Всеки нов дъжд или сняг се превръща в истински кошмар за жителите на пловдивското село Крумово. Голяма част от улиците при последните валежи все още са истински езера, някои от които с незнайно каква дълбочина.
Хората от населеното място до известна степен са свикнали с това улиците им да приличат на лунен пейзаж. За тях се е превърнало в нормална практика за прескачат всяка новопоявила се яма на улицата.
А всъщност колко ли всъщност са асфалтираните улици в селото? Двете главни улици на Крумово - „Хан Крум“ и „Гагарин“, се явяват като пътните инфраструктурни лица на селото. Това обаче важи в случай, че се движите само по тези две улици без да се обръщате наляво или надясно.
Само едно леко отклоняване и, без да разберете, изведнъж се озовавате в 19-и век. Но дори и тогава в някои населени места улиците са имали положени камъни или в най-добрия случай - павета.
Но да се върнем в днешния 21-и век и погледнем каква е реалността. Село Крумово със сигурност не е първото населено място в България, което има подобни инфраструктурни недостатъци, със сигурност не е и последното. Но нормално ли е да живеем в тези условия, се питат хората, на които всекидневно им се налага да газят из локвите кал, да трошат автомобилите си из уличните дупки по улиците, които от години плачат за нов асфалт? И тази тъжна картина е на не повече от 5-10 километра от Пловдив.
Много голям процент от работещите в селото всеки ден пътуват до областния град и едва ли всички минават само по представителните централни улици. Да не говорим, че една от улиците е пряка връзка със стария път към летище „Пловдив“, но за да се стигне дотам, вместо автомобил, е нужна по-скоро лодка.
Защо е така, питат се жителите, но отговор няма. И продължават да се въоръжават с втори чифт обувки, за да продължат да газят в калта. Някои се шегуват дори, че са си подготвили и въдици, но късметът им едва ли им донесе нещо повече от парче стар асфалт, ако изобщо може да се намери такъв.
Вижте поредицата от репортажи по темата за уличната инфраструктура на Крумово: