Да си баба, е нещо велико! Бабите го знаят. Всъщност бабите знаят доста повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Тази година TrafficNews.bg започна нова рубрика - Къде си, бабо? В нея аз, като новоизлюпена баба, се опитах да вляза в обувките на баба, за да видя удобни ли са, къде стискат и колко са здрави. Споделих своите лични бабешки преживявания – без претенции за последна инстанция. И се сблъсках с трудности, проблеми, абсурди, въпроси, куриози. 

Докато се занимавах с прозаичните бабешко-бебешки неща – като оказване на помощ (поискана!), кърмене, хранене в детските кухни, празнуване на рождени дни и т.н., в края на годината, през ноември, бях принудена да призова: Я бързо бебетата на работа! Стига с това дундуркане!

Призивът ми беше продиктуван от безумния факт, че бизнесът в България се почеса, почеса и реши, че трябва да попълни празните редици на трудовия пазар с… майките. Оказа се (според мисленето на същия този бизнес), че за всички тегоби на бизнеса в родината ни виновни са бебетата! Майките - те са си виновни априори. Предложението на Асоциацията на индустриалния капитал в България втората година от платения отпуск по майчинство да отпадне, предизвика искреното ми бабешко недоумение и възмущение. И не само моето.

Бизнесът реши, че майките трябва да се връщат по-бързо на пазара на труда, защото нямало кой да работи... Това безумие може да се сравни само с онова на Асоциацията на организациите на българските работодатели, която през октомври настоя за промени в Кодекса на труда, така че да не се начислява редовен платен годишен отпуск в периода на майчинството. И кой е виновен за състоянието на трудовия пазар? Майките ли? Те ли са причината за това, че повече от 12% от работещите българи вече не произвеждат за България, а го правят в чужбина? Те ли са виновниците за това, че според прогнози само след 10-ина години недостигът на работната сила в страната ни ще достигне над 400 000 души? Те ли са виновни, че според данните на Евростат сме все още на дъното в Европейския съюз по брутно месечно и почасово заплащане? Затова призовах: Да замразим майките! И да им вземем всичко! Че те каква работа вършат?...

На фона на това, че майките с колички в Пловдив се оказаха най-големите престъпници - толкова парадоксално, безобразно, направо скандално е положението по пловдивските улици, ако трябва да буташ количка с бебе, не ми изглеждаше вече толкова безумно. По-късно същото улично безумие в Пловдив направи от майките с колички и най-големите жертви! Една майка през октомври беше между живота и смъртта. Майка, която априори е ЖЕРТВА на уличното безумие под тепетата. Бебешката количка и тялото на майката запазиха живота на нейното бебче. 

Не ми изглеждаше толкова безумно и публикуването на снимки на бебета, буквално преливащи от Фейсбук страниците на техните майки. В битността ми на баба през годината попаднах на стряскащи неща. Например бях разточително информирана как точно е протекла бременността на една млада майка – от теста за бременност в банята, през гинекологичния преглед, ехографиите, всички консултации през втория триместър, първия скрининг за генетични аномалии при плода, до… всички рутинни изследвания до самото раждане.

Естествено, че съм наясно що е туй родителска гордост. Даже нямам нищо против всяка майка да смята, че нейното дете е най-красивото и най-гениалното. Но защо лишавате децата си от право на избор още от люлката? Мислите ли, че когато пораснат, те ще скачат от радост заради всичките подробности около уригването, акитата и запека им във фейса? И ще понесат всички тези ревящи, ухилени, голи и пр. снимки?

През 2018-а се появиха и близалките с бял прах, които втрещиха родители. Децата ги наричаха просто… „дрога“. Оказа се, че дъвки във формата на цигари, сок във формата на запалка, близалки, които са прахообразни субстанции... всичко това залива пазара. Новата маркетинг стратегия на детски близалки обаче буквално взриви социалните мрежи, след като майка разказа какви асоциации предизвикват те у децата.

Междувременно осъзнах, че някои майки умират да дават съвети и да поставят диагнози на чужди бебета! И че в интернет се лекува всичко - от болки в стомаха до рак и диабет. Само глупостта не се лекува... Специализираните групи за майки във Фейсбук бъкат от медицинска терминология (къде вярна, къде - не) и от мами, готови и решени нонстоп да дават съвети.          

Обикновено някоя объркана, изтощена и разочарована от медицинското обслужване млада майка пише в групата и... елате да видите какво се случва! Тутакси всезнаещи и препатили майки много компетентно започват да предписват лекарства, да слагат диагнози, въобще... да лекуват. И си мислите, че става дума за лечение на обикновена кашлица и хрема? Съвсем не! В мрежата се лекува всичко!

Някак си през изминаващата година разбрах, че „детска градина” в България вече звучи страшно. Да не кажа зловещо! В детските градини лелките и госпожите бутат, бият, обиждат… деца. Унижават ги и ги тормозят. В детските градини пак "педагози" насърчават децата да се бият помежду си. В детските градини родители на посинени деца правят записи със скрити камери и те се оказват скандални. Детските градини се тресат от скандали и с местата в тях. Така и никой не схвана какъв е истинският алгоритъм за подреждането на децата, какви са критериите (истинските!) за класирането им… Затова пък вече всички са наясно с механизмите на корупционно въздействие при приема на деца. И на децата им стана ясно, че съмненията за корупция не са само съмнения…

През ден, през два социалните мрежи ни заливаха с поредната порция ужас от някоя детска градина. Сменяха се само населените места. И изобретателността на родителите къде да скрият скритата камера. Грубо отношение, насилие, наказания… детски плач, детско безсъние и тревожност, обезумели от страх родители…

След цялата тази картина голата до кръста и провесена с главата надолу майка, кърмеща детето си, не успя въобще да ме стресне. Просто ми показа, че системата (здравната) в България е такава, че нито бъдещата майка, нито родилата вече майка получават достатъчно адекватна информация. На практика се получава така, че майките нерядко се чудят кого по-точно да слушат - акушерките ли, чието мнение в много от случаите е различно от това на лекарите, на педиатъра ли, на свекървата ли, на тъщата ли, или... на консултантите, които сега модерно навлизат в родителското битие на младите майки? И докато се чудят, те са толкова объркани, чувстват се така безпомощни, че са готови да правят всичко, което им изглежда поне малко разумно.

И докато се чудех как е възможно в една пловдивска детска кухня да дават прясно мляко на кърмачета, как родители превърнаха първия рожден ден на детето си в лудница и как бебета масово попадаха в „Пирогов”, изгорени от сешоар… моята внучка бързо и неусетно стана на една годинка, порасна „еййй, толкова голяма” и направи първите си крачки. И да ви кажа честно, на фона на това всичко останало ми изглежда незначително. Да си баба, е нещо велико!