„Тук всичко бе свършено от пловдивския Кърк Дъглас, той е главният герой”, с тази реплика се обърна към журналисти вече бившият вицепремиер Валери Симеонов по време на откриването на полицейската приемна в Шекера. Оттогава някои национални медии използваха този прякор за Ральо Ралев, който влизаше в новините им с шумните акции в Шекер махала и Арамана. Като цяло обвиненият в корупция районен кмет в корупция може да бъде запомнен преди всичко с бутането на къщи в ромските гета, правеното на паркинги и близки срещи с всякакви пенсионерски и социални клубове в „Северен”.
Кой е Ральо Ралев?
Ралев е родом от Тополовград, като за първи път оглави район „Северен” на 35 години. Завършил е Университета по химически технологии в Бургас със специалност инженер-химик. Преди да влезе в политиката, близо 10 години е работил като експерт в пловдивските звена на РИОСВ и РЗИ. Бивш състезател по борба и известен с интересите си към спорта.
В началото на политическата си кариера той бе сред най-близките до кмета и лидер на ГЕРБ в Пловдив Иван Тотев. Когато той седна на кметското място през 2011 година , като постът му бе избираем от Общинския съвет преди да се промени Изборния кодекс. В мандата 2011-2015 година Ралев бе неотлъчно до Тотев в повечето публични изяви. Тогава бе периодът, когато район „Северен” се славеше и с доста солиден бюджет, чиито пари отиваха преди всичко за изграждането на паркинги и ремонт на междублокови карета. През тези години започна и бума на строителството в района – почти ежедневно се вадеха разрешения за вдигането на кооперации и по-големи комплекси.
Ралев взе присърце и друга кауза – да спаси футболен клуб „Марица” от фалит. Опитите му обаче срещнаха сериозен отпор, като няколко пъти влиза в остър конфликт с Петър Курдов, което го принуди да се оттегли от ръководните си функции в „Марица”. Кметът на „Северен” записа и няколко мача с екипа на „жълто-сините”.
Вторият мандат
Покрай драматичната победа на Иван Тотев и ГЕРБ в 5 от районните в Пловдив, Ральо Ралев се дистанцира от основните лица на партията под тепетата. Той постоянно изтъкваше, че той е кметът с най-голяма подкрепа в Пловдив, тъй като спечелил с 1900 гласа разлика. Разногласията между Ралев и Тотев доведоха до това, че районът на практика разполагаше с най-малко пари за ремонти и инфраструктурни обекти. Публична тайна обаче бе, че Голяма община не гледа с добро око на харчовете на Ралев – неговите ремонти били най-скъпи, а с всички пари правил едва по няколко паркинга. Това не пречеше обаче райкметът да прави шумни откривания на своите макар и малки обекти. Обичайна гледка бе цялата администрация на район „Северен” да присъства с питки, менчета и ленти на паркинги за по 20 коли и асфалтирани участъци от по 200 метра.
През втория си мандат Ралев стана и дързък, той пускаше и тезите в общественото пространство, че е от „хората на Бойко”. В интервю пред местна медия той заяви, че не се срамува да поиска кметското място в Пловдив.
„Като спортист, а и както казва лидерът ни Бойко Борисов – нека народът ни подреди. Затова съм за социология преди номинациите – нека пуснат имената на всички възможни кандидати на ГЕРБ за кмет на Пловдив. Ако съм трети, пети – какъв кандидат ще съм? Но ако съм първи – тогава има кой да решава”, бе заявил Ральо Ралев в началото на 2018-а.
Последните му големи публични изяви бяха свързани с парка зад хотел „Санкт Петербург”. Ралев през цялото време съдействаше на Инициативният комитет, като несъмнено виждаше в това удобен повод да си прави политическа реклама.
През втория си мандат Ралев превърна „Северен” в анклав, като изгради собствен стил на управление на района – повече шум и постоянни съобщения към медиите, за сметка на малко реализираните обекти.
По всичко изглежда, че политическата кариера на Ралев е към финала си. Дори да бъде оправдан и пуснат от ареста, той надали ще успее да се пребори за каквато и да е подкрепа в ГЕРБ. Безспорно е обаче, че шумът около Ралев ще се отрази и сериозно на пловдивската организация на управляващата партия, въпреки че той отдавна се бе дистанцирал от основните играчи.
Още от категорията
Решават ще компенсират ли родителите на децата, неприети в държавни или общински детски градини