Свързани новини

Натрапчив страх, неконтролируема тревожност, социална изолация. Все повече хора страдат от някакъв вид фобия, която променя модела им на поведение и значително влошава качеството на живот. Изпадайки в паническо състояние, те изпитват реални телесни симптоми като силно сърцебиене, изпотяване, световъртеж, главоболие, гадене. И дори да осъзнават, че проблемът е психологичен, трудно могат да се справят с него.

TrafficNews потърси за коментар психиатъра д-р Веселин Герев, който в поредица от материали ще разкаже за най-често срещаните фобии, на какво се дължат и как да се справим с тях.

Един от най-масово срещаните страхове е този от височини. Нарича се акрофобия (от гръцките думи ἄκρον – височина, и φόβος - страх). Процентът на засегнатите мъже и жени е почти равен, което според д-р Герев е учудващо. Господата приемат заобикалящата ги действителност много емоционално и тревожно, те са склонни към размисли и самообвинения. Разбира се, тревожни личности има и сред дамите, особено тези, които изпитват т.нар. блуждаещ страх, тоест, страх да не се случи нещо лошо.

„Характерно за хората, страдащи от акрофобия, е, че попадайки на височина, независимо дали са на тераса, дали има преградна решетка или са затворени в апартамент, гледайки през стъкло навън, те започват да изпитват панически страх. Състоянието се изразява в световъртеж, силно сърцебиене, изпотяване и най-вече подкосяване на краката. Това създава у тях усещането, че всеки момент може да паднат, въпреки защитните ограждения”, обяснява специалистът.

Страхът в случая не е толкова от самата височина, а подсъзнателно от това, че можеш да паднеш и да се убиеш. И той е толкова силен, че дори игнорира рационалността в ситуацията – че се намираш зад прозорец, парапет, стена, мрежа и т.н.

„Съзнавайки, че се изкачват на височини, този тип хора започват да трупат напрежение, което пък генерира у тях съответните симптоми. И това като резултат дава една експлоадираща сомато-вегетативна реакция, придружена от силен панически страх. Реакцията в случая е бягство от опасността - обръщане, затваряне на очите, хващане здраво за парапет, дръжка или ръка на човек и т.н. За съжаление, самата криза не преминава толкова бързо. Практиката показва, че човек не получава успокоение, докато не стъпи здраво на земята”, посочва д-р Герев.

Проблемът съществува в различни форми – от качване на небостъргачи, приближаване ръба на скали, каньони, до всякакъв тип височини като Айфеловата кула, Телевизионната кула в Пампорово, кула за скокове във вода или високо разположен апартамент, особено ако прозорците са панорамни. Просто човекът е винаги на една височина от неговия бой по-нависоко.  

„Има различни техники, които предпазват от такъв тип проблеми, но не ги игнорират. Да кажем, може да намалят усещането за сомато-вегетативна стресова реакция, но не могат да я преодолеят. Съветът, който можем да дадем, е, когато човек се изкачва нависоко, нека да държи за ръка някого. Това подсъзнателно му дава впечатление за упора и с течение на времето той успява да рационализира страха си, да разбере, че тъй като се държи за нещо, няма да падне. Ако е сам, нека да държи нещо в джоба си - ключовете, портмоне, някакъв предмет или дръжка на врата. Това, психоаналитично погледнато, също му създава впечатление, че се е хванал за някъде като опора и няма да падне и да се убие”, допълва д-р Веселин Герев.