Аеробиката определено не е сред най-популярните спортове в България, но години наред спортът дава сериозни постижения и носи медали от световни първенства за юноши, девойки, мъже и жени. Нещо, което доста от другите спортове не могат да се похвалят. Преди две седмици в Баку нашите представители се върнаха със златен медал от световното първенство в категория тройки (Дарина Пашова, Антонио Папазов и Тихомир Барутев), сребърен медал в индивидуалната категория (Дарина Пашова) и четвърто място в смесената двойка (Ана-Мария Стоилова и Антонио Папазов). Това беше първа титла от 17 години насам при мъжете и жените на световно по аеробика. Преди това всички състезатели, които станаха част от успеха бяха сред медалистите на световните първенства за мъже и жени. 

Антонио Папазов, Дарина Пашова и Тихомир Барутев след спечелването на световната титла

Години наред най-добрите състезатели в аеробиката се състезават в Пловдив. В Пловдив е и базата на българската аеробика. Димитрина Къндева и нейният клуб Аеробика АМД са в основата на успехите. Проблемите обаче са доста. Зала "Дунав", която се използва за база и на националния отбор по аеробика е прекалено малка. Надеждата е по-скоро да бъде готова новата зала "Дунав", в която да се преместят състезателите. Залата би трябвало да е готова до края на годината. Отборът не е олимпийски и това налага доста по-малко финансиране от останалите спортове. Министерството на спорта отпуска едва по 60 000 лв. на година. Самите състезатели не получават нито заплати, нито премии за успехите си и работят съвсем друго, за да се издържат освен това и учат, но въпреки трудностите и различните перипети успяват да донесат световни титли и слава за България. Самите състезатели казват, че няма нищо по-ценно от това да чуеш химна и да спечелиш златен медал за България. Това ги мотивира да продължат и не се отказват от целите си колко и трудно да е. 

В интервю пред TrafficNews Димитрина Къндева, която е председателят на Съюза по аеробика и президент на клуба Аеробика АМД, както и състезателите Ана-Мария Стоилова, Дарина Пашова, Антонио Папазов и Тихомир Барутев разказаха за това как се развива аеробиката в България и какво им коства да продължават и да не се отказват от това да продължават да се занимават с този спорт и да пишат историята на аеробиката в България.

Димитрина Къндева 

"Много случайно стартира. Аз съм бивш състезател по аеробика, но завърших за инженер по телекомуникации. Когато бях ученичка и студентка бях състезател по спортна аеробика. Преди това стартирах със спортна гимнастика. Спортът е сравнително млад в сравнение с другите гимнастически спортове. Тогава аеробиката стартира в много по-различен вид - не като сегашния. След като приключих състезателна дейност направих спортния клуб. От един - двама състезатели в малко пространство в Тракия нещата се случиха. Много е трудно да поддържаш един клуб и работиш денонощно. Трябва постоянно да се учиш. Трябва да си много отдаден и да имаш късмет. Много е важно да ти дойдат и качествени състезатели. Аеробиката се развива с доста успехи в България. Имали сме привили и отливи както във всеки спорт. В момента България е сред водещите сили в света в аеробиката. За съжаление в България е доста по-малко популярен спорт. Нашите състезатели са по-познати в света, отколкото в България. В последните 5-6 години се развиваме много успешно."

