На днешната дата през 1877 година Генерал Николай Столетов става  командир на Шипченския отряд. В него се включват сили от Габровския отряд, които участват в геройската отбрана на прохода ''Шипка''. В отбраната на прохода участва и българското опълчение. При започването на Освободителната война, руското командване не е включвало в своите планове участие на българското опълчение. Но настойчивият натиск на влиятелната българска емиграция успява да промени това, и българите получават право да участват ефективно в освобождението си.

Първоначално на българските опълченци са възложени второстепенни, помощни функции. Поради проблеми с анализа на ситуацията с османските войски, успехът на войната е поставен на карта, защото на пътя на армията на Сюлейман паша, по пътя ѝ към Плевен няма руска войскова част. Реално тези, които могат да спасят изхода от войната са опълченците на генерал Столетов, които са в състав от 5 дружини заедно с два пехотни полка от руската армия.

През август 1877 Централната османска армия на Сюлейман паша, прочула се със зверствата си спрямо мирното българско население, при настъплението си от Албания, заема позиции край Шипченския проход и подготвя своята атака. Цел на османските войски, ръководени от Сюлейман паша е Плевен, където трябва да се съединят с блокирания Осман паша – ръководител на Западната османска армия. Разбира се, намеренията на турците няма как да се осъществят – Опълченците на Шипка са на техния път. Щурмът на Шипка започва на 9 Август 1877 и продължава три дни. Атаките на многобройните орди следват една след друга. Опълченците се бият геройски, проявяват безпримерна храброст и себеотрицание, и отблъскват всички атаки. Изтощени от неизчерпаемия брой атакуващи, със свършили муниции, в тяхно оръжие се превръщат дървета, камъни и всичко, което може да бъде хвърлено по врага - дори телата на убитите. В последния момент на помощ идва отряда на генерал Радецки и Шипка остава непревзета. Такова нещо светът до този момент не беше виждал.

Българските опълченци спасяват изхода на войната. Не случайно отбраната на шипченския проход по времето на Руско-Турската освободителна война става известна в историята като ''Шипченската епопея'', а Иван Вазов посвещава ода в чест на героите.

Ето и част от нея: О, Шипка! Три деня младите дружини как прохода бранят. Горските долини трепетно повтарят на боя ревът. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят по урвата дива и тела я стелят, и кръв я залива. Бури подир бури! Рояк след рояк!

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизъма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.

TrafficNews.bg