Група за взаимопомощ за хора, които имат зависимост към хазарта, е започнала да функционира в Пловдив. 

База и вдъхновение за създаването ѝ се явява Христо Щерев. Неговия афинитет към игралните зали и контактът му с д-р Десислава Безинска-Шеинкова се оказват ключови за създаването на един същевременно добре познат модел на Запад и малко разпространена практика у нас - групите за взаимопомощ. 

"Бях комарджия преди и благорение на д-р Шеинкова се "излекувах". Сега искам да помогна и на другите да постигнат същия успех", разказа за TrafficNews.bg Христо. Той не е стъпвал в казино от няколко месеца, което е своеобразна победа над желанието за залагане.

Какво обаче стои зад хазартната зависимост и защо е така трудно преборима? Какво е породило създаването на група за взаимопомощ и кой може да открие подкрепа и да се освободи от пороците чрез нея? 

За да получим отговори на тези въпроси, разговаряхме с психоложката и преподавателка в Югозападния университет "Неофит Рилски", д-р Безинска-Шеинкова.

- Д-р Шеинкова, как се зароди идеята и кога започна да се сформира групата за взаимопомощ на хора със зависимости? 

- Идеята за сформиране на групата за хора със зависимости дойде в началото на лятото. Работя с Христо от известно време, тъй като той иска да се отърве от пристрастието си към казината. Един ден той ми се обади с думите "Ти не можеш да ме разбереш, защото не познаваш онова чувство, което казиното ми дава! Ти не знаеш какво изпитвам в момента, за да ме обвиняваш".  Аз му обясних, че не го обвинявам, но му признах, че наистина не знам какво чувства, тъй като аз никога не съм изпитвала нуждата да отида на казино. По време на този разговор си дадох сметка, че много по-голяма ползва би имало да срещна хора, които се борят или са имали зависимост към хазарта, отколкото да му давам съвети за това какво е хубаво и какво не. Ако самият той бъде пример за някой друг и разкаже за своя път, ако друг му посочи своите премеждия по време на освобождаването от зависимостта, така със сигурност ще има много по-голям стимул да се вземе в ръце. 

- Групите за взаимопомощ са типичния Западен модел, в България обаче сякаш не са разпространени толкова... На какво се дължи това? 

- Според мен това се дължи на факта, че за българина все още е табу да се говори по някои теми. "Да не ме чуят хората, да не разберат съседите" - това е вечният страх - да не разбере никой какъв проблем имаме. Всичко трябва да остава затворено зад вратите на дома. Всъщност хората на Запад са установили много отдавна, че споделената болка е половин болка и че правилният начин е някой, преминал през този проблем, да ти покаже по-прекия и лек път. Ние все още робуваме на стереотипа "Всичко да си остане вкъщи", таим проблемите си и ги пазим ревностно за себе си. 

- Какво е характерно за хазартната зависимост? Свикнали сме да разглеждаме като проблематични алкохолизма, наркотичните зависимости, а лотарията да бъде нещо... "съвсем нормално". 

- Групата за взаимопомощ стартира с идеята за хазартна зависимост, тъй като при мен идват още няколко души, които имат проблем със залагането, на които за щастие успешно сме помогнали. Някои от тях не са стъпвали в казино от година-година и половина, което е огромен напредък. Хазартът е най-трудната за лекуване зависимост, затова започнах с нея. Ако за наркозависимостта и алкохолната зависимост има клиники, в които се прилага медикаментозно лечение, имплантират се чипове и т.н., то за хазартната няма "лекарство". Това е само психическа зависимост, а тя е изключително трудна за преодоляване, тъй като зависи само от теб самия. 

Тя е изключително специфична и обикновено хората не разбират какво дава тази зависимост. Те си мислят, че хазартно зависимите личности отиват в казиното, за да играят. Не играта е център на хазартната зависимост, тя замества други неща. В казиното клиентът е поставен в центъра на вниманието, носят му безплатни питиета, обгрижват го, получава специално отношение, карат го да се чувства важен, получава бонуси - възнаграждения. Те получават много повече от самата игра. Ако например един човек е пренебрегван в рамките на семейството му, отивайки там той се чувства като най-специалния. Това е един вид заместител на социално неудовлетворение. Редовно тези хора имат социален проблем, който се опитват да игнорират в казиното. Зад пребиваването в казино никога не е скрита само желанието от спечелване на бързи пари, не е просто това. 

