ по време на разкопки на ул. "Митрополит Панарет" в началото на юли.

Един от най-авторитетните български учени - епиграфът Николай Шаранков, направи предварителен превод на надписа. Работното тълкуванеие на текста гласи: "На добър час, (Статуя на) Вераниѝ, и по баща, и по майка (от знатен род), първожрец (на имперския култ), организирал игри, трибун в кохорта. (издигна) филата Филипеида".

Тоест надписът споменава името на знатния гражданин Вераний, трибун и първожрец на императорския култ във Филипопол. Тепърва обаче ученият ще работи по текста, защото на този етап е видял надписа само на снимка. 

"Работим на ул. "Митрополит Панарет" в близост до Източната порта. На обекта в момента се отнемат частите от съвременния насип. Точно там попаднахме частично запазения надпис, който се оказа много интересен. Той най-вероятно е от времето на Септимий Север (193-211 г.). Става дума за почетен надпис върху статуя и се касае за човек, който е важен за общността", коментира пред медията ни тогава археологът Десислава Давидова.

Ценен надпис от древна статуя откриха археолозите в центъра на Пловдив

Траките са превръщали стари неизползваеми кладенци в затвори, където са оставяли наказаните да умират. Точно такова съоръжение откриха археолозите по време на проучването си в многослойния селищен обект до Скутаре.  За разкритията ви разказахме в материал в средата на юли.

„Намерихме много кладенци – 16 на брой до момента, които са сред най-интересните съоръжения от обекта. Не ни е познато друго проучвано древно селище, където да са открити толкова кладенци.  Интересното е, че след като са спирали да ги ползват като водоизточници, някои от тях са превръщани в депа. Изхвърляли са части от животни – дали става дума за дарове, или за нещо като екарисаж, е въпрос на дискусия.

Друг кладенец е много интересен, защото е използван подобно на килия за осъдени на смърт. Вътре на три нива намерихме скелети. И ситуацията на намирането на скелетите, и анализите показват, че долните два скелета са умряли на място. Единият е заровен жив – показва го позицията на скелета, който е много свит с изправена нагоре глава. Другият е умрял от изтощение. И при двата намираме съдове, в които явно за известно време им е давана храна и вода. Малко са жестоки траките, това не са първите случаи на нетипични погребения, които се откриват при разкопки”, разказва археологът Елена Божинова, ръководител на екипа проучватели, които работят в Скутаре.

По думите ѝ: „Най-впечатляващата структура на обекта до момента е пещта. Тя показва много висок клас майсторство. Нейните детайли са изработени предварително – страниците, оформяли входа на пещта,  и елементите, държали скарата, върху която са поставяни съдовете за печене. Има една централна колони, изработена от отделни сегменти. Всички те са направени предварително и след това са монтирани. Тест имаме един модел на пещ, направена от професионални и опитни грънчари”.

Разкопки в Пловдивско показват: Траките превърнали стар кладенец в затвор за смъртници

Уникален за България тракийски храм от  III в. пр. Хр. разкриха  в Голямата могила в район „Южен“, представен на 22 август. Миналата година екипът археолози начело с доц. Костадин Кисьов разкри източното помещение с размер 4 х 4 метра, а тази година разкопките завършвиха със западното помещение, което е дълго 6 метра и широко 2 метра. Открит е и  трасиран път с настилка, който е обслужвал храма.

„Първоначално се колебаехме дали става дума за гробно или храмово съоръжение, но вече е ясно, че обектът има култов характер. В малкото помещение открихме кости от 7 вида домашни животни, както и от елен. Имаше много останки от глинени съдове. Това означава, че то се е ползвало за обреди. Интересното е, че храмът е построен с много характерна за региона техника. Покривът е двускатен, а сградата е направена от сухи сглобки и зидария. Използвани са гранит и сиенит. Видно е, че някои от елементите са преизползвани от други сгради“, каза доц. Кисьов.

Има по-ранни култови сгради на територията на България, но те са построени с елинска технология. Храмът на Голямата могила в район „Южен“ е с много характерна калова спойка, която може да се открие в три гробници в региона – във Филипово и две в Брестовица. Тази техника е използвана от беси и одриси.

Уникален тракийски храм на повече от 2300 години откриха в Пловдив

Археологът Любомир Мерджанов и колегите му разкриха късноантична сграда от първата половина на 4 век с поне четири преправки при спасителни разкопки в частен имот на ул. „Генерал Гурко” 23. За находките ви разказахме в материал на 24 октомври.

Едно от помещенията – вероятно с представителен характер, е с масивни подове – първият от тухли, а вторият от качествен розов хоросан.

Изключително интересно е, че под късноантичната постройка е имало по-ранна сграда, която е опожарена в средата на 3 век при нашествието на готите.

„Проучваме горял пласт покривни деструкции и паднали кирпичени стени. По падналите горели греди открихме полепнал златен варак. Намериха се и дребни фрагменти полихромна стенопис, върху които също има златен варак”, разказа той.

Златен варак от интериора на сграда от III в. откриха археолозите в Пловдив

През декември след скандална пресконференция заради начина на откриването ѝ, Археологическият музей показа една от най-впечатляващите находки за сезона – внушителна мраморна глава на градската богиня на Филипопол Тюхе.  Тя е уникално произведение на античното изкуство, изработена от висококачествен мрамор. Изработена е в традициите на елинизма, очите ѝ са под форма на сърца, а главата ѝ е окичена с корона моралис – крепостна корона. Размерът на главата показва, че скулптуроата е била висока поне два метра.

„Няма откривана такава статуя на градска богиня другаде в България. Изображението ѝ е засичано само върху монети от периода на император Домициан“, разказа директорът на музея Костадин Кисьов.Статуята е от I-III в. и по думите на археолога, който е и експерт-оценител за ДАНС, ГДБОП и Криминална полиция, пазарната стойност на находката е 500 000 евро.

Откриха безценна глава на статуя на градската богиня на Филипопол при незаконни разкопки в Епископската базилика

ПАНАГЮРСКОТО СЪКРОВИЩЕ  - МИСИЯ ЗА БЪДЕЩЕ

Панагюрското съкровище – една от най-символните колекции в съкровищницата на Пловдивския археологически музей – предприе поредното си световно пътуване.  Общо  31 безценни артефакти от фонда на музея станаха част от временна експозиция в световноизвестния музей „Джон Пол Гети” в Лос Анжелис от 3 ноември 2024 г. до 3 март 2025 г. Те са част от мащабната изложба „Тракия и античният свят”, в която са включени и експонати от 14 български музея.

Централно място при курирането на изложбата има Панагюрското златно съкровище, а пловдивският музей участва и с експонати от два гробни комплекса – от Мушовица и от Башова могила.

Панагюрското съкровище по безпрецедентен начин обедини Общинския съвет на Пловдив. Местният парламент накара всички да гласуват единодушно за идеята оригиналът на движимата културна ценност да се завърне в постоянната експозиция на Археологическия музей под тепетата.  Инициатор бе групата на „Браво, Пловдив”, които организираха и кръгла маса как това може да се случи и какви стъпки да бъдат предприети.

31 безценни съкровища от РАМ-Пловдив красят световноизвестния музей „Пол Гети”

Пловдивчани искат Панагюрското златно съкровище да бъде върнато в музея на града

Пловдив ЗАЕДНО за връщането на Панагюрското златно съкровище у дома 

"Браво Пловдив" с покана към съветниците на Пловдив: Да продължим битката за Панагюрското съкровище

Временна комисия ще преговаря за връщане на Панагюрското златно съкровище в Пловдив