Много движение и парченце шоколад всеки ден - това е рецептата за дълголетие на 101-годишната Стефка Танева. Достолепната дама посрещна в дома си певицата Ивана, кръщелника й Иван, журналиста Илиян Велков и екип на Български червен кръст. Посещението им бе част от програмата „SOS! Час внимание“ на Трафик СОТ и БЧК, насочена към самотни възрастни хора. Гостите занесоха на пенсионерката хранителни пакети, красива кошница с цвета и шоколадови бонбони, а тя ги посрещна на крака, без бастун с широка усмивка и младежка енергия.

„Нищо не ме боли, но самотата ми тежи. Тя е по-тежка от всяко заболяване. Затова съм благодарна на тези млади хора от БЧК, които ми се обаждат да си поговорим и ме водят на лекар, когато се налага”, обясни пенсионерката.

101-годишната баба Стефка – Героят в "SOS! Час внимание": Нищо не ме боли, самотата ми тежи! ВИДЕОБез бастун и с широка усмивка тя посрещна гостите си - певицата Ивана и кръщелника й Иван

Баба Стефка е родена в Карлово. Веднага след завършване на гимназията започнала работа като волнонаемна начална учителка в Калофер. Нямала нужното образование, но местният инспектор Чешмеджиев преценил, че има качествата. „Ще стане от теб учителка”, казал той. Пък имала и примера – дядо й и баща й били даскали. Бащата на баща й постъпил на мястото на Васил Левски в школото в село Войнягово.

„Две-три години бях учителка и по селата. През това време, за да не бъда в тежест на баща ми, който издържаше 5-членно семейство, си събрах пари и записах задочно Руска филология”, разказва баба Стефка. След като завършила, била назначена като учителка по руски в Асеновград. Там срещнала и съпруга си Таньо, директор на училището. Първоначално родителите й не одобрявали брака заради голямата разлика във възрастта им – 12 години. А фактът, че дъщеря им се омъжила тайно и те не били поканени на сватбата, ги ядосал още повече. И няколко години не й проговорили. Най-комичното обаче е, че и самата Стефка не знаела за намеренията на Таньо.     

„Въпреки че беше забранено, аз ходех на църква. Един ден, излизайки от храма, Таньо заедно с двама свои приятели ме срещат и ме вкарват в съвета. И казват на чиновничката: Ще подписваме. Тя се стъписа и попита, дали няма насилие. А мен ме досрамя от нея, извадих си личната карта и се съгласих: Ще подписваме”, смее се дамата.

Но веднага се натъжава – семейният й живот продължил десетина години. Едва на 50, съпругът й се разболял и починал. Преди 5 години жената погребала и дъщеря си. Внуци няма. И сега е съвсем сама. Сама пазарува, готви и чисти апартамента. Дълголетието според нея от една страна е ген, тъй като баба й по бащина линия доживяла до преклонните 106 години. От друга страна, е начин на живот. „Много ходя. На младини бях планинар, обикалях из Стара планина. Сега по няколко пъти на ден изкачвам стълбите до петия етаж”, разкрива дамата. Никога не е пушила, не е пила кафе или алкохол. Месо хапва веднъж седмично. „При това никога през живота си не съм купила цял килограм месо. Взимала съм кайма – ще направя или сарми, или пълнени чушки”, обяснява баба Стефка. Винаги обаче има нещо сладичко в шкафчето до леглото, тъй като захарта помага на мозъка. 

Казва, че всички заболявания ги изкарала на младини. Сега пие само една хапче за сърцето и едно за мозъка – заради прекаран инсулт. Със слуха и ставите е много добре. Има проблем с едното око, но това не й пречи всеки ден да чете вестник. Като е хубаво времето, ходи в Градската градина. Сяда на някоя пейка и си говори с бабите. Иначе е пред телевизора.

Твърди обаче, че въпреки своите 101 години, не се чувства възрастна. „Може физически да съм отслабнала, но душевно се чувствам млада. Дъщеря ми казваше, че учителите не остаряват. Вероятно е била права”, вдига рамене Танева.