
Стоян Даскалов е галерист, собственик на най-новия арт салон под тепетата – „Aeternа”. За по-малко от година той успя да превърне артистичното пространство в Безистена в място за споделяне на любовта към изкуството. Представи пред публиката творци, които бягат от шампите, търсят и провокират публиката. След броени дни „Aeternа” - на 11 април от 18.30 ч., ще представи творчеството на Георги Симов – една дългоочаквана изложба, която за съжаление маестрото не успя да дочака. Така с тъга, но и с възхищение към големия артист, Пловдив ще си спомни за живописеца.
За изложбата на Георги Симов, за галерията и публиката и колекционерите у нас си говорим с галериста Стоян Даскалов.
- Г-н Даскалов, вече мина близо година и галерия „Aeternа” натрупа опит и популярност. Представихте поредица интересни художници на пловдивската публика. Как и защо се спряхте на Георги Симов?
- Когато селектирам художници за моята галерия, единствените критерии, от които изхождам, е личното ми убеждение за стойностно, качествено и интересно изкуство. Интересувам се от творци, почтени в това, което правят, и съумяващи да отстояват себе си и идеите си. При това го правят въпреки трудностите, които ги съпътстват, и същевременно са значими за българското, а и световното изкуство, ако щете. Това, разбира се, е единствено според моите критерии. Дори да бъркам, поне ми е интересно.
Колкото до Жоро Симов - бях чувал лично за него, за това какъв чешит е, а и познавах творбите му от няколко колекции на мои приятели и близки до мен колекционери. Харесвам творчеството му. Харесвам неговата дива експресивност. Допада ми обобщеното му и безкомпромисно мислене в цвят.
Срещахме се у тях, пийвахме, говорехме си с часове за какво ли не. Допадна ми като художник, но и като човек. Беше мъжкар! Казваше си нещата така, като ги чувстваше и мислеше. Поканих го да направим самостоятелна изложба. Той не прие лесно. Беше труден характер. Постепенно се опознавахме и накрая се съгласи: "Окей, ще има изложба, макар че аз не съм регионален художник, а европейски. От мен да мине, ще ти помогна да се докоснеш до голямото и великото“. Абе, сладур... готин, много ми липсва! И докато се готвехме за изложба, той влезе в болница и за месец си отиде. Много ми е мъчно! После се почувствах длъжен да направя тази изложба заради него, заради неговата памет. Важно е обаче да отбележа, че тази изложба е важна и заради българското изкуство.
- Какво да очакваме от изложбата? Ще покаже ли в по-пълен обхват творческите му търсения или сте се фокусирали в конкретни тематични акценти?
- В тази изложба ще има основно творби от последните му десетина години. Защото и времето му беше малко, а и мъката голяма... Нямаше време за голяма панорамна представителна изложба, обхващаща цялото му творчество. За това са необходими поне 6 месеца подготовка, проучване, подбор на най-значимите му и представителни работи от всичките му цикли и периоди.
Не ми се искаше да се впускам в това приключение, защото от три месеца се занимавам и с ремонта и пускането на новата и по-голяма зала на галерия "Етерна“. Радвам се, че именно Жоро ще е първият художник, чиито творби ще бъдат експонирани там, че ще открием с този голям артист и творец.
Работите, които съм подбрал от много места - от семейство, от колекционери, от приятели, от негови близки, от мои творби, са много качествени и смятам, че той щеще да бъде доволен. Искам тази изложба да се превърне в празник, духът му да се рее в пространството… най-сетне доволен!
- Казвате, че сте станал приятел с Георги Симов. За какво си говорехте, кои бяха споделените интереси, които ви караха да общувате с него?
- Говорехме си за пловдивското изкуство, за българското, а и за световното въобще. Притесняваше се, че изкуството става все по-комерсиално, че много повече се говори, отколкото да се изразява чрез и със самото изкуство. Казваше, че съвременните художници искат всички да правят революции в изкуството си, за да бъдат значими, но не бива така. Че първо трябва да намерят себе си - по-чисто и почтено, и после да се развиват. Убеден беше, че първо трябва да се правят еволюции, а не революции. И да, основно да изразяват себе си, а не да плагиатстват. Уважаваше художниците, които се издържаха от картините си, а не продаваха съвестта и задника си заради битовизми и оцеляване, независимо какво им костваше това.
- Успя ли галерията да си създаде своята публика? И въобще – можем ли да говорим за общество от колекционери в България?
- Това само бъдещето ще покаже! Трудно е, но това е най-важната мисия на галерията ни. Проблемът е, че критериите са силно занижени. Ценностите са много различни и това обърква хората. Всяка галерия си хвали стоката, естествено, но умните и интелигентните колеги, а и колекционери, според мен са съвсем ограничен брой. Необходимо е сериозно организиране. Ще си позволя да цитирам един класик: "за толкова пари – толкова изкуство".
Умните и качествени хора знаят как и къде да търсят стойностно изкуство. И повярвайте ми, голямото, високото изкуство, винаги е прекрасна инвестиция, колкото и скъпо да ни се струва, когато го купуваме. Световната история на изобразително изкуство ни го доказва всеки ден.
Още от категорията

Млад пловдивски художник откри първата си изложба на фестивала "Лято в Стария град"

