Адвокат Георги Колев официално влезе в надпреварата за кмет на Пловдив. Той ще е първият кандидат за кмет от ЗС „Александър Стамболийски“ в Пловдив от последните три мандата насам, откогато партията трайно се настани в местния парламент под тепетата. Жоро Колев е 12 години общински съветник, адвокат, бизнесмен.Кандидатурата му определено изненада мнозина, като той е единственото ново лице, което влиза в тази надпревара, от досега обявените кандидати.
-Г-н Колев, вчера обявихте, че влизате в надпреварата за кмет на Пловдив. Дълго ли обмисляхте това решение и имаше ли някакъв катализатор, който Ви тласна към него?
-Аз съм общински съветник 12 години, адвокат съм повече от 22 години, няма как това да не е дълго обмисляно решение.Човек да се впусне в такава надпревара, той трябва да съзнае плюсовете и минусите и да е сигурен и спокоен, за да излъчи тези послания към хората, които са важни, както за него, така и към семейството му и пловдивчани.
Катализатор на това решение беше, че вече 12 години аз не намирам реализация на идеите в платформите на колегите в политическия микс на Пловдив. Очаквах на тези избори да има по-голям сблъсък на идеи, те да бъдат по-радикални и да са свързани не с бъдещето на Пловдив само за след два дни, два месеца, две години… От моя гледна точка, от гледната точка на хората, които застанахме зад тази идея – ние просто виждаме, че платформата за развитието на Пловдив за следващите 20 години при другите липсва.
-Кое е нещото, което ви дразни в Пловдив, кое не ви харесва, когато вървите по улицата?
-Като човек, който е влюбен в този град, не мога да кажа, че нещо ме дразни. Ние имаме удоволствието, но и неудобството, да живеем в град с много история. Един от най-старите живи градове в света. Нормално е когато един град е обграден от археологически разкопки, изпълнен с малки калдаръмени улички,наследени от дедите ни, ние да изпитваме неудобството от учестения трафик, на трудното предвижване, на запрашените улици заради паважната настилка. Но в крайна сметка това е една от големите красоти на Пловдив.
Проблемът обаче е, че въпроси от инфраструктурен характер не намират отговор сред управляващите: транспортът, запрашения въздух, Водният цикъл, предвижването между районите – всичко това е огромен проблем за пловдивчани. Има ли нужда да споменавам колко години чакаме „Модър-Царевец”? Вече не си спомням кога този проект тръгна. Ние сме го обсъждали с кмета Славчо Атанасов, два мандата с Иван Тотев, но хората така и не виждат реализацията на този проект.
-Вие познавате добре основните фаворити за кметското място – Здравко Димитров, Славчо Атанасов, Дани Каназирева. Под една или друга форма сте работил с тях. Как ги възприемате като опоненти или противници?
-Когато се говори за бъдещето на Пловдив не може да се говори за противници. Надявам се, сигурен съм, че всички тези кандидати в сърцето си милеят и обичат Пловдив, като идеята им е да направят града по-добър. Аз не гледам на тях като противници. С всеки един от тях съм приятел в социален план – чуваме се, работим, правим всичко възможно нещата да се случват. Това обаче не означава, че всеки един от нас не трябва да застане зад идеите, които има, да търсим платформа за тяхното реализиране и той да адресира своето послание към неговия контингент от хора.
В Пловдив има 278 хиляди избиратели. На последните избори са гласували 120 хил. души, което означава, че градът се управлява от малцинство на политическата воля. Имаме 160 хил. политически отвратени пловдивчани. Ние не искаме да откъснем гласове от някого.
От възрастта и опита, който имам, аз съм длъжен като адвокат, като съветник, като човек, като приятел – да изляза и да споделя идеите си. Мога никога да не стана кмет – това не ми е самоцел. Искам обаче колегите, пловдивчаните – да чуят тези идеи и част от тях да бъдат прегърнати и дори една от тях да се реализира, аз ще бъда щастлив, защото по някакъв начин съм допринесъл за добруването на този град.
