Самотата е субективно чувство, най-често свързано с липса на социални контакти в комбинация с вътрешни фактори, свързани с личността.

Заради сериозното разрастване на броя хора, изпитващи самота, тя започва да се разглежда като рисков фактор на няколко негативни действия върху здравето, пише puls.bg.

Това чувство, заедно със социалната изолация могат да предизвикат хроничен стрес и свръх бдителност, които да намалят качеството на съня. Също така могат да повлияят върху физиологията на сърдечносъдовата система, да нарушат имунната функция и да предизвикат различни невроендокринни ефекти.

Заедно с физиологичното влошаване на здравето, самотата е свързана и с когнитивни нарушения, депресия и преждевременна смърт.

Въпреки нарушенията в здравето, определянето на причинно-следствената връзка между състоянията е трудно, тъй като изследванията за самотата са наблюдателни.

Като обяснение за действието ѝ върху тялото се предполага, че може да взимат участие различни биологични пътища.

Те могат да включват различни нива на защитни хормони, които водят до неблагоприятни ефекти върху сърдечносъдовата система, намаляване на имунната система и нарушаване на регулацията на невроендокринната система поради липсата или лошото качество на съня.

Самотата повишава вероятността от започването на вредни навици, като например прекомерна консумация на алкохол, преяждане, пушене и смяната на множество сексуални партньори като форма на психологическо облекчение.

Тя е субективна емоция, която може да се получи в резултат от социална изолация или заради липса на доверие и връзка с хората около нас.

Някои биомаркери на възпалението се свързват с чувството на самота. Това са интерлевкин-6, фибриноген и C-реактивен протеин.

Хроничното възпаление от своя страна се включва в развитието на сърдечносъдови заболявания и други хронични състояния, които са свързани с преждевременна смъртност.

Хормоналните изменения са в резултат на психологически стрес. Той може да предизвика нарушения в автономната нервна система и хипоталамо-хипофизарно-адренокортикалният (HPA) достъп. Хроничното активиране на тези системи може да окаже износващ ефект върху сърдечно-съдовата, имунната и метаболитната система.

Самотата е рисков фактор при смъртността. Тя значително повишава риска от преждевременна смърт и се смята, че може да бъде от по-голямо значение дори от тютюнопушенето, затлъстяването и физическата неактивност на човек.

Mоже да се разглежда и като рисков фактор при сърдечносъдови нарушения. Скорошен систематичен преглед, последван от мета-анализ на 16 регионални проучвания показва, че рискът от коронарна болест на сърцето е приблизително 29%, а за инсулт е 32%.

Доказано е, че самотата повишава систоличното кръвно налягане. Това може да бъде сериозен проблем при възрастни хора, тъй като сковаността на артериите се увеличава с възрастта.

Повишеното кръвното налягане може да доведе до преждевременно втвърдяване на артериите и допълнително увеличаване на риска от системно повишаване на кръвното налягане. В резултат на това при самотните индивиди могат да се наблюдават структурни промени в артериите, които да стимулират отлагането на колаген и намаляването на еластичността на съдовете.

Съществуват няколко предполагаеми механизма за самотата, свързана със сърдечносъдови заболявания.

Тя активира достъпа на оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза и симпатиковата нервна система. Това впоследствие води до промяна в поведението, която включва физическо бездействие и недоспиване.

Активирането на симпатиковата нервна система стимулира процеса моноцитопения в костния мозък, който предизвиква разширяване на провъзпалителни бели кръвни клетки. Симпатиковата нервна система също стимулира движението на моноцити от далака.

След определен период от време, продължителното чувство на стрес може да предизвика резистентност към глюкокортикоиди, регулиране на провъзпалителната генна експресия и повишено производство на цитокини от имунните клетки. Тези промени водят до редица нарушения.

Глюкокортикоидите са хормони, които участват в различни физиологични функции - в потискането на възпалителни, алергични и имунни нарушения, както и в промяната на кръвната захар и липолизата.

Тези процеси регулират имунния отговор, с цел да се предотврати свръхреакция и увреждане на тъканите при стрес. Резистентността към глюкокортикоиди впоследствие води до възпаление, мускулна атрофия, централно затлъстяване, чернодробна стеатоза, остеопороза, инсулинова резистентност, хипертония, депресия и безсъние.

Цитокините също могат да влошат глюкокортикоидната резистентност, да предизвикат възпаление и да повишат оксидативния стрес. Това може да участва в развитието на атеросклеротични плаки и повишаване на кръвното налягане.

Освобождаването на епинефрин и норепинефрин от мозъка и надбъбречната жлеза също може да предизвика вазоконстрикция, която се засилва от глюкокортикоидната резистентност.

Изследването и разбирането различните връзки и причинно-следствени пътища между самотата и лошото здраве е силно необходимо, за да се подобрят методите на лечение на самотата и да се подсигури успешното справяне на пациента с нея.