Винаги правя аналогии с отказването на цигарите. Препоръчвам преди някой да започне да отказва цигарите да види какъв проблем има, да търси решение и чак тогава да действа. 

Пороци пълнят държавната хазна: Пловдивско казино плаща 1,4 милиона данък на годинаВижте как се движи бизнесът с игрални зали

- Не мога да не отбележа, че казината в Пловдив, а и в цялата страна, продължават да се роят и въпреки рестрикциите за реклама, сякаш се намират хибридни пътища за лансирането и натрапването на игралните зали, на билетите за лотария, които според мен не са по-различни? Според вас трябва ли да има някаква по-стриктна държавна политика по ограничаването на хазарта, предвид че създава сериозен проблем за мнозина ?

- Според мен трябва да се направи нещо по въпроса. Без да навлизам в разкриване на казуси, мога спокойно да ви кажа, че има огромен брой хора пристрастени към билетчетата от Държавната Лотария. Заради рекламата се получава лавинообразна истерия - излъчват постоянно по телевизиите колко прекрасно и достъпно е, колко много хора печелят, и хората са готови да купуват още и още билетчета. Трябва много да се внимава с промотирането на този вид "докарване на доходи", защото да се наслагва идеята, че можем да си играем и да си търкаме билети и без да работим да печелим достатъчно, е изключително вредно. 

Работила съм с жена, на която цялата заплата отиваше за билети, друго не правеше. Семейството й се разпадна и чак тогава тя разбра, че има проблем и има нужда от помощ. Лотарията предизвиква зависимост, която никак не е за подценяване, заедно с посещенията на игрални зали и казина. 

- Като професионалист психолог, какво бихте посъветвали човек, който има зависимост, тоест осъзнал е проблема си, но се колебае какво да предприеме, за да се опита да се освободи? 

- Трябва да потърси специализирана помощ. Нека потърси психолог, да разговаря с него. Все още няма закон за психологията, нещо за което се борим да бъде въведено, което затруднява до някъде бързото ориентиране към кадър. Но все пак има специалисти, към които да се обърнат хората в нужда. Да поговорят, да се информират за пътищата, по които може да разрешат проблема си. Има различни организации за всички видове зависимости, където също може да им бъде оказана помощ. Проблемът е, че някои от тях залагат повече на негативизма - нещо, към което хората имат бариери. "Това, което правиш, е лошо" е констатация, която не помага, а резервира човек със зависимост. Много по правилната методология е да се разговаря, да се обясни, че може проблемът да се регулира, да се правят малки стъпки, да се търси път към решение, което да произлиза повече от човека, но без да бъде притискан и съден. Тоест първо трябва да се направи консултация и после да се търси индивидуален път за преодоляване. Иначе попадаме в схемата на картинките на цигарите - скриваме с табакера и продължаваме да пушим. 

- Пътят към "излекуване" самоконтролът ли е? И как той ще се породи в групата за помощ и взаимопомощ?

- Външният контрол при хазартната зависимост не помага. Ако лишите човек от пари, ще открадне и пак може да отиде на казино. Въпросът е да намери начин сам да контролира себе си, защото при паричните ограниченият пътят до затвора е много кратък и бърз, а има и доста по-тежки случаи. 

Като психолог мога да опитам да разбера и да помогна, но само преживелият едно състояние може да се приближи близо до хората със същия проблем, да покажат съчувствие, емпатия, истинска загриженост. Хората преминали през зависимост могат да бъдат добри ментори и да помогнат за развитие на този самоконтрол, както и да помагат в случай на разколебаване. Групата ни е тясносформирана за момента - около 4 души се събираме в помещение в Пловдив. С Христо решихме да създадем и група във Фейсбук, където човек може да се свърже с нас, да ни пише и да ни разкаже историята си, след което да се съберем и да обсъдим нещата заедно. Инициативата стартира като група за подкрепа на хора с хазартна зависимост, но и хората с проблеми с алкохола или цигарите също могат да заповядат.