Гроздан Караджов е роден на 14 декември 1966 г. в гр. Стара Загора. Завършва Първа английска езикова гимназия в София и право в СУ "Св. Климент Охридски". Активен участник в студентските протести през 90-те години. Работил е във фондация „Отворено общество“, бил е главен секретар на Комитета по пощи и далекосъобщения, главен секретар на Министерство на транспорта и съобщенията и председател на Съвета на директорите на БТК. Народен представител от Реформаторския блок в 43-ото НС. Избран от 47-ото НС за заместник министър-председател по регионалното развитие и благоустройството. Женен, с четири деца. Учредител на фондация "Светът на Мария". Участва в дарителски каузи, свързани с подкрепата на хора с интелектуални затруднения, бежанци, изоставени и бездомни животни. Владее английски и руски език.

-Г-Караджов,  изборите са след броени дни. Какви са настроенията при вас и „Има такъв народ”? Един от слоганите ви е „сами срещу всички”. Защо се получи тази ситуация?

-Ще започна от слогана. Той е „сами срещу всички”, но „заедно с вас”.  Всъщност това е противопоставянето, което се случи с нас, че говорейки истината, казвайки фактите на хората такива, каквито са, станахме неудобни на всички в коалицията. Те искаха да векуват на своите си места. Видяхме, че „Промяната” не работят за хората. Надуха инфлацията с неумелите си управленски действия. Това е най-меката дума, която мога да кажа. Начинът, по който управляваха бюджета, бе някаква „харвардска иновация”. Но тя подложи на експеримент с много лош край българските граждани. Когато излязохме от коалицията, може би първи аз станах и показах дефицита, че надхвърля 3.9 милиарда лева. Всъщност тогава извиках : „Царят е гол”.

Всичките тези обещания за тунели, за мостове, за магистрали, за скоростни пътища, за железници… Това се оказа един огромен балон, който не само че не можеше да отлепи от земята, а към него вече бяха привързани баластите на много, много дългове.  Резултатът е  сегашната инфлация, която надхвърля 18%. Всичко това щеше да падне и върху  ИТН, ако ние си бяхме премълчали.

Да, в моето министерство имаше достатъчно средства, за да продължим да си бутаме проектите за тази година. Но нямаше как да премълчим лошото управление на бюджета. Нямаше как да премълчим, че нито един от стратегическите обявени и обещани проекти няма да се случи. Нямаше как да премълчим, че се изсипват милиард над милиард всеки месец за помощи на бизнеса, болшинството, от които бяха фирми със свръхпечалба.  В същото време хората си плащаха олиото, ориза, захарта и други стоки от първа необходимост на двойни цени.

Ето така се дадоха 6 млрд. на фирми без никаква селекция, а съответно това не произвежда продукт. Тоест средствата не бяха вложени в мостове, пътища и неща, които да вдигнат икономиката и регионалното развитие,  а това възбуди инфлацията . Неслучайно Франция е с 6.8% инфлация.  Там цени на ориз, захар, олио и хляб не са вдигани от 4 години.

У нас гражданите сами станаха свидетели на какъв ценови шок бяха подложени и те биваха ограбвани ежедневно с необоснованото вдигане на цената на бензина. Нищо не ни предизвикваше и това да лъжем, че няма да купуваме газ от „Газпром”, а в същото време да се плаща с 30% отгоре чрез посредници.

-Добре,  другият логичен въпрос, е след като вие изнесохте информация за тези неща, БСП и Демократична България къде бях този момент, защо не казаха нищо?

- Мисля, че гражданите трябва да дадат ясен отговор на този въпрос на настоящите избори. Да,който казва истината, сякаш в първия момент е най-лошият. Едва ли не той предизвиква тези събития, но все си мисля, че за този месец и половина хората отрезвяха,   мътната вода се оттече вече, и по-бистро се вижда кой е бил прав.

Ние ще продължим да говорим истината, въпреки че ни упрекват, че едва ли не сме били сваляли правителства. Ще кажа, че правителства, които работят срещу интереса на хората и на българските граждани,  отново ще бъдат сваляни, защото нашето призвание е да казваме истината и нашата отговорност не е само пред хората, а и пред закона.

-Единият път е този, който е отричан от вас и от останалите политически сили – т.нар. връщане на модела ГЕРБ. Вторият път вие го нарекохте неуспешен експеримент. Кой е третият път,  по който трябва да тръгне държавата?

-Пътят, по който трябва да върви държавата, е пътят на съгласие. Мисля, че гражданите очакват от нас да намерим съгласие помежду си, въпреки противоречията си. Това изключва модела ГЕРБ и ДПС. Естествено, ние коалиция с ГЕРБ и ДПС няма да направим -  това трябва да е ясно. Но останалите субекти, когато се разпредели тежестта ни в парламента от народа, трябва да търсим съгласие по между си. В името на хората, в името те да посрещнат зимата без страха за топлото, без страха за светлото,  без страха за покачващите се цени.

Следващото правителство и парламент са призвани да се преборят със спекулата и картелите, защото част от повишените цени се дължат и на това, че не се справи предишното правителство със спекулантите и с картелите в енергийната сфера.