Идеята да си общински съветник е да дава тласък на града – да дава идеи, те трябва да бъдат смели, радикални….
-Може би най-радикалната и смела идея, която представихте е вливането на общините „Родопи”, „Марица” и Куклен към Пловдив. Ползите за Пловдив ги изтъкнахте – те са ясни, но каква ще е ползата за хората от самите населени места при присъединяването им?
- Въпросът е много важен, защото хората, които живеят в тези населени места се опасяват най-вече от това да не получат данъчни ставки в увеличени размери. Така да се получи, че техните семейства и бюджета ще пострадат от едно подобно обединение.
Няма как да се случи това! Ако тези общини се обединят, приходите в общинския бюджет ще бъдат в такъв размер, че ние моментално ще намалим данъците. Давам пример - вие имате кафене с 10 стола, ако правите оборот 10 лева, вие ще получавате чисто 1 лев от това кафе. Искате да да получите повече пари? Имате два варианта - вдигате цените в заведението, респективно данъците на хората , вторият начин е да направите кафенето от 10 до 30 стола – тогава ще имате по-висок оборот, ще свалите цените и ще дадете по-добра услуга на хората.Какво означава по-добра услуга – градски транспорт,чистота, комунално обслужване, образование, добра инфраструктура, по-добри детски градини и площадки, зони за отдих.
Ние знаем финансовото състояние на тези две общини. То не е добро икономически. Как може една община, доскоро наричана най-богатата, в момента да има финансови затруднения ? Как може жителите на тази община да живеят със септични ями? Ситуацията в „Родопи” е същата. Чудесни села са Браниполе, Белащица, Марково… Там обаче хората са със септични ями, на места няма и вода! Все още кариерата в Белащица запрашава въздуха в целия регион. Ние като пловдивски общински съветници не може да вземем мерки за там.
Отделно хората, които живеят в тези населени места са пловдивчани – те битуват в Пловдив , работата и бизнеса им е в Пловдив. Така изваждаме най-добрите жилища, а в същото време Пловдив образова, здравеопазва, охранява жителите на тези общини.
През 1986 година решението, което отделя „Марица“ и „Родопи“ е свързано с това, че Пловдив става икономически тигър. Агломерацията надхвърля 750 хил. души, което притеснява София и разцепват общината.Законът за местното самоуправление казва така – името на Общината, чийто административен център е тя, носи името му с изключение на други случаи.
Добавката е направена за тези две общини в заварено положение. Къде е административният център на тези две общини - в Пловдив! Кметовете на двете общини са чудесни хора, аз работя прекрасно с тях. Обичат общините си, но за град като Пловдив с амбициите да се превърне в икономически тигър на България, съществуването им е смъртоносно.
-Големи европейски градове са известни с превръщането на реките си в урбанизирани зони. Обявихте, че това е един от приоритетите Ви, разкажете малко повече за тази идея.
- Живял съм в Кършияка, сега в Мараша – бил съм винаги край реката. Пред жилището си съм направил пейки към реката, урбанизирал съм района. Река Марица е богатство, което малко европейски градове могат да се похвалят, че имат. Ако тази река бъде урбанизирана по начин, по който ние предлагаме, тя ще се превърне в най-голямата рекреационна зона на града. Тя ще обхване огромен инвеститорски интерес, ще отвори хиляди работни места за огромен обем от време. Това са хиляди декари земя, които при правилна организация, могат да се превърнат в прекрасна зона за рекреация – велоалеи, детски площадки, заведения, детски центрове и всякакъв вид атракции, които биха могли да държат пловдивчани в централната зона без да се натоварва градът с 365 дни заетост.
-Друго, на което наблегнахте е градският транспорт.Виждаме, че София, Бургас, Варна взимат десетки милиони за закупуването на електробуси. Може ли транспортът в Пловдив да стане пак общински и да бъде икономически изгоден?
