"Скритите послания с Красимир Куртев“ - Скъпи читатели на Trafficnews, добре дошли в рубриката! В поредното издание ще ви представя темата за - Таро - 78 стъпала към мъдростта.

Съществуват много таро легенди, ще ви предоставя първата легенда. Легендата е повече от романтична, която разказва за оцелелият мъдрец от потъналата Атлантида.

Как да надникнем в бъдещето с гадателските карти таро?

Твърди се, че от потъващата Атлантида се спасил само един човек и той бил от най-ерудираните. Мъдрецът успял, преодолявайки неимоверните трудности, с които се сблъсква всеки корабокрушенец, да се добере до Египет. Тук той решил да разкрие на жреците цялото древно познание на потъналия континент.

Те останали поразени от неговите познания и решили по някакъв начин да ги закодират, за да не бъдат те опорочени и окаляни от плебеи и варвари.

Според преданието с тази сложна задача се заел най-вещият от тях – легендарният Хермес Трисмегистус, смятан и до днес за един от най-големите окултисти за всички времена.

За всеки раздел от знанието Хермес създал специфично изображение, което гравирал на отделен златен лист. В крайна сметка жрецът успял да приюти древното познание върху 78 златни листа, наречени по-късно “Изумрудената книга”.

Съхранявали я в главния храм, охраняван денонощно от многобройна стража. С течение на времето започнали да правят секретни преписи от нея. Така именно възникнали 78-те карти “Таро”. Те били придружавани от съответните пояснения към тях. Окултистът Геблен смята дори, че към “Изумрудената книга” е съществувала друга, която представлява нещо като ключ към нея. Това според него е небезизвестното произведение “Книгата на Тот”. Аз съм склонен да се съглася с Геблен, защото съм запознат с “Книгата на Тот” и може би един ден ще я направя достояние на българската културна общественост.

Един от пионерите на психоанализата, швейцарският психиатър Карл Густав Юнг смята, че легендите около “Изумрудената книга” са създадени от френски и английски езотерични общества в края на миналия век. Тези схващания не попречили на Юнг да използува картите Таро в своята практика. С тяхна помощ той изучавал непроучените кътчета на човешката душа или както Юнг ги нарича, “неосъзнатите архетипове”.

Съществуват документи, които ни дават по-реална представа за произхода и разпространението на тези загадъчни карти. Хронистът Ковелуцо ги описва още през 1379 година. Великият Карл IV забранил с декрет всички хазартни игри. Картите Таро обаче не се споменавали в този декрет. Нещо повече, в архива на Френската национална библиотека се намират 17 оцелели карти от една колода, принадлежала на същия Карл IV и рисувана лично от него.

Освен това е известно, че през XV век карти Таро били сътворявани за италиански и френски благородници.

В библиотеката на Пиърпонт Морган в Ню Йорк могат да се видят 35 карти от една колода, създадена през 1484 година. Тези карти принадлежали на кардинал Асканио Сфорца (1445 - 1505).

Няколко думи и за самите карти

Колодата се състои от 78 карти. Различаваме т. нар. “големи аркани” - 22 на брой, както и “малки аркани”, чийто брой възлиза на 56. Големите аркани, наричани още “емблематични” или “козове”, съдържат 21 номерирани карти (от I до XXI) и една без номер - “нулата”, позната под наименованието “Шут”. Впрочем думата “аркан” произхожда от латински и означава “тайнство”.

56-те малки аркани включват четири основни символа или както ги наричат днес - “цвята”. Това са: мечове (днешните “пики”), жезли (“спатии”), бокали (“купи”) и монети (“каро”). Всеки символ съдържа 14 карти, които до голяма степен наподобяват съвременните.

За Таро е писано много. Книга на тази тема е написал и прочутият Папюс (псевдоним на Жерар Анкос), който се счита за най-големия окултист на миналия век. Той бил придворен ясновидец на Николай II. От руския царски двор бил прокуден чрез интриги и инсинуации от небезизвестния Распутин, който след това заел неговото място. Папюс ни е завещал книгата си “Марсилското Таро на циганите”, която издал през 1889 година.

