„Пътешественици“ е рубрика за пловдивчаните, които не се страхуват да тръгнат по пътя към неизвестното. За тях авантюрите и приключенията са начин на живот. Всяка седмица ви представяме по един пътешественик, посетил екзотична дестинация. Говорим с онези, които се престрашават да изследват далечни, по-малко популярни кътчета от земното кълбо и съпреживяваме с тях приключенията, през които са преминали. Следете ни, за да направите виртуална разходка до най-интересните места по света.  
 
 
 
Понякога напускаме границите на Пловдив, за да се запознаем с впечатляващи личности, които да допринесат за „Пътешественици“. Такъв е случаят със софиянеца Максим Минчев - един от онези пътешественици, за които изследването на непознатото и екзотичното е начин на живот. Посетил е над 140 държави на пет континента и има девет издадени книги. Като журналист с дългогодишна кариера и директор на Българската телеграфна агенция, той е увлекателен разказвач, с когото всяка среща е приключение. Отправяме се на едно такова в Пловдив, където Максим представи новата си книга, посветена на Намибия. 
 
 
 
- Ти си човек, който е обиколил половината свят. Как Намибия успя да те привлече?
 
- Обичам да изследвам по-малко познатите места в света. За нас, българите, Намибия е много слабо позната. Първо, защото е далеч в Африка и второ, защото е сравнително нова като държавно формирование. Пожелах да отида там именно заради тази неизвестност, заради нещата, които биха удовлетворили любопитството на всеки пътешественик. А и почетният посланик на България в Намибия е мой приятел. Днес той е тук с нас за представянето на книгата. От него научих най-интересните неща за тази държава, която е уникална като природа, уникална със своята фауна, със своите пустини, климат и най-вече със своите междурасови и междучовешки отношения - един образцов модел на съжителство.
 
 
 
- С какво Намибия се отличава от останалите екзотични страни, които си посетил?
 
- Преди всичко с разнообразието си. Веднъж стъпил там, можеш да се озовеш в националния парк Етоша, който гъмжи от слонове, хипотатами, лъвове, жирафи, а само след два часа да бъдеш в южната част, на брега на студения Атлантически океан, където има пингвини, тюлени, плуват китове и косатки. Не успях да видя всичко, което страната предлага - тя е десет пъти по-голяма от България, а е само с два милиона души население. Туристическата инфраструктура е отлично изградена, но атракциите са толкова много, че нямах физическата възможност да посетя всички тях в рамките на двуседмичния ми престой. Тук са и две от най-красивите пустини в света - Намиб и Калахари, за които разказвам в книгата.
 
 
 
- Кое те вдъхнови да напишеш книга за това пътуване?
 
- Марко Семов казва, че за да напишеш книга за една страна, трябва да прекараш там или две седмици, или да си живял в нея поне 7-8 години. Първият път ще я усетиш със сетивата си, а когато поживееш в нея, ще я усетиш с разума си. Така че книгата е за това първо мое преживяване. Всъщност тя е деветата ми книга за мои пътешествия. Самата Намибия е толкова различна от всичко, което съм виждал, че нямаше как да не посегна към писането. То е и част от моето ампоа. Бих искал всяка година да издавам по една книга, но заетостта ми не ми позволява. 
 
 
 
- Бяха ли ти тези две седмици достатъчни да се докоснеш до културата? Що за хора са намибийците?
 
- Категорично. В Намибия прекрасно съжителстват много различни племена. Общественият договор между бели и черни се спазва перфектно, което е в основата на успешния модел, въпреки дългата история на колонизация, геноцид и апартейд. Така че днес европейците живеят в мир с коренното население - бушмени, хереро, химба. Бушменските скални рисунки от 20 000 години показват доста високо ниво на цивилизация. Все пак да не забравяме, че Африка е люлката на homo sapiens. Разхождайки се по улиците на столицата, можеш да различиш племената - жените от хереро например носят рокли във викториански стил и много интересни тюрбани във формата на кравешки рога, а изумително красивите химба са голи до кръста, с тежки и обемни накити.
 
 
 
- Какво би посъветвал българските туристи, решили да се отправят към екзотичната Намибия? 
 
- Държавата е изключително уредена, абсолютно безопасна, много лесна за навигация и чувствително по-евтина от България. Разбира се, трябва билетите да се закупят навреме - най-удобните полети са от София до Истанбул, а оттам през Йоханесбург до столицата Виндхук, която е наполовината на Пловдив. Като цяло Намибия е дестинация по българския джоб. Даже доста по-достъпна от много от западноевропейските страни. Единственият проблем е ваденето на виза, което трябва да стане в някое от посолствата в Европа - в Белгия, Швейцария или Германия. Но за хората, които имат желание да пътуват, това не е пречка. 
 
 
 
- Коя ще е следващата ти дестинация и съответно книга, която да очакваме?
 
- Още не съм решил. Има един регион в Централна Африка, който искам да изследвам, но се колебая между него, Латинска Америка, високо в Андите или Северна Европа - Гренландия или Исландия. Но, живот и здраве, всяко нещо с времето си.