Неизбежните проблеми в дългосрочните отношения и защо дори най-добрият брак има недостатъци

За повечето хора бракът е обогатяващо и щастливо съпреживяване. Въпреки това има двойки, които са недоволни от брака си, но остават заедно. Със сигурност има много причини тези нещастни хора просто да не се откачат един от друг, да прекратят връзката си и да продължат живота си, пише Puls.bg. 

Като психолог все още се опитвам да обясня защо някои нещастни двойки прекратяват връзката си, докато други продължават да живеят в неудовлетворение.

Науката за взаимоотношенията се ръководи от теорията за взаимозависимостта, разработена от социалните психолози Харолд Кели и Джон Тибо преди повече от половин век. Според тази теория всеки партньор оценява личното удовлетворение от връзката, като сравнява негативите и позитивите. Докато възприеманите позитиви надвишават негативите, връзката се счита за удовлетворяваща.
Например вашият съпруг (мъжки род, използван за удобство) може да е много взискателен към вашето време и ресурси, но и доста даващ по отношение на задоволяването на вашите нужди. Или може би вашият партньор ви дава малко, но изисква още по-малко от вас. Теорията за взаимозависимостта предвижда, че ще бъдете доволни и в двете ситуации. Едва когато възприеманите негативи надхвърлят възприеманите ползи, чувствата на горчивина се натрупват във връзката.

Ние даваме на партньори си това, което искат, а в замяна те отговарят на нашите нужди. Ако договорим тези обмени правилно, и двете страни трябва да почувстват, че са спечелили повече, отколкото са дали. Тогава удовлетворението от връзката води до обвързване, според теорията за взаимозависимостта.

Когато партньорите са инвестирали във връзката, това ги кара да чувстват, че бракът им има стойност. Те не виждат жизнеспособни алтернативи, които да са по-добри от настоящата им връзка.
Удовлетворението от връзката зависи от възприемането на нетната полза, но по-новите изследователи започнаха да подчертават ролята на личните стандарти. В съвременната западна култура, например, съпрузите искат да бъдат „другата половина“ на партньора и ентусиазирано настроени към нуждите му.

От партньор се иска едновременно да бъде любовник и най-добър приятел.

В някои други култури, където браковете все още могат да се уреждат от родителите, бракът се разглежда като важен преди всичко заради финансови отношения, а не заради любовта.
Двойките в нефункциониращи връзки може да останат в тях просто защото техните стандарти за брак са ниски.

Например, ако сте израснали в семейство, където насилието и пренебрегването са били норма, може просто да приемете, че така са всички бракове. Ако страдате от ниско самочувствие, може да мислите, че заслужавате малтретирането, което получавате от партньора си.

Има и други случаи, в които двойките са наистина недоволни от връзката си и въпреки това остават отдадени на нея.

Обяснението на тази ситуация е проблем за теорията на взаимозависимостта в сегашния ѝ вид. Но има улики, които могат да ни помогнат да разберем мотивацията да останем в нещастен брак.
По-конкретно, психолозите посочват, че дори и най-добрите бракове имат своите недостатъци. Промени в професионалната сфера, болестта на член на семейството и дори раждането на дете могат да внесат стресови фактори в брака, които значително намаляват удовлетворението от връзката и на двамата партньори. И въпреки това те остават отдадени на връзката, решени да преодолеят трудни ситуации. С други думи, партньорите остават отдадени на брака си, защото вярват, че качеството на връзката ще се подобри с времето.

Вземете например раждането на първото дете. Въпреки че е време на радост и за двамата родители, това положително преживяване е помрачено от отрицателни резултати, като намалена интимност и повишени изисквания за време и енергия.

Но двойките остават обвързани, не защото отговарят на нуждите си в настоящето, а защото вярват, че връзката ще стане по-пълноценна по-късно.

В поредица от проведени проучвания беше установено, че очакваното бъдещо удовлетворение е по-силен показател за това дали една връзка ще продължи, отколкото текущото удовлетворение, получено от партньорите. Всъщност текущото удовлетворение води до обвързване само, ако и двамата партньори очакват връзката да продължи да бъде удовлетворяваща.

С други думи, ние оставаме с нашите партньори, защото имаме надежда за бъдещето.

В това отношение вашето текущо ниво на удовлетворение не е сигнал за ангажираност. Вместо това показва дали има проблеми във връзката, които трябва да бъдат решени. Това чувство на неудовлетвореност ви казва да работите повече върху брака си, вместо да намерите начин да се откажете.