Днес се навършват 114 години от едно от кървавите злодеяния срещу Българите - клането в село Загоричани.

В началото на ХХ верк китното костурско село е огнище на българщината, поради което е наричано и от българи, и от гърци, "малката София". Загоричани взема дейно участие в Илинденската епопея, за което плаща тежка цена. След като огънят на въстанието загасва, българите в Егейска Македония виждат, че срещу себе си имат нов и макар и не толкова силен, колкото османците, в пъти по-жесток враг. Гръцката въоръжена пропаганда, съюзена с османската власт, започва интензивна борба за изкореняване, включително и особено с кръв на българщината.

Вожд на гърците в тази свирепа и жестока битка е владиката Германос Каравангелис, който заявява:

"съюзът с турците е само временен. Ще дойде великият ден, когато елинизмът ще предяви своите права. Но е необходимо първо да се смажат българите".

По време на Илинденско-преображенското въстание будното Загоричани показва, свободлюбив характер и жертвоготовност. И дори опожарено и разорено, селото категорично отказва да се преклони пред духовния враг - Цариградската патриаршия. Именно това е причината за озлоблението на Каравангелис разпорежда на гръцкия анадарстки команадир Вардас да нападне "малката София" и да избие видните българи по специално изготвен списък. В изпълнение на този пъклен план към селото се придвижват няколко андартски чети, а техните приятели от османската власт се правят, че не виждат и мълчаливо изчакват.

На 25 март, големият християнски празник Благовещение, "православните" андарти, по заповед на своя лидер "православният" духовник Каравангелис нахлуват в селото и го подлагат на масово клане. Това, което андартите оставят след себе си, е ужасяващо и разтърсва нормалните хора.

Италианецът полковник Албера казва:

"Като офицер от италианската армия вземал съм участие в много сражения с дивите африкански племена. Често пъти се е случвало да бъдат пленени у африканците и избивани наши войници. Но избиване с такава префинена жестокост не съм видял досега и не намирам думи, с които да квалифицирам авторите на злодеянието"

Английският консул МакГрегър докладва на своето правителство

"Общият брой на незакопаните тела намерени от полковника и двамата консули е 68, включително 6 жени и две деца, като последните са прободени с щикове, и разпорени, а в един случай е открито, че цяло семейство е взривено с динамитени бомби от примитивен тип, хвърлени през дупките направени в стените на тяхната къща. Освен изгарянето на 13 къщи и също толкова плевни, гърците съзнателно са изклали много добитък, а малкият брой на ранени, около половин дузина, свидетелства за съвършения метод по който е извършена касапската работа за това кратко време от час и половина... Трябва също да изразя очевидната разлика между клането в Загоричани и убийствата извършени от екзархистите против патриаршистите, защото докато първите почти безпогрешно избираха своите жертви между лицата, за които се знае или има съмнение, че са виновни за предателство, то гърците изглежда, не са били заинтересовани от друг мотив, освен да убият колкото може повече екзархисти"

А спомените на  българския търговски агент в Битоля професор Андрей Тошев са разтърсващи:

"Тѣ – рускиятъ и австрийскиятъ консули и италианските офицери Албера, Гастолди и Манера – сѫ потресени отъ това, що сѫ видѣли и констатирали. Изъ улицитѣ, край църквата, навсъкѫде лежели трупове, обезобразени жестоко. Имало 5-годишни деца съ разпорени кореми, жени убити съ разсечени рѫце. На нѣкои черепитѣ били разбити и мозъка изтекълъ, на други очитъ извадени, рѫцетѣ и краката сѣчени и пр. Единътъ отъ селскитѣ свещеници, 60 годишенъ старецъ, тоже убитъ, е билъ покритъ цѣлъ съ рани. Едно цѣло семейство избито съ бомби, които сѫ били хвърлени въ кѫщата презъ кумина и презъ две нарочно отворени дупки. Бащата, майката и дветѣ деца сѫ ужасно обезобразени отъ бомбитѣ. Най-малкото, 5-годишно момиченце, е искало да избѣга, презъ вратата, но е било разпрано отъ байонетитѣ на гърцитѣ.

Рускиятъ консулъ г. Колъ плачеше, когато ми разправяше това що е видѣлъ. Австрийскиятъ консулъ г. Прохаска едвамъ си задържаше сълзитѣ. Тѣ заявяватъ, че подобни ужаси не сѫ видѣли да правятъ и турцитѣ презъ възстанието.

Консулитѣ прибавятъ,

че при влизането имъ въ селото миризмата на разлагащитѣ се трупове, писъцитъ и риданията на останалитѣ живи можели да покъртятъ душата и на най-жестокосърдечнит"

Гръцкото клане в Загоричани има като резултат изселването на много българи от родната им "малка София", а българската общественост е дълбоко потресена и години наред организира помен на жертвите.

Гърците са доволни от стореното, а един от участниците в клането пише поема, в която самодолно заявява

Кръвта на българите течеше като от чешма

Отмъстителите убиваха които се мяркаха пред тях,

стига само да бяха българи,

защото ги болеше душата и лудост обхвана отмъстителите.

След 1944 г. споменът за страданията на "малката София" започват да избледняват, въпреки че там е роден "бащата" на българските социалдемокрация и комунизъм - Димитър Благоев, човек, който се е отрекъл от българския си корен и (може би) затова името му и днес "краси" улици и булеварди и областен град.

Автор: Адв. Станислав Станев. Юристът е член на Пловдивската адвокатска колегия, доктор по международно право и международни отношения и автор на TrafficNews.bg

Погромът и оцелелите: