Фирма "Крисбилд Груп", която строи хотела в Капана, предизвикал опасно свлачище, събаря и емблематичната къща на кръстовището на улиците "Цар Иван Александър" и "Густав Вайганд". Това показват указателните табели, монтирани на двата обекта. На оградата на строежа в Капана е отбелязано, че възложител на обекта е "Галинел Инвест" , а строител е "Крисбилд Груп". Табелата на оградата на бившия паметник на културата показва, че там възложител е "Медичи Пропърти Инвест" , а изпълнител на "демонтирането /разрушаването/", отново е "Крисбилд груп".
Справка в Търговския регистър показва, че собственици на "Галинел Инвест" са Десислава Денчева и съпругът й Калин Ганев. Ганев е собственик и на "Крисбилд груп". Собственик на "Медичи" е Мирослав Стефанов.
Събарянето на красивата стара къща предизвика възмущение масово възмущение. Няколко пловдивски медии информираха за проблема, а общинските съветници от "Браво , Пловдив" отправиха запитване до кметана града Костадин Димитров какви мерки предприема общината , за да запази културно- историческото наследство на града. Съветници от ПП-ДБ поискаха от Министерството на културата да започне процедура по предоставяне на статут на сградата на недвижима културна ценност и „за спиране на разрушителните действия“.
Последвалите проверки показаха, че през 2012 година по неясни причини къщата е извадена от списъка с паметници на културата. Събарянето й започна с т.нар. План за безопасност и здраве, издаден от район "Централен". Последваха няколко жалби в Министерството на културата. Днес стана ясно, че Националният институт за недвижимо културно наследство е стартирал нова процедура за оценка и предложение към министъра на културата сградата на ул. „Цар Иван Александър“ и ул. „Густав Вайганд“ в Пловдив да бъде обявена за недвижима културна ценност. Законът обаче не позволява докато върви процедурата разрушаването на сградата да бъде спряно. Това стана ясно от участието на заместник-министъра на културата арх. Чавдар Георгиев в БНТ Подкаст „Къде живеем?“ с Камен Коларов.
„Държа да отбележа, че това може да се отчете като един пропуск в сега действащото законодателство, а именно, че защита една сграда може да получи едва след като бъде извървян целият път по изучаване, съответно анализиране на нейните характеристики, съобщаване по надлежния ред по АПК, едномесечен срок за съгласуване на проекта на заповед и след издаване на съответната заповед от министъра, което, сами разбирате, че в най-добрия случай отнема около 6 месеца докато получи такава защита и това е една от промените, които ние предвиждаме в закона за културното наследство”, заяви заместник-министъра.
Попитан дали процедурата ще спре разрушаването на сградата, защото тя може и да изчезне в 6-месечния срок , арх. Георгиев отговори:
„В настоящия момент законът не позволява нито на инспектората, нито на друг орган – държавен, да спре каквито и да са действия, ако те са законосъобразни по реда на закона за устройство на територията, разбира се“.
Заместник-министърът обясни, че ако на база становището на НИНКН и Специализираният експертен съвет министърът издаде заповед и даде статут и режим на опазване на сградата, то собственикът следва да я възстанови първоначалния й вид.
„Да, ако има такъв режим и съответно заповедта не бъде обжалвана, защото тогава вече Съдът е органа, който ще каже“, уточни заместник-министърът на културата.
По повод променения през 2012 година статут на сградата арх. Георгиев обясни:
„Цялата информация по преписката ми бе предоставена от специализираните дирекции. Много точно констатирахте – през 2012 година със заповед статутът на сградата е отнет, като това не е единичен случай. В конкретния случай е било предложено преди повече от 10 години да бъде отнет статута и към настоящия момент тя не притежава статут, респективно не попада под режимите за опазване на недвижимото културно наследство по закон в страната“.
Заместник-министърът заяви, че няма конкретна информация дали през годините е имало нерегламентирани и въобще някакви намеси в облика на сградата, които да са станали причина за отнемането на статута й и режима на защита.
Ако къщата отново придобие статут на единичен паметник, то тогава собствениците няма да могат да реализират проекта си за изграждане на нова жилищна сграда там. Към момента няма одобрен от НИНКН проект, но има съгласуван идеен проект , към който са отправени забележки.
На практика обаче, ако сградата отново стане паметник, казусът вероятно ще влезе в съда. Това означава, че и тази сграда ще последва съдбата на полуразрушения тютюнев склад на "Ориент Табако" на ул."Одрин"8, на опожарените складове и др, чиито руини стоят с години като паметници на институционалната безпомощност. Можем да припомним и съдбата на друга емблематична къща на ул. "Гладстон" , която бе съборена абсолютно незаконно и след това на нейно място изникна нова кооперация на "Верона Резиденс". С ПБЗ миналата година бе съборен и тютюневия склад на бул. "Христо Ботев", а няколко дни по-късно той бе обявен за паметник на културата.
И така, докато чакаме държавата да запълни пропуските в закона или да напише нов, който да защитава културно -историческото ни наследство, новите Медичи ще продължат да рушат безнаказано. И, разбира се, законно!