Представете си, че годината е 1900 г. Живеете в Лондон - тогавашната столица на света. Европа управлява цялото Източно полукълбо на планетата. Почти не е останало кътче на Земята, което се намира ако не под директен, най-малкото под индиректен контрол на някоя от европейските столици. Европа се радва на благоденствие и се радва на финансови успехи. Хора със сериозен глас отричат вероятността от война. Бъдещето изглежда фиксирано.

Сега си представете, че е лятото на 1920 г. - само 20 години след като всички се радват на хармония и благоденствие. Европа е разпокъсана от Първата световна война. Просперитетът на Стария свят е разбит на пух и прах, превръщайки го в дрипав бивш аристократ. Австро-унгарската, Руската, Германската и Османската империи са останали в миналото, а продължилата години война е взела милиони жертви. Русия е скована от комунизма. Държави, намиращи се в перферията на европейското могъщество като САЩ и Япония внезапно излизат на политическата сцена като големи сили. Едно е гарантирано - мирният договор, наложен на Германия гарантира, че тя няма скоро да се вдигне от пепелта.

Отиваме още 20 години напред. Годината е 1940. Германия не само се е вдигнала от пепелта, но вече е завладяла Франция и се е наложила като водеща сила в Европа. Комунизмът е оцелял и възникналият под негово ръководство Съветски съюз е съюзник на нацистка Германия. Единствено Великобритания продължава да удържа напора на хитлеристкия ботуш, а войната по света е завършила. Отново с милиони жертви. Съдбата не Европа изглежда решена най-малко за следващото столетие. Германия ще завладее целия Стар континент и ще наследи неговите империи!?

Е, годината е 1960 и Германия отново е разбита на пух и прах. Европа е окупирана, разцепена по средата и поделена мжду САЩ и Русия. Европейските империи се сриват, а САЩ и СССР се съревновават за мястото на трона. Именно така апочва изгревът на САЩ като световна суперсила. Те властват над всички световни океани, а благодарение на ядрените си оръжия са в озицията да диктуват услоия на целия свят.

А сега годината е 1980. САЩ ближат рани от 7-годишна война, но не със Съветския съюз, а с комунистическия Северен Виетнам. Нацията е принудена да се оттегли безславно от полесражението.

За да удържат на напора на СССР, САЩ решават да се съюзят с маоистки Китай. Като че ли единствено подобно споразумение е в състояние да удържи могъщия тогава Съветски съюз, който набира все повече сили.

Сега се пренасяме в лятото на 2000 г., когато Съветският съюз е вече в историята. Китай все още на теория е комунистически, но на практика - капиталистически. НАТО се е разрастнало неимоверно. Светът се радва на благоденствие и просперитет, но настъпва 11 септември 2001 г. и светът отново е обърнат с краката нагоре. Това подклажда, набралата вече инцерия световна суперсила САЩ да започне война с Близкия Изток. И така да насочи света към монополярност - ерата на Съединените Американски щати като сила номер 1 в света - и от икономическа, и от военна перспектива.

Едно е сигурно - когато става въпрос за бъдещето, здравият разум със сигурност ще ни подведе. Няма никакъв магически 20-годишен цикъл, нито вълшебна сила, която да ръководи някакъв модел.

Истината е простичка - нещата, които в определен исторически момент изглеждат непостоянни и определящи, са в състояние да се променят с удивителна скорост.

Ако живеехме в началото на XX в. би било абсолютно невъзможно да предскажем конкретните събития, съставящи световната история на века.

От историческа гледа точка, застанали на прага на 2020 г. - изпълването на първата 1/5 от началото на 21 век, от нас се изисква да дефинираме събитието от предишния век, което ще бъде ключово за този.

Засега световна сила номер 1 е САЩ, но тронът и е силно разклатен. Китай започват все повече и повече да се налагат като световна сила номер 1 в света - най-вече от икономическа гледна точка. Полша, Турця, Мексико и Япония също набират все повече сила, въпреки вътрешно-политическите проблеми на някои от тези страни.

Ще станем ли скоро свидетели на световен глобален конфлит и ще прерастне ли той във война, предстои да разберем.

Вдъхновено от външнополитическите анализи на Джордж Фридман