Нов парламент трябва да удари с цялата си сила и през регулаторните и контролните органи върху онези, които умишлено задържат стоки или фалшифицират разходи през офшорни фирми, за да вдигнат цената на енергията.

-Очертахте основните субекти в следващия парламент, като един от тях е именно „Продължавам промяната”. Смята ли те ли, че са по-мъдри и са готови, на такъв тип съгласие, за което говорите вие?

-Към днешна дата личи, че не са. Те говорят за червени линии, че няма да преговарят с „Има такъв народ”, че Слави бил най-голямата им грешка, сякаш говорим за някаква любовна афера и за някакъв парапет.

Тук става дума за бъдещето на хората,  за непосредственото бъдеще, за цените, на които си купуват хляба, цените, на които ще плащат бензина. Нямаме право да чертаем червени линии, но ако те са избрали този път – нека да е ясно и кой носи вината, ако не се случи това съгласие, за което аз апелирам.

-Вие сте водач на листата в Пловдив, какви са Ви наблюденията за последния един месец от града? Какви са проблемите, които споделят хората в срещи с Вас?

-Първият най-голям проблем  е ценовият шок.  Това, че ежедневно хората биват ограбвани и не виждат държавата къде е. Няма я защитата от развилнелите се спекуланти и от тези безскрупулни енергийни картели, които всеки месец измислят нови и нови цени.  Хората виждат това и го споделиха.

 За мен решението е в подновяване на състава на КЗК и КЗП, които трябва да направят реални проверки.Също и в агенциите по храните и горивата, тук държавата трябва да удари с цялата си сила без да се пускат чадъри над никоя фирма или лице.

Другият проблем, който ми казваха е, че с уж повишените си пенсии те не могат да купят и половината от онова, което са си позволявали преди, защото инфлацията на хранителните продукти е над 30%.  Това символично увеличение на техните пенсии, което естествено те посрещат с добра дума,  е абсолютно недостатъчно, за да преживеят зимата. Това е друг проблем, с който ще трябва да се заемем . 

Това, което виждам като пловдивски проблеми, са като на всеки голям град  - чистотата, трафикът, презастрояването,  но видно – нито държавата, нито местната власт решават тези проблеми.

Бях шокиран, когато видях сметището в Шекер  махала, което  обгазява и целия град.   Не може в държава членка на Европейския съюз, Културна столица на Европа и културната столица на България, да има подобно отношение и зони. Не по-различно е състоянието в Столипиново и други квартали, които не са т.нар. „етнически”.

В края на краищата между центъра на Пловдив и тези бунища, миризливи, пушещи, подгизнали целите с неясни течности, има едва няколко километра. Такъв контраст е характерен за латиноамериканските страни, където имаме фавели и луксозен център.

-  На един от брифингите в Пловдив обявихте, че искате да изградите изцяло  ново трасе на пътя Пловдив – Смолян? Докъде е стигнала идеята и кога може да се реализира тя?  Този път е свързан с други два проекта, които  се чакат от десетилетия в Пловдив – новия лъч на Околовръстното и неговото удвояване. Вие  подписахте два от договорите – за СМР по първия обект и за проектиране за разширяването на сегашното трасе. Кога реалистично  може да се случи това? 

- Околовръстно шосе е отдавнашна болка на пловдивчани, но по тази линия мисля, че мога да спокойно да кажа, че съм на страната на Пловдив,  защото  положих неимоверни усилия за тези проекти. Разговарях с депутати от всички парламентарни групи, тъй като всички бяха заинтересувани за този най-важен за Пловдив стратегически обект. Подписах договора както за проектирането за удвояването  на Околовръстното от Асеновградско шосе до АМ „Тракия”, така и за  изграждането  на новия лъч между Скобелева майка и Асеновградско шосе.   Мога да кажа, че оставих и своята чертичка в него.

По мое настояване АПИ промени проекта и той се увеличи до път с габарит 27, който да има и локални платна. Очевидно е, че и държавата, и общината са проспали бурното индустриално развитие на Пловдив, където буквално никнат нови и нови предприятия.

Няма как целият този трафик да се поеме от простото асфалтиране на Околовръстния път. Необходимо е да се отиде на голям габарит -  магистрален,  защото Пловдив става естествена пресечна точка както на трафика от София към Истанбул, така и от София към Бургас, но и на движението, което тепърва ще търси проход – от юг към север. Двете най-близки и стратегически пристанища на Пловдив са Солун и Александруполис. Оттам има милиони тонове товари, които ще се превозват към Европа и ни липсват тези магистрали север-юг.

Ето защо, също по мое лично разпореждане,  след разговор с експерти, оставихме да се проектира и да се разработва нов скоростен път от Пловдив до Смолян. Оттам през Гърция  и да  стане естествената връзка с тези 2 пристанища. Реално това би било и най-важният стратегически обект след Околовръстния път на Пловдив, който АПИ трябва да започне, но той трябва да бъде определен  и като национален стратегически обект.

