Според Индекса за възприятие на корупцията (Corruption Perception Index) за 2024 г., публикуван днес от Transparency International, глобалните нива на корупция остават тревожно високи, а усилията за нейното ограничаване се оказват неуспешни.

В тазгодишното издание на индекса България получава 43 точки, (само преди Унгария от страните в ЕС) което е под критичния праг от 50 точки и сигнализира за сериозни предизвикателства в борбата с корупцията в страната.

България: трайно ниски резултати и липса на напредък

С резултат от 43 точки България остава сред държавите с високи нива на корупция в публичния сектор – резултат от дългогодишните фасадни усилия и законодателни промени в услуга на клептократски кръгове, под лозунга за въвеждане на европейски норми.

Индексът, който измерва нивата на политическа корупция, показва, че тя е бариера за доброто управление, несъвместима е с функционирането на демократичните институции и устойчивото икономическо развитие.

Чуждестранните инвестиции са на историческо дъно. Сериозният бизнес, който инвестира дългосрочно и има отговорността и силите да развива в положителна насока обществената среда в регионите, в които работи, напуска страната или обмисля да го направи. Причината за това е враждебната среда на повишаващи се самоцелни регулации и своеволия на администрацията, допълнена от деструктивния ефект на правната несигурност. Всичко това не позволява планиране и дългосрочни, устойчиви инвестиции.

Среда, в която данъчната тежест и планирането на разходите за труд са непредвидими дори в рамките на текущата година, а зависят от задкулисни политически договорки за удовлетворяване на видими и невидими клиентелистки интереси, прави бизнес средата отровна. Характеризирайки обществената среда, не можем да пренебрегнем факта, че за първи път в 36-годишната история на демократичния преход в България законността на изборите е поставена сериозно под съмнение.

Дори парламентарно представените политически сили поставят под съмнение законността на проведените избори до такава степен, че оставят окончателното решение в ръцете на Конституционния съд, чието становище е непредвидимо.

Тази ситуация хвърля сянка и върху легитимността на политическата власт, която трябва да прави ключови реформи и назначения.
Гражданското общество е подложено на последователни и все по-яростни атаки, които целят стигматизиране и заглушаване на гласовете, които настояват за прозрачни и отчетни институции, независима съдебна власт, спазване на правата на човека, подкрепа на уязвими групи, опазване на околната среда. Тези атаки идват включително от парламентарно представени политически сили, които неколкократно внасят в Народното събрание Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти.

Изключително тревожен е и фактът, че индикатори, които обикновено показват висок резултат – тези свързани с нивото на демокрация (The Varieties of Democracy Project ) са се влошили с 4 пункта и то в рамките на една година.

Годишното изследване на конкурентоспособността (Competitiveness Yearbook) на Института за развитие на управлението също показва рязко понижение на резултата на България - 7 пункта само за една година, което затвърждава тревожната негативна тенденция за влошаване в ключови области като управление, икономически резултати, бизнес ефективност и инфраструктура.

Корупция и екология

Докладът на Transparency International тази година се фокусира върху опустошителното влияние на корупцията върху климатичната криза и разкрива тревожната връзка между високите нива на корупция и забавянето на ефективните климатични политики. По-голямата част от средствата, предназначени за борба с климатичните промени, са изложени на риск от злоупотреби, а липсата на прозрачност в управлението на тези фондове компрометира усилията за екологична устойчивост.

Индексът  подчертава, че милиарди долари, предназначени за финансиране на проекти свързани с климата, са изложени на риск от злоупотреби и кражби.

Зелени политики и инвестиции

България е част от редица европейски инициативи за справяне с климатичните промени и намаляване на въглеродния отпечатък. Средствата за екологични проекти идват основно от Фонда за справедлив преход на Европейския съюз чрез Плана за възстановяване и устойчивост, както и от национални фондове. Средствата са насочени предимно за подкрепа за енергийния преход, намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и стимулиране на възобновяемите енергийни източници, но при планирането, наблюдението и разходването им липсва всякаква връзка с мерки за управление на корупционния риск. При липсата на адекватни регулации и независим мониторинг рискуваме да попаднем в групата на страните, в които се злоупотребява със средствата и се прави просто „грийнуошинг“.

Глобални тенденции и мястото на България

Докладът на Transparency International показва, че повече от две трети от държавите по света получават резултат под 50, а средната глобална стойност на индекса остава непроменена – 43 точки.

Дания отново оглавява класацията с 90 точки, докато държави като Сомалия (9), Венецуела (10) и Сирия (12) остават на дъното.
В контекста на Европейския съюз България продължава да изостава в сравнение със средното ниво за стария континент, което остава около 62,33 точки.

Най-големите предизвикателства за страната остават борбата с безнаказаността, укрепването на институциите и повишаването на общественото доверие в управлението.

В световен мащаб, Индексът подчертава как корупцията подкопава глобалните усилия за справяне с климатичната криза. В страни като Бразилия (34) и Южна Африка (41) корупционните практики застрашават мащабни инвестиции в зелени технологии и устойчиво развитие. Освен това, корупцията в енергийния сектор продължава да е сериозен проблем в държави като Русия (22) и Азербайджан (22), което компрометира международните усилия за постигане на въглеродна неутралност.

Необходимост от спешни действия

„Трябва да се затвори кръга от закони, които са с антикорупционен характер и дават възможност на гражданите да бъдат чути като регламентирането на защита срещу т.нар. дела „шамари“ и извеждането на светло на лобистките практики в държавното управление. Без тези промени не можем да очакваме финансиране от ЕС, както и придвижване на членството ни в ОИСР.

В годините държавата отделя немалко средства за органите, ангажирани с борбата с корупцията, правната рамка еволюира, макар и под външен натиск, особено в областта на наказателното правораздаване и сме изправени пред все по-широките правомощия на антикорупционните органи. Резултатът от приложението е повече от съмнителен. Ако очакваме прогрес, то трябва да се работи там, където дефицитът е най-голям – организационната култура и развитие на кадрите.“, заяви Калин Славов, изпълнителен директор на Асоциация „Прозрачност без граници“.