"Финансиране почти нямаме. Министерството на спорта отпуска 60 000 лв. на година. Те обаче остават толкова през годините, независимо от медалите. Има система, по която министерството отпуска средствата. Причината е, че не сме и олимпийски спорт, но въпреки водещите позиции в световните ранглисти и успехите и медалите, които носим за България това не се променя. Последният успех е преди две седмици световната титла от категория тройки от 17 години не сме имали световна титла в категория мъже и жени. Дарина Пашова завърши втора на индивидуално с равна оценка с първата, но правилника има изисквания първи да става този с по-добра оценка при изпълнение. Ана-Мария Стоилова заедно с Антонио Папазов бяха близо до медал също и завършиха четвърти. Световното първенство беше на много високо ниво все едно не бяхме спирали. След като почти две години нямаше състезания, това не се отрази въобще. Много са ни ценни тези два медала. Всичките ни състезатели са медалисти на световно първенство на юноши и девойки старша възраст. Имахме една дупка при мъже и жени, последните световни медали бяха през 2002г. в категория тройки и 2004г. в София в смесени двойки. Радваме се, че прекъснахме тази лоша тенденция. Имаме много талантливи деца в младша и старша възраст. Успехи се постигат когато имаш треньори, добра база и добра селекция на състезатели. Ние сме в залата от 23 години. Залата ни е дадена за стопанисваме от Общината. Всички подобрения по залата сме я правили ние. През 2013-а година Общината закупи настилка, която тренираме и до момента. С нея започнаха и успехите, без нея щеше да е невъзможно. Надяваме се скоро да стане зала "Дунав". Над 120 състезатели тренират в момента, но залата ни е малка и недостатъчна. Децата трябва да тренират между 7-8 в група и поне два часа. Само най-малките може да съберат до 12. До късно през нощта са тренировките. Имаме едноразови, двуразови тренировки. За състезателите е много трудно, защото те не получават хонорари и заплати за това, което правят. Те са невероятни професионалисти и когато имат цел няма какво да ги спре. Учат, работят, тренират. Имаме поставени цели и се надяваме да ги изпълним. Бих си пожелала здраве и да получаваме възнаграждение и оценка за труда, който полагаме. Това обаче не означава финансово възнаграждение, а това, което сме вложили да успеем да го видим в крайните си резултати и късмет. В спорта трябва и късмет."

Ана-Мария Стоилова

"Стартирах в аеробиката през 2009-а година заедно с моя партньор Антонио Папазов. Участвахме на турнира Пловдив къп. Много ни привлече самият спорт и това, че можеш да изразяваш себе си по такъв начин с музика, танцувални движения и комбинирано с гимнастиката, която двамата правихме от малки. Така стартирахме беше като любов от пръв поглед. Първите най-вълнуващи успехи бяха през 2012г. на световното първенство. Станах два пъти световна шампионка за час и половина. Сутринта станахме световни шампиони на двойка, а след час и половина станах и на индивидуално. Това беше нещо, което много ми помогна да продължа да се боря, да тренирам, да имам мотивация и да гоня по-високи успехи. Много е вълнуващо за нас, че можем да имаме нормална обстановка за тренировка с новата зала. В другите отбори няма сравнение. Те имат масажисти, има човек, който пуска музиката и те масажира докато си почиваш. През 2013-а беше важно, че след тези успехи беше закупена настилката, която ползваме и до днес. Защото преди това тренирахме на балатум. Хубаво е, че оставихме нещо и след нас. Жалко е, че трудът ни не се оценява. Защото полагаме много труд и много лишения. Ние освен, че тренираме трябва и да се възстановяваме. Спортистите се хранят и с по-специална храна. Няма никакво финансиране отникъде. С помощта на такси от залата се опитва нашата треньорка да събере пари, но те са недостатъчни. Надявам се бързо и скоро да се променят нещата. Ние сме вече на 24 и 25 години и трябва да се издържаме. Аз съм от спортно семейство и това нещо ме научи много. Винаги се боря до край. Винаги съм била състезател в спорт свързана с гимнастиката. Това е начинът ми на живот. Целта ми са световните игри догодина. Там най-вероятно ще приключим състезателна дейност повечето от нас. При жените може би е малко по-къса кариерата в аеробиката. Аз тренирам от четиригодишна и става доста тежко и за ставите. Бих си пожелала да приключа с едно удовлетворение от всичките години старание. И пожелавам на българските деца да имат по-добри условия. Ние сме много талантлива нация и можем да правим от нищо нещо."

