Тримата пловдивски превозвачи, които държат целия градски транспорт в Пловдив, пак успяха да изиграят всички и да постигнат целите си. След дълги войни, изливане на помия един върху други, втълпяването на тежки манипулации в обществото, все пак очакваният сценарий се изпълни и те дружно се прегърнаха, за да усвоят още 22 млн. лева за 8 автобусни линии.
Въпрос на формалност е тримата Петко Ангелов, Веселин Дошков и Димитър Чолаков да бъдат утвърдени като победители от конкурса за линии 4, 10, 12, 20, 22, 24, 27 и 93. По този начин те ще утвърдят пълния си монопол в градския транспорт за следващите 8 години, обслужвайки всички 29 линии.
Те постигнаха това, след като успяха да убедят и без това предубедената пловдивска общественост, че градският транспорт е лош, на загуба, като дори заради тяхното благоволение се движи по улиците.
С други думи – ако не са те, по улиците ще се движат стари и разбити автобуси, ако въобще има такива. Това тежко внушение им дава козове, когато отиват да се договарят с градски власти за още пари. Те винаги са на загуба, но пък винаги се натискат за всяка една обществена поръчка. Това е основният, но не е и единствен парадокс в този бранш.
Използвайки тези внушения, градските власти засилват страховете на хората, че не могат да оставят пловдивчани без транспорт. По този начин постоянно им се вдигат субсидиите и правят правилата на играта, написани според техните искания. Това още повече улеснява зам.-кмета по транспорт Тодор Чонов. Вместо той да върши действителна работа и да управлява истински градски транспорт, той просто взима едни пари и им ги дава „за да не спрат автобусите”. Разбира се, че тези пари са на пловдивчани и те трябва да бъдат разходвани целесъобразно, съвсем не е сред важните неща за него.
Заблудите в градския транспорт са навсякъде и те са умишлено засилвани, както от превозвачите, така и от самата власт. По този начин се създава една мини олигархия в градския транспорт, при която шепа богати и влиятелни хора са сложили ръце върху законодателната и изпълнителната пловдивска власт в този ресор. Както неведнъж е ставало дума по-лош от държавния монопол е само частният.
Другият от големите парадокси е, че дори правилата на конкурсите, написани от негласно от превозвачите, не се спазват от самите тях. В същото време общинските власти си затварят очите за тежките нарушения.Най-показателен бе примерът как се изплащат стотици хиляди субсидии за автобуси Евро 5, като това е нарушение на договора, за което може да бъде прекратен. Сега същият този превозвач – Веселин Дошков, който доскоро нямаше достатъчно автобуси да покрие всичките си линии с Евро 6, отново кандидатства за такива линии. Дали ще спазва договора – какво значение има?
Надеждата Пловдив да има екологично чист, редовен, предпочитан и общински градски транспорт угасва със завършването на тази поръчка. Искрата й може да се запали, но няма да е в този мандат и с този зам.-кмет по транспорт. Плахите и несериозни намерения на Община Пловдив за общинско предприятие с две линии е „спазване” на предизборно обещание , но само на хартия.
За това, пловдивчани, знайте – градски транспорт е лош, на загуба е, но бъдете благодарни на превозвачите и Община Пловдив, че въобще го има.
Още от категорията
Темите на Traffic News
