Над 3300 души гледаха онлайн стрийминга на спектакъла "Вуйчо Ваньо" по Чехов тази вечер във "Фейсбук".

Припомняме, че нетрадиционното решение беше взето от столичният Общински театър „Възраждане” в отговор на ограниченията и затворените зали.

Тази вечер точно в 18.30 часа трупата излезе на сцената пред празна зала, за да изиграе своята постановка и да направи съпричастни с нея всички желаещи. Достойният акт и огромната аудитория предизвикаха възхитата на премиера Бойко Борисов.

"Аплодисменти за театър "Възраждане"! Когато искаш, намираш и начин. Гледат над 3 хиляди души. Коя зала ще ги побере?", написа той във "Фейсбук" профила си. ще играе спектакъла „Вуйчо Ваньо” по Чехов пред празен салон, но ще излъчва наживо в платформите си във Фейсбук и Инстаграм.

"Слава Богу, през 2020 година нищо не може да ни спре да сме заедно", каза по-рано директорът на театъра Роберт Янакиев.

„Вуйчо Ваньо” е на режисьора Григор Антонов, сценографията и костюмите са на Борис Далчев, по сценографията е и на Михаела Добрева. Музиката е на Христо Намлиев. Участват Свежен Младенов, Жана Рашева, Роберт Янакиев, Виктория Николова, Георги Златарев, Ивет Радулова, Гергана Кофарджиева, Йордан Ръсин, Боян Младенов.

Чехов оставя човека, захвърлен във времето. В неговото минало и непоносимо настояще. Времето е основно действащо лице. Времето неусетно те превръща в странен тип, особняк. ЧОВЕКЪТ се спира за миг и започва дълго да анализира миналото, да открива пропуснатите възможности, ревизира щателно всяко кътче от стаите на паметта. Невъзможно е да подредиш по новому тези стаи. Там вече е запечатано и всичко е описано като на местопрестъпление. Това е твоето дело. Непоправимото вече се е случило. Непоправимо е. Да заспиш... Не можеш. Да започнеш отначало, но какво... откъде да започнеш? Трябва да запълваш времето. Трябва да го храниш. Времето е особен съквартирант - храни се мълчаливо. То мълчи дълго, а после започва да говори. Говори и говори и не спира. Проглушава ти ушите. Не можеш да го спреш. Човекът е само минало. Младостта се оглежда в старите снимки. Съществува ли бъдеще? Съществува само, когато се превърне в минало ? Но ние живеем в настоящето. Сега, анонсира спектакъла режисьорът Григор Антонов.

„Вуйчо Ваньо” донесе номинация за Аскеер 2017 за режисура, номинация Икар 2017 на Йордан Ръсин, и награда Аскеер  2017 за поддържаща мъжка роля, както и на специален първи приз на 13-ото издание на Skupi Festival 2019.