„Да съпреживееш живота на Златю Бояджиев чрез този филм, да се докоснеш до неговите самобитни и прекрасни картини е истинско преживяване!“ С тези думи Таня Цветанова описа емоцията след прожекцията на най-новия документален филм „Кучето на Златю“, състояла се в родната къща на големия художник в Брезово. В съботната вечер дворът на бащината къща на Златю Бояджиев се превърна в своеобразно кино под открито небе. Повече от 100 души от Брезово и различни краища на страната се събраха, за да гледат филма, посветен на един от най-значимите български художници. Родният дом на твореца създаде неповторима атмосфера, а зрителите определиха преживяването с една дума – „докосващо“.

Макар да не успяха да присъстват лично, режисьорите изпратиха специално видеообръщение към публиката. Петър Вълчанов благодари за възможността филмът да бъде показан именно в Брезово – мястото, откъдето започва историята на Златю Бояджиев.

„Много сме щастливи, че филмът „Кучето на Златю“ има шанс да се срещне с публиката в родното Брезово. Това е филм, направен с много любов и много страст. И най-вече с много вдъхновение от личността и творчеството на Златю Бояджиев“, каза режисьорът.

Той обясни, че заедно с Кристина Грозева не могат да присъстват на прожекцията, тъй като са извън България с дъщеря си, която участва в международен майсторски клас по музика. Вълчанов обаче призова зрителите да споделят впечатленията си във Фейсбук страницата на филма, тъй като обратната връзка е изключително важна за целия екип.

Документалната лента е създадена от режисьорите Петър Вълчанов и Кристина Грозева по сценарий на Диана Стойкова. Вместо традиционен биографичен разказ, филмът разглежда наследството на Златю Бояджиев през погледа на съвременни артисти, които тръгват по неговите стъпки, преплитайки документалното и художественото кино.

Но „Кучето на Златю“ не е просто филм за един голям художник. Това е разказ за човешката воля, за способността да започнеш живота си отново и да превърнеш трагедията в ново начало. След тежкия инсулт през 1951 година Златю Бояджиев остава без възможност да рисува с дясната си ръка. Вместо да се откаже, той започва да твори с лявата и създава едни от най-впечатляващите произведения в българската живопис – още по-цветни, по-смели и по-разпознаваеми.

Неслучайно художникът остава в историята като „живописецът от Брезово“. Първият период от творчеството му е неразривно свързан със селския бит, хората, традициите и природата на родния край. Именно тук се раждат едни от най-емблематичните му платна, пресъздаващи нивите, овчарите, празниците и ежедневието на българското село.

В края на своето обръщение Петър Вълчанов изрази надежда, че прожекцията няма да остане единствена. „Надяваме се, че ще има още прожекции на това прекрасно място, където се е родил този невероятен български талант. И ще можем да се видим на живо“, каза режисьорът.

А според реакциите на зрителите, „Кучето на Златю“ вече е намерило своето специално място именно там, откъдето започва историята на големия художник – в Брезово.