Днес, покрай проблемите в Сирия и мигрантската вълна анализите по отношение на исляма стават ежедневни. Дискутирайки тази религия, е подходящо да си спомним една забравена история от първата половина на 20 век. 

В Родопите живеят хиляди хора, които изповядват исляма. Става въпрос за изключително консервативни, но добронамерени и работливи хора. Въпреки че част от тях имат турско-арабски имена, огромната част от тях не знаят турски, обичаи, фолклор, всичко им е българско. През 30-те години  на 20 век в тази общност започват изключително интересни процеси.

 През 1937 година в град Смолян се учредява Българомохамеданска културно-просветна и благотворителна дружба „Родина“. Нейните водачи възприемат себе си като истински българи и не позволяват на никой да използва ислямското им вероизповедание в ущърб на България. 

Ръководителите на „Родина“ се отнасят отрицателно към фереджетата и фесовете. Те настояват в джамиите да се служи на български, а всеки имам, който си е позволявал да говори на турски по време на службите е бил „съветван“, че трябва да указва уважение към родния, български език. С основание дейците на дружба „Родина“ възприемат себе си като продължители на Възраждането от 19 век. 

Лека-полека шалварите, фереджетата и фесовете започват да изчезват от ежедневието на българите, изповядващи ислям. Младежите разчупват своята изолираност и започват все по-масово да посещават училищата. Започва и процес на интензивна промяна на имената, като българите-мюсюлмани започват да заменят турско-арабските си имена с традиционно български.     

Това Възраждане е жестоко потушено след 09.09.1944. Новата власт обявява дружба „Родина“ за фашистка. Много от нейните водачи биват избити след скалъпени процеси или умират в концлагерите. А тези „родинци“, които са сменили имената си с български, са били принудени от властта да се върнат обратно към турско-арабските. 

Възродителният процес от 80-те години на 20 век беше един насилствен експеримент към българските мюсюлмани. По съществото си той представлява един повторен акт на насилие от страна на БКП към мюсюлманите. И двата – саморазправата с „Родина“ и принудителната промяна на имената са част от многобройните грехове на партията към българския народ.

Ако след 1944 българомохамеданите бяха оставени да обичат Родината на спокойствие, нямаше да се стигне до Възродителния процес, когато същите хора бяха отново подложени на насилие.

Днес в условията на медийна паника и хаос по темата „ислям“ е редно да си спомним за Камен Боляров, Светослав Духовников, Петър Маринов и другите „родинци“, които са едни истински народни будители и заслужават името им да бъде отбелязвано заедно с това на останалите възрожденци.

Редно е и да знаем, че българите-мюсюлмани са добронамерени, трудолюбиви, гостоприемни и мирни хора. Редно е да не забравяме, че те са БЪЛГАРИ и противното твърдение представлява откровено престъпление срещу самите тях, а и срещу целия български народ.

Ако всички мюсюлмани по света бяха като нашите сънародници, светът щеше да е едно много по-различно и добро място. 

В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.

TrafficNewS.bg