- Вторият голям проблем освен пътищата, които са естествено кръвоносните съдове на страна, това е ВиК инфраструктурата. Нещо, за което също говорихте немалко като регионален министър.  Пловдив има един проект, който е на 70 години и трябва да снабди града с вода от язовир Въча, но там нещата отново са в начална позиция. Какво трябва да се направи там?

-Това, което заварих, е два неуспешни опита да се рестартира нещо по този проект. Той е бил разработван още по времето на социализма.

Когато се запознах от експертите и съветниците с този проект, разбрах, че спешно трябва да започне по няколко причини.  Първо,  водата в Пловдив е чиста за пиене, тя покрива минималните стандарти, но както и пловдивчани казват:  „не ни е хубава водата” и то наистина се усеща.  Причината е, че тя има доста високо съдържание на нитрати и това е абсолютно нормално, когато чрез помпа  се взима от карстови извори, а отгоре имаме огромни площи обработваеми земи.

Проблемът е за цялата област, отделно имаме случаи като в Брестовица. Там казусът е пред решение, като на  ниво министър  беше разписано от мен да се премине към проектиране на новото водовземане, което да няма манган в него.  То е намерено и трябва допълнителна инвестиция във водопроводите, защото те са компрометирани от мангана във водата.

Реализацията на проекта е важна, освен за водоснабдяването на Пловдив и за други населени места. Има такива, където почти няма чиста вода, а други има режим, и поради тази причина трябва да се търсят други по-чисти източници, в случая - планински.  Третата причина е, че Хасково се намира в още по-лоша ситуация от гледна точка на водоснабдяване. Там има няколко населени места около града, които получават вода с алфа радиация.

Когато даваме пари от държавния бюджет за капиталови разходи, трябва да търсим дългосрочни решения за 100 години напред. Както между другото е  Рилският водопровод за София, който е близо стогодишен и никой не смята и да го закача. Това е най-доброто, което някой някога е правил.

И тук по същия начин за Пловдив за Хасково е разглеждана деривацията Доспат- Въча. Тази деривация е изключително актуална поради тези 3 причини, които изброихме и поради още две.

Първо, водата в Пловдивско се взима помпажно. Тоест ние хабим много електрически ток за това да я извадим от недрата на земята и след това за помпи, които да я нагнетят да стигне до Пловдив. Оттам нататък има нови помпи, които да я разведат до всички останали квартали и  до всяко едно жилище. Това са стотици хиляди левове, платени за електрически ток ежемесечно.

Деривацията от Въча вече дава възможност тази вода да се придвижва гравитачно , като  се проектират определени падове. На тях ще се поставят генератори на електрическа енергия. С други думи операторът ВиК  -Пловдив ще може да продава ток на електропреносното дружество и да си купува ток от него за нуждите, но той рязко ще намали нуждата от помпи за изпомпване вода. Старите помпи щ се сменят с нови екологични, които използват по-малко ток.  Отделно може да се сложат фотоволтаици, които да се инсталират  в сервитутата на съоръжението.

Ето ви пет причини за този проект, които са изцяло в съответствие със зелената сделка, изцяло в съответствие с изискването на Европейската комисия за нови норми на чистотата на водата и изцяло в полза на гражданите и на Пловдив, и на Хасково. Трябва политическа воля обаче проектът да стане национален.  И най-дългата инвестиция започва с една крачка, трябва да се намери политикът, който да я направи.

- Предупредихте наскоро, че Пловдив е застрашен от бедствие заради непочистеното корито на река Марица. В момента крайречието е истинска джунгла  и  на практика то се е превърнало в „най-големия” парк в града. Това обаче крие своите рискове. Какви са те?

- Наводненията в Карловско и в пловдивските села имат своите обяснения  и те не са, че природата си отмъщава,  напротив.

Става дума за нехайство и неизпълнение на задълженията на държавата и местната власт. Допуснали са незаконна сеч, която се вижда от снимките на хеликоптерите, не са почистени коритата на реките, на деретата и на каналите на напоителни системи.  Това очертава и кръга на виновниците, на които би трябвало да им се потърси сметка.

Възниква въпросът, ако такава висока вълна поради същите причини стигне до Пловдив, какво ще се случи с прораслата джунгла? С такава сериозна тропическа джунгла, която са си отгледали пловдивчани и управата. Ще стане това, което се е случило и нагоре. Ще се заформи центрофуга с трупите и откъснатите дървета и вместо в дворове и къщи, ще се блъскат в мостовете, а те от своя страна може да подадат.  Трябва да се прочисти коритото и  да стане достатъчно проходимо.

Също така цялата останала площ трябва да се облагороди, за да могат пловдивчани да ползват реката и да имат достъп до нея, а не този тип джунгла, каквато е в момента. Всъщност, реката дава възможност на Пловдив да се превърне в нещо различно.  Пловдивската управа, с помощта на финансиране от държавата, трябва да оправи бреговете на реката, да станат обитаеми от хората за спорт, за възстановяване , за отдих.  Реката за Пловдив е това, което е морето за Бургас. Може да стане прекрасно място.  И тук стигаме до воля и смели политици .

„Има такъв народ” са с номер 19 в интегралната бюлетина.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!