Известният английски окултист Артър Едуард Уейт създава не само своя собствена колода, но и написва пояснителен текст към нея, известен като “Картинен ключ към Таро” (1910).

Картите Таро с основание се смятат за предшественици на съвременните карти за игра, но за разлика от тях Таро се използуват единствено и само за гадателство и предсказания. Изображението на всяка карта има символично значение.

Малките аркани са изцяло подчинени на четирите основни елемента. При гадаене с Таро могат да бъдат разтълкувани основни моменти от живота на човека. Картите могат да се подреждат и тълкуват като отделни етапи в развитието на личността. Съществуват различни системи за разбъркване, сечене и подреждане на картите. За най-ефикасните от тях ще стане дума в последната глава на този трактат. Важно е обаче винаги едно - възможността да се надникне в бъдещето или да се намери отговор на даден въпрос.

Един от най-лесните, но и най-несигурни методи е подреждането на картите в група от седем под формата на голямо римско V. При многото възможни комбинации едва ли трябва да смятаме окончателното подреждане за случайно. Гадателите говорят дори за намесата на една по-висша сила, присъща само на гадателските карти Таро. Други смятат, че голяма роля играе нашето подсъзнание, което разполага с далеч по-големи възможности от съзнанието. Именно подсъзнанието ръководи ръката ни, която разбърква картите така, че в крайна сметка да изтеглим или желаната, или необходимата карта.

Ясно е, че не бива и за миг да подценяваме изкуството да се разтълкува правилно дадена комбинация. Символите са толкова многозначителни, че понякога тълкуванието се превръща в решаване на истински ребус.

Накрая искам да споделя и някои лични впечатления. Ако астрологията например е стройна и ясна научна дисциплина, картите Таро си остават една голяма мистерия. Човек не може да си обясни по рационален път скритите сили и механизми на тези картончета. Картите като че ли са доста неспецифичен стимул за подсъзнанието. То едва ли може да направлява разбъркването им, но провокирано от символичните изображения, то търси и намира възможно най-смислените отговори.

Така или иначе през всичките години Таро никога не ме е лъгало. Нещо повече, картите винаги са били най-верният ми съветник в заплетени и сложни ситуации. Предсказаното от тях винаги се сбъдваше... Колкото и неприятно, и нежелателно да беше това понякога.

С други думи, струва ми се, че всеки, научил се да борави с Таро, се сдобива с инструмент, който може да надникне в близкото и по-далечно бъдеще. Нещо, за което, уверен съм, всеки човек мечтае.

Картите, с които ще ви запозная в този трактат, са сътворени от споменатия по-горе окултист д-р Артър Едуард Уейт (1857 – 1942) в сътрудничество с художничката Памела Коулмън Смит. В наши дни те се ползуват с най-голяма популярност и са известни под името “Райдър Таро”. Символиката им е доста ясна - нещо, което облекчава безкрайно гадателя. Или както е казал самият Уейт, “Таро е символика: всички други езици и знаци са му чужди.”

Приведените значения на картите са изцяло съобразени с фундаменталния труд на д-р Уейт “Картинен ключ към Таро”, издаден през 1910 година в Лондон. Близо едно столетие точно това разбиране и тълкуване на Таро издържа проверката на времето. Попаденията са много точни. Разгадаването на бъдещи събития е поразително недвусмислено, а отговорите и на най-заплетените въпроси се намират сравнително лесно.

Трябва да се има пред вид, че картите Таро не дават еднозначни отговори от вида на “да” или “не”. За да може човек да надникне с тяхна помощ в своето или в чуждото бъдеще, той трябва да се запознае с различни, понякога доста сложни системи на подреждане. На първо място, тук ще спомена метода “Келтски кръст”. При този метод се използват всичките 78 карти. Струва си да опитате да разчетете скритите послания кодирани в рисунките на картите Таро, защото един друг голям изследовател на тези карти е казал: “Таро е огледало на нашата съдба...” Никога не забравяйте това!

Има, струва ми се, и още нещо, което не бива да забравяте. Седемдесет и осемте карти Таро не са нищо друго освен 78 стъпала към мъдростта.