-След като във Варна, София и Бургас е възможно, значи и тук може! Въпросът е, че когато общината разполага със собствени инструменти, които могат да бъдат буфер за всяка криза, тя е в състояние да отиграе всяка ситуация. Частният стопанин е много добър изпълнител на всяка една услуга и той я прави на цена, която е по-добра и не може да си позволи самата община.
Един буфер обаче е много необходим. Пловдив бе град покрит със 100% електротранспортна мрежа, и бе градът, който унищожи тази мрежа с дълги дела със собствениците на "Градски транспорт". Само поставянето на стълбовете и кабелите ще струва десетки милиони, ако трябва да се направи сега. Това бе голямо престъпление. В момента не можем да привлечем един лев европейски средства за подвижния състав на транспорта, актуализираме цените, но хората пак не са доволни.
-Това се отразява и на проблема с трафика и паркирането.Как може да бъде решен вторият проблем, който става все по-голям?
-Паркирането за Пловдив винаги е било проблем и то е свързано с трудността с подземните гаражи заради археологията. Буферни паркинги – няма друга алтернатива. Ние трябва да научим хората, че направата на паркинги на добри локации, с достатъчен уреден, естетичен и редовен градски транспорт не е толкова страшно. Така е във всеки голям европейски град, това предстои и тук.
- Казахте, че Пловдив трябва да си върне славата на туристическата топ дестинация на България – как може да се случи това?
-Пловдив е най-уникалната марка в България! Ако в Италия имаше град, който попада сред най-старите живи градове в Европа, всички щяхме да сме го посетили. Ние не осъзнаваме колко ценно нещо е брандът Пловдив. Колкото по-скоро се обърнем към това богатство, толкова по-добре ще е за всички. Видяхте колко туристи доведе Европейска столица на културата. Тълпи по Главната нямаше - ако разчитаме чужденците да ни направят рекламата, това няма да стане. Културният календар изнесе Европейска столица на културата. Ние не бяхме изумени от това което се случи в заветната година, това е истината.
На един чужденец не може да покажем офис, жилищна сграда, офис… Те искат да видят какво са направили римляните, траките, гърците. Чуждите туристи трябва да разберат , че Пловдив е най-старият град в Европа и това да е синонима на града. Старият град трябва да се възстанови! Всички ресторанти, които събираха българската бохема, затвориха врати или са пред затваряне. Няма ги „Алфарангите“, „Ретур“, „Тракийския стан“, „Пълдин“, „Конюшните на царя“ .
Тези ресторанти са посрещали всички държавни ръководители на Европа. Ние допуснахме тези места да затворят – защо? Кому е нужно това? Какво ще оставим на нашите деца – булеварди и офиси ли?
Не искам Пловдив да стане туристическа спалня. Идват хора от цяла България да търсят препитание в икономически център Пловдив, но те само спят тук. Техният труд, придадената стойности, тя отива в другите общини. Това не е икономически честно. Чета по форумите сблъсък между кореняци и пришълци. Всеки един е пловдивчанин! След като е оставил къщата си в Хасково,Разград и е дошъл тук, значи ние трябва да го приемем. Той е дошъл със семейството си, с децата си, които няма как да не заобичат този град, защото той е лесен за обичане.
Припомням примера със заведението. Или вдигнете цената на стола, или разширете заведението. На Пловдив трябва да бъде върнато откраднатото. Няма никъде другаде такава кардинална промяна на агломерацията на човешкото население - довчера си бил пловдивчанин, изведнъж ставаш от Община „Родопи“. Това е станало само преди 30 години. Имаше бегли подмятания от различни субекти, но така и не видяхме нищо през годините.
Пловдивските депутати трябва да подпомогнат този процес, ние трябва да убедим жителите на населените места извън Пловдив, че естественото бъдеще на всички е това. Белият дроб на Пловдив – Хижа Здравец… Представете си парк „Витоша“ да се даде на Община Елин Пелин – ще стане революция. В момента Хижа Здравец е в руини… Община Куклен е прекрасна, но тя има двама задържани кметове, те не знаят какво правят, но лошото, че се отразява и на пловдивчани.
Темите на Traffic News
