Скритите послания с  Красимир Куртев - Скъпи читатели на Trafficnews, добре дошли в рубриката! В поредното издание ще ви представя темата за скритото послание - Проклятието над диаманта Хоуп.

Според една от многото легенди се разказва,че проклятието екзалтира от мистериозния голям, син диамант, когато е бил изтръгнат (т.е. откраднат) от идола Бутахванта в Индия. Това проклятие сее нещастие и смърт не само за собственика на диаманта, но и за всички, които го са го докоснали. В продължение на 4 години аз изследвах в дълбочина въпросният диамант, позовавайки се на митове и легенди около него.

Мистиката е сериозна, защото все повече и повече се размножават различни версии на този прокълнат скъпоценен камък. Всъщност това е разбиване на даден код, знае се, че всеки минерал или кристал може да се кодира, този код е свързан с дванадесетте "Космически лъча", едно интересно послание от Джуал Кхул - Тибетеца.

Моята изходна точка при и по време на проучвания ми за диаманта Хоуп бе  Хермес Трисмегист . В някои артефакти Хермес Трисмегист е посочен като персонаж съвременен на Мойсей, съобщаващ на редица познавачи паралелна мъдрост. Всичко опира до една и съща база, така наречените скрижали донесени от Моисей от планината Синай, като послания на бога към юдеите, познати като десетте божи заповеди - повели.  Дали там за били "изсечени" десетте заповеди или нещо друго ще засегна тази тема на по късен етап.  По интересното е, че в много описания, въпросните скрижали са били, или от изумруд, или от сапфир.

Изследванията ми отчетоха , че всъщност е бил друг вид естествен камък. Библейският факт, че Моисей се връща втори път към планината Синай, след като счупва първите скрижали ме навежда на мисълта, че вторите скрижали са били изсечени от диамант. Почти всеки знае, че диамантът е лидер по твърдост от скалата на Моус.

През 1642 година, Жан Батист Таверние, френски бижутер, който пътува често, посещава  Индия с цел закупуване на скъпоценни камъни.

Таверние  е забелязал невероятното излъчване на синият камък в граден в челото на богинята Сита.  В мемоарите на един от участниците в тази експедиция, Марсел Ив,  се споменава, че Жан Таверние сам се изкачва до статуята и измъква синият диамант, който като карати е тежал 10 пъти повече от сегашният вид на диаманта Хоуп.

Според различни историци, минералолози и гематолози, божественият диамант е бил изваден от недрата на Колур, мина намираща  се в планината Голконда - Индия. Тази планина има своите спорни моменти, защото всъщност се смята, че е самата планина Синай от която произлизат и самите скрижали, петокнижието донесено от Моисей.

Непосредствено след тази експедиция,  Жан Таверние заминава за Русия със своите съекипници и бива разкъсан от диви кучета в тайгата. Това е и първото проклятие преписано на синия диамант. Спътникът и летописец, Марсел Ив описва, че група мародери извършват кражба на всичко в тялото на Таверние включително и на самият диамант отнет от челото (очите) на божеството Сита.  Интересно е и  описанието в което се разказва, че часове след мародерството пада гръм от небето и поваля смъртоносно човека, откраднал диаманта от мъртвото тяло на Таверние.

Докато е преминавал от ръце на ръце, при продажби, проиграване на хазарт, всеки един собственик на този син диамант е бил постигнат мистериозна смърт.  В историята има един изключително интересен момент, диамантът попада в ръцете на роднина на Таверние носещ същата фамилия и наследствен бижутер. Френския крал Луи XIV -"Кралят Слънце” купува от Таверние този диамант, като изисква от него да преработи диаманта във вид на колие. Така новосъздадения нарязан скъпоценен камък вече тежи 67 1/8 карата. В чест на Луи XIV диаманта получава официално титлата  „Синият”.

Кралският диамант  краси гърдите на Кралят Слънце, провиснал на дълга панделка около врата. Но не и за дълго. Луи XIV умира внезапно след появата на неуточнена и до днес смърт. През 1749, Луи XV правнук на Луи XIV, заповядал на короната да се направи украса за Ордена на Златното руно, като се използва син диамант и Cot deBretagne (голям червен шпинел, считан по онези време  за рубин).  И отново мистериозна смърт, за Таверние (втори) Луи XV, Мария Антоанета и още,  и още мистика и проклятие от въздействието на синия диамант.

По време на Френската революция кралските бижута - перлите в короната (включително синия диамант) са взети от кралската двойка, след като те се опитали да избягат Франция. През 1791. бижутата са били поставени в Garde-Meuble, но не са били добре охранявани. От 12 септември до 16-ти Септември, 1791 г. Garde - Meuble многократно е бил ограбван. Крадците така и не откриват синия диамант. Говори се, че диамантът е бил хвърлен в Ламанша, съществуват някои доказателства, че синия  диамант изплува на повърхността в река Темза -  Лондон. От 1813 до 1823 година, диамантът- проклятие е бил собственост на бижутера Даниел - „Daniel Eliason”.

Синият диамант, който се появява в Лондон, се оценява на 44 карата. Има някои исторически доказателства, които показват, че крал Джордж IV на Англия е закупил  синият диамант от Daniel Eliason . И отново необичайна смърт. След кончината на крал Джордж IV диаманта е бил продаден на индийски аристократ, който почива от инфаркт, защото внезапно цялото му състояние потъва и индиеца не е могъл дори да изплати дълговете си.

Предполага се, че през 1939 г., или  по-рано, Синият диамант вече е  притежание на Хенри Филип Хоуп, и така името вече е променено на „Hope Diamond-Диаманта на Хоуп” е взела името си. Отново следват  мистериозни случаи на смърт, така синият диамант се оказва в "Музея по естествена история" при Смитсоновия институт във Вашингтон. Диамант, който никой няма желание да закупи.

 

Подбрал и изготвил за всички читатели на Trafficnews.bg от езотеричния и астрологичен анализатор и Красимир Куртев - Doctor Honoris Causa.