Вихофобия – страх от шофиране, е нов вид тревожно състояние, което поразява хората. Тя засяга повече жените, но и все повече мъже се оплакват. Страхът от шофиране е “модерен” проблем. Причините за него са интензивният трафик, чакането в задръствания, малкия опит като шофьор, страхът от създаване на пътнотранспортно произшествие. Ако веднъж сте били участник В ПТП, то страхът от шофиране Ви е гарантиран.
„Това е проблем, който се среща много често при хора, които са тревожни като личностова структура, които имат малко шофьорски опит, а същевременно имат голямо желание да управляват личния си автомобил. Когато попадат на пътя в пикови часове, получават нещо като мини паническа криза. Това се получава, защото първо са в колона, второ са заградени и не могат по никакъв начин да напуснат мястото на задръстването и трето, ако предприемат някакви по-резки действия, могат да станат обект на ПТП. Такива хора обикновено са причина за леките катастрофи по светофари – изпускат спирачка, удрят преден, страничен или заден участник в движението, подпират огледала…Именно това създава у тях страх от шофиране”, коментира пред TrafficNews психиатърът д-р Веселин Герев.
По негови думи, в повечето случаи това състояние е преходно и е свързано единствено и само с такива ситуации. Някои хора не успяват да се справят, други с течение на времето „избутват” този тип мисли назад в съзнанието си, като се ангажират с по-пресни психотравмени събития. Тази фобия е характерна за по-тревожните индивиди. По-предразположени към нея са жените, защото са по-емоционални и шофират по-малко. В повечето случаи, когато в едно семейство като има два автомобила, женската половинка се грижи да води децата на градина, на училище… Шофирайки с деца, човек е много по-напрегнат и внимателен да не се случи нещо. Има мъже, които се притесняват повече и от жените.
Вихофобията е ситуитивна – има ситуация – има страх, няма ситуация – няма страх, но подсъзнателно мисълта остава. Тя винаги може да дебне и да се прояви. Например, ако не сме преки участници в ПТП, а само го наблюдаваме, преминавайки покрай него, страхът може да се задейства на принципа на посттравматичния стрес.
„Има хора, които дори избягват места и кръстовища, където им се е случило такова събитие, или са направили паническа криза. Някои дори с години не шофират. Имах случай, в който един клиент тръгваше в 3 часа сутринта да излиза извън града, когато няма никакво движение, за да не изпадне в такова състояние”, сподели д-р Герев.
Според него, големият проблем е, че трафикът става все по-интензивен, шофьорите са на все по-млада възраст и нямат необходимия опит да избягват ситуации.
В заключение д-р Герев добави, че това е елементарна фобия, която с нищо не е по-специална от която и да е друга.
Някои хора успяват да я овладеят сами, други търсят помощ от специалисти. След консултация с психиатър е възможна терапия със серотонинови стимуланти. Тя съдържа основните прекурсори на серотонина и не създава зависимост.