Дарина Пашова

"Първоначално стартирах, след като майка ми ме записа, за да тренирам за здраве и беше доста случайно. Това обаче се превърна в страст. Това е нещо, което най-много обичам да правя в момента. Кара ме да се чувствам жива. Това е най-успешният ми избор в живота. Първоначално започнах да играя само индивидуално. Първите ми успехи бяхме в Австрия през 2010-а година, когато спечелих златен медал. Тогава много се зарадвах, че съм добра в този спорт и исках да продължавам да печеля. Това беше първият ми медал, защото не очаквах, че това въобще ще се случи. Мечтала съм си да печеля медали от световно първенство за мъже и жени, но не съм и представяла, че ще успя да спечеля два медала. Всичко, за което се готвих през всичките тези години си заслужаваше. Успях да докажа, че мога. Ние пишем историята на аеробиката в България и се радвам, че я развиваме. Тук е националната база на България и една нова зала ще помогне много на аеробиката в България. Налага се да работим, тренираме и учим. Наистина е доста трудно, но със спорта човек става доста по-организиран и това помага. Спортът е нещото, което държи огъня в нас запален. Тренираме средно около три часа на ден, зависи и кога сме на лагери или преди големи състезания тренировките са около 6-7 часа. Пожелавам си да бъдем здрави и да успея да предам на по-малките тази мотивация и отдаденост, която аз имам, за да могат да усетят това чувство, което аз изпитах и как човек се окрилява и да почувстват себе си в този спорт."

Антонио Папазов

"Започнах със спортна гимнастика и през 2009-а година с Ана-Мария Стоилова участвахме за първи път в аеробиката на турнира Пловдив къп. Имаше юбилей на всичките гимнастики. На това състезание видях какво е аеробика. От малък съм запален по музика, танци и артистични изяви. След шест месеца след като тренирах отидох на първото си световно по аеробика и това беше много добро начало за мен. През 2012г. аз и Ана-Мария завоювахме златен медал на световното в София. Това беше сбъдната мечта. През 2014-а година аз завоювах златен медал на индивидуално и на двойки спечелихме златен медал с Ани. Неповторимо и неописуемо беше преживяването в Баку и сме изключително щастливи, че успяхме да го реализираме. Участието ми в "България търси талант" беше един вид да покажа, че това, което обичам да правя не е само аеробиката, но и танците. Имаше включени елементи и от аеробиката. Трудно е да се задържиш толкова години на подобно ниво в аеробиката без заплата и финансиране. Когато си на световното и успееш да изиграеш съчетанието си успешно, качиш се на стълбичката и чуеш химна се чувстваш удовлетворен от това, което си направил. Толкова малко хора са успели да изпитат това удоволствие и съм щастлив, че ми се е случило. Тренираме в малка зала и часовете не стигат. Надяваме се скоро да е готова новата зала, в която ще имаме и повече място. Пожелавам си да сме здрави и да успеем да завършим спортната си кариера по начина по който искаме."

Тихомир Барутев

"Бях запален да прекарвам дълги часове пред компютъра. Майка ми реши да ме откъсне от заседяването пред компютъра и ме записа да тренирам аеробика, след като близо до нейното работно място имаше зала по аеробика. Беше ми интересно. Малко по-късно треньорите ме включиха във формация групи. Три месеца по-късно бяха на първото състезание в Пловдив и успяхме да спечелим бронзов медал.  Това беше началото за мен и дори не знаех какво точно е аеробиката и вече продължавам 12 години. Неописуемо е изживяването в Баку. Изключително много работихме затова. Работим много усилено и винаги сме се целили за златен медал от световно първенство. Беше изключително. През 2012 г. на световното в София за юноши девойки 12-14 години на индивидуално спечелих световната титла. И на европейските първенства имах много хубави моменти. Бяхме носители и на световната купа. Винаги си прекарваме добре, ние сме съотборници и приятели. Не е лесно да не получаваме заплата, защото е изключително трудно е демотивиращо. Ние обичаме спорта и искаме да се отдадем на него, но за съжаление няма финансиране. Трудно е и с намирането на работа, защото не можеш да отидеш при работодателя и да му кажеш няма да ме има един месец. Когато се връщам в Хасково помагам в залата и там получават пари, а тук в ПУ гледам да взимам стипендия. Това не е спорт, който да е популярен, липсват и спонсори - повечето спонсори предлагат екипировка, възстановяване, но не и пари. Трудно се намира финансиране за подготовка на състезание и да се подготвят и тренировъчните лагери. Ние няма как да получаваме месечна заплата, въпреки че постигаме много. България винаги е била една от силите на световната аеробика и от всичките големи турнири сме се връщали с медали. Пожелавам да сме здрави това е най-важното. Надявам се да завършим във всички категории с успехи на европейското през септември. И да завършим всяко едно състезание доволни и удовлетворени от това, което